Протокол № 207 от 27.10.2021, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 207 гр. Сливен, 25.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА и прокурора Ваня Димитрова Белева (ОП-Сливен)

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно административно наказателно дело № 20212200600350 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:35 часа се явиха:

Жалбоподателката обвиняема СТ. ХР. СТ., редовно призована, се явява лично и с адв.Г.С., редовно упълномощен от по-рано.

За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява прокурор Б..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.С.: Да се даде ход на делото.

Обв.С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го докладва.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на обвиняемата срещу решение на РС – Нова Загора, с което обв.С. е призната за виновна за престъпление по чл.354а ал.5 от НК и на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лева и е осъдена да заплати направените по делото разноски.

В жалбата се обосновава искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК като обвиняемата бъде 1 призната за невиновна. Твърди се, че е налице допуснато нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд не е стигнал до правилния извод за приложението на цитираната разпоредба на чл.9 ал.2 от НК, въпреки че са налице и двата варианта, предвидени в разпоредбата – малозначителност или явна незначителност на обществената опасност.

Навеждат се аргументи в подкрепа на тезата, че в конкретния случай е следвало да се приложи тази разпоредба, това че се касае за инцидентен случай, че е придобила наркотично вещество, но не го е употребила, че е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, малко количество с ниска процентна стойност на активното наркотично вещество, поведението на самата обвиняема в хода на наказателното производство и че съзнава вината си и има критично отношение. Иска се оправдаване на обвиняемата с приложението на чл.9 ал.2 от НК.

Няма направени искания за събиране на доказателства.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

СТРАНИТЕ: Нямаме други искания. Да се приключи съдебното следствие, да се даде ход по същество.

Съдът, с оглед становището на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да се приключи съдебното дирене и да се даде ход на делото по същество.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми въззивни съдии, предлагам да оставите без уважение искането на адв.С., като защитник на обв.С.С., за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, постановен по АНД № 378/21г. на РС – Нова Загора. Считам жалбата за неоснователна, а поставеното решение за правилно и законосъобразно. Не съм съгласна с изложените доводи и твърдението, че е нарушен материалния закон, като съдът не е приложил разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Първоинстанционният съд е изложил пространни мотиви в своето решение защо е приел в конкретния случай, че 2 деянието се явява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, а не малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Считам че изложените във въззивната жалба доводи са несъстоятелни, а част от тях дори абсурдни.

Например, вторият довод, според който обвиняемата е придобила наркотично вещество, но не го е употребила. Деянието за което е привлечена към наказателна отговорност изисква същата да държи наркотично вещество, така че считам, че този довод е абсолютно неотносим. Ако същата е употребила наркотичното вещество, то тогава едва ли бихме стигнали до доказване на престъпно деяние и налагане на наказание, доколкото не бихме установили фактическото държане на наркотичното вещество.

Както първоинстанционният съд е изложил доводи по отношение на това, че стойността на наркотичното вещество не може да бъде абсолютен критерий за прилагане на чл.9 ал.2 от НК, аз също считам така, като в случая дори това наркотично вещество не е изключително малко количество и с ниска стойност на активно действащия компонент тетрахидроканабинол. Практиката на ВКС, както и на нашия съдебен район, е дори за много по-малки количества да осъждаме лицата, преценявайки във всеки конкретен случай доказателствата.

Моля да потвърдите първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и да оставите без уважение жалбата на обвиняемата и нейния защитник. Съдът е преценил всички доводи, изложени във въззивната жалба на адв.С. при определяне вида и размера на наложеното наказание.

Първоинстанционният съд е наложил едно наказание, което е равно на абсолютния минимум, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК.

АДВ.С.: Това, което твърди прокуратурата, че РС се е съобразил с доводите ми, както тя се изрази е абсолютно неотносително към това, което тя изговори, както и същото твърдение, че не било и имало значение това дали наркотика е употребен или не. Тези мои доводи, включително и цялостното съдействие на подзащитната ми на досъдебното производство от самото му начало до самия му край, че тя се е признала, отишла и казала, са обстоятелства, които РС не ги е обсъдил. Нещо по-фрапантно има, РС е написал в мотивите си нещо, което е абсолютно незаконосъобразно. Цитирам:

„Трябва да се отчете и обстоятелството, че обвиняемата, макар и да се води неосъждана, тя всъщност е реабилитирана по право за извършено от общ характер престъпление, което до някъде навежда за изграден навик за престъпно поведение на подсъдимата”, чудо невиждано. Ще цитирам решение 3 на ВКС и постоянна практика на същия - Решение № 89/17г. на ІІ-НО, в което изрично е посочено, че негативните изводи за личността на подсъдимото лице не следва да се градят на база предходни осъждания щом по отношение на тях е настъпила реабилитация. Твърдим за противоречие на материалния закон.

Още едно противоречие в мотивите. Твърди, че отежняващо нейно положение е било, че деянието е извършено пред голям хранителен магазин и бензиностанция, там е купено, а обвинението е за притежание в л.а.

„Мерцедес МЛ” и тук мотивите не кореспондират със събраните доказателства и обвинението. Няма да забравя преди много време една практика на ОС, която категорично по предложение на ОП за едни възобновени дела с приложение на чл.9 ал.2 от НК потвърди всички отменени дела на РС и се радвам, че някои хора вече като съдии ще имат друго мнение по отношение на това, което казвам. 12 лв. е стойността, как да няма значение, как да няма значение за това дали да приложим чл.9 и самопризнанието, как да няма значение чистото съдебно минало, как да няма значение цялостното й процесуално поведение, как да няма значение, че тя ги е взела в зависимост от работата си в едни краварник по 12 часа в денонощие и решила вид ободрение, което е недопустимо и си взела този наркотик, но още не го е употребила. Вярно, ако го беше употребила, това твърдение на прокуратурата щеше да е напълно основателно, че няма как да го докажем, но не без значение е това, че той още не е употребен и стои в колата и не е без значение, няма да цитирам едно постановление на ВС за т.нар. съкратено производство, в което изрично се твърди, че трябва да се гледа цялостното процесуално поведение на подсъдимото лице, включително и на досъдебното производство. Ако тя не беше си признала пред органите на полицията в автомобила щеше да има едно количество наркотични вещества, което нямаше да вземат, което говори за осъзнаване на вината и за критично отношение към това, което е извършила, т.е. всичко, което съм изложил в жалбата е вярно и съотносимо към наказанието, с оглед нейната личност. Има противоречие в мотивите и нарушение на материалния закон по отношение на това реабилитацията как се отразява на наложеното наказание, защото тя е била превес при определяне на наказанието и това било не знам си какво си, независимо, че е реабилитирана, отежняващо положение. Второ, друго противоречие в мотивите, че деянието е извършено пред магазин и бензиностанция, а обвинението е за държане в автомобил „Мерцедес”. Това 4 не води ли до процесуално нарушение и противоречие в мотивите, към фактите и обстоятелствата, събрани по делото. Вие имате възможността да прецените, с оглед изложеното от мен, съотносими ли са към искането ми доводите за приложение на чл.9 ал.2 от НК - маловажност на случая. Ако решите, че има противоречие в мотивите и нарушение на материалния закон моля да върнете делото за друг състав на РС. Моля в този смисъл за Вашия съдебен акт.

Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв.С.С..

ОБВ.С.: Искам да бъда оправдана. Съжалявам много за грешката, която допуснах.

Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв.С.С..

ОБВ.С.: Моля за оправдателна присъда.

Съдът след тайно съвещание ОБЯВИ на страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието по делото се закри в 09.45 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5