Решение № 313 от 13.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Варна, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20213100900822 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска №19, срещу Н. Н. Г. /N.N.G./, ЛНЧ ********** с посочен адрес в ****************** ********** и адрес във ******************, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.17, ал.2 ЗКСД, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.11.2013г.: 78 233.20 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 30 418.95лв. капитализирана договорна лихва, начислена през гратисния период; 9105,65 лева възнаградителна лихва за периода 15.09.2020г. до 25.11.2021г.; 503,98лв. лихвена надбавка за забава за периода 15.10.2020г. до 25.11.2021г.

Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен гореописаният договор, придружен от Общи условия, по който банката предоставила на ответника кредит в размер от 78 233,20 лв. за заплащане на такси за обучение в МУ „Проф. Д-р Параскев Стоянов" - гр. Варна. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца от изтичане на гратисния период, който обхваща времето от първото усвояване, до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит, или защита на дипломна работа. Твърди се, че кредитът е усвояван на части, чрез преводи към висшето училище в началото на всеки семестър в размер на дължимата такса, като по този начин била усвоена цялата сума по кредита. Единствено първата такса, дължима за първия семестър на обучението, е била предварително заплатена от кредитополучателя, поради което Банката е превела тази сума по неговата разплащателна сметка. Излага се, че по договор 1 дължимата лихва е фиксирана 7% годишно, като се начислява върху усвоената част от кредита, включително през гратисния период, като се капитализира годишно и по този начин е формиран общият дълг по кредита от главница в размер на 108 652,15 лева, включваща усвоената част от кредита в размер 78 233,20 лева и капитализираната договорна лихва, начислена през гратисния период, както и претендираната договорна лихва върху главницата в размер 9105,65 лева, начислена за периода 15.09.2020г. – 25.11.2021г. Твърди се, че крайният срок за полагане на последния държавен изпит в процесния случай е септември 2019г., при което гратисният период е изтекъл през септември 2020г., от който момент за ответника е възникнало задължение да заплаща дължимите главница и лихва по кредита. Кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски. Кредитополучателят не извършил никакви плащания, поради което се поддържа, че се е породило правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем на осн. чл.17.2 от Общите условия, както и да начисли надбавка за забава в размер на 503,98 лева по чл.17.1 от ОУ, натрупана за периода 15.10.2020г. - 25.11.2021г. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител - адв. М. Б., с който се оспорват предявените искове по основание и размер. На първо място се възразява, че няма данни при подписване на договора да е участвал преводач от български на английски език, поради което за кредитополучателя съдържанието на договора не било ясно и затова липсвало валидно изразено съгласие за неговите условия и Общите условия. На следващо място, се посочва, че не е представен подписан между страните погасителен план в изпълнение на чл. 5 от договора, поради което неясно за кредитополучателя било какво се дължи като месечни вноски и кога настъпва техният падеж. С оглед твърдението, че липсва погасителен план, се приема, че фактическият състав за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми не е осъществен.

Счита се, че размерът на фиксирания лихвен процент, записан в чл. 7 от договора като „до 7%“, не бил ясно определен за кредитополучателя.

Особеният представител счита, че предвидената в чл. 17.2 от ОУ лихва за забава в размер на договорната лихва с надбавка 10 процентни пункта не фигурира в договора и за нея липсват ясни правила, затова следва да се приеме, че всякакъв вид лихви са ограничени до размера, ненадхвърлящ общо 7%. За неясен се сочи начинът на формиране дължимата главница в размер 108 652,15 лева, след като съгласно приложения погасителен план месечната вноска е в размер на 908,35 лв., а общият размер възлиза на 108 182,49 лв. За неясно формирана се счита и посочената месечна вноска в размер на 1261,54 лв. за периода 15.10.2020г. – 15.11.2021г., както и формирането на общата цена на иска. Възразява се, че ЗКСД не дава възможност за капитализация на лихвата. Настоява се, че договорът е недействителен, на основание чл.17, ал.6 от ЗКСД, вр. чл. 17, ал. 4 от ЗКСД и чл.18, ал.3 ЗКСД, поради което исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Счита се, че искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, поради липсата на изискуемост на претендираните вземания, която произтича от това, че между страните не е налице подписан погасителен план, с което липсвали размер и падеж на месечните вноски. Крайната дата за погасване на задълженията се приема за ненастъпила, поради което се твърди, че длъжникът не е изпаднал в забава и за кредитора не съществувала възможността да упражни правото си да обяви целия договор за предсрочно изискуем. Въз основа на изложеното, се 2 настоява за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, поради недействителността на договора, ведно с общите условия към него, а при условията на евентуалност - исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по размер поради липса на изискуемост на задължението, съответно липса на забава на кредитополучателя.

В открито съдебно заседание страните поддържат наведените твърдения и възражения.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

Приобщен по делото е Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.11.2013г. /л.5/, сключен между банката - ищец, като кредитор, и N.N.G. - кредитополучател.

Съобразно договора, кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер от 78 233.20лв. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период. Съобразно т.3 от договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване, до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен.

Предвидено е в т.4.1, че сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. Съгласно т.7, за предоставения кредит, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.

Представени са от ищеца и подписани на всяка страница от ответницата Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД /л.7-9/, както и подписана от кредитополучателя Тарифа за таксите на банката /л.10-13/.

Представен е и погасителен план към договора /л.14-18/. Съгласно т.10.2 ОУ, лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.

Т.10.3 ОУ предвижда, че при начисляване на лихвите месецът се брои на 30 дни, а годината на 360 дни. Съгласно т. 11.1. срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на договорения гратисен период. Съобразно т.17.1 ОУ, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта. Съгласно т.17.2 ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.

За всеки семестър на обучение на ответницата през периода 2013г. – 2018г. пред Банка ДСК са представяни уверения, на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД. Съгласно последно приетото уверение от 23.01.2018г., издадено от МУ – Варна, на основание чл.10, ал.3 ЗКСД /л.28/, ответницата е била записана за редовна форма на обучение по специалност „Медицина" за учебната 2017/2018г., в пета година на обучение от общо шест години. Посочено е, че срокът за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа е м. септември 2019г. Семестриалната такса е в размер от 7823.32лв. Освен това, са представени извлечение за периода 2013-2021г. от сметката на 3 ответника и погасителен план, акутален към 17.09.2020г.

От представените уверения от МУ Варна с дати: 17.10.2013г., 22.01.2014г.,

09.04.2014г.,

05.05.2015г.,

23.09.2015г.,

01.02.2016г.,

21.09.2016г., 02.02.2017г., 27.09.2017г., 23.01.2018г., е видно, че ответницата се е обучавала в университета по време на финансиране на обучението й до пети курс, като посоченият срок за полагане на последния държавен изпит е м. септември 2019г.

Съгласно приетото заключение на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза /л.199-205/, по разплащателна сметка на Н. Н. Г. първата вноска в размер на 7823,32 лв. е усвоена на 13.10.2013г. Следващите усвоени суми от кредитната сметка на ответника, превеждани по сметка на Медицински Университет - Варна, са нареждани на: 03.02.2014г.;

08.09.2014г.;

11.02.2015г.;

25.09.2015г.;

17.02.2016г.;

29.09.2016г.;

07.02.2017г.; 28.09.2017г.; 26.01.2018г. - на всички изброени дати суми по 7823,32 лева. Общата сума на отпуснатите кредитни средства е 78 223,20 лева, при капитализиране на редовната лихва общият размер на кредита съгласно счетоводните регистри на банката е 108 652,15 лева. На база представените от ищеца документи вещото лице заключава, че кредитополучателят не е извършвал погасяване на дълга. Съгласно експертизата, след изтичане на уговорения гратисен период, обхващал периода от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата определена дата за провеждане на последния държавен изпит /през м. септември 2019г./, банката е приела начална дата за забава - 15.09.2020г. В тази връзка експертът приема, че от 15.09.2020г. до 25.11.2021г. допуснатата забава се равнява на 437 дни или 14 месечни вноски. Съгласно ССчЕ, отчетените за дължими суми към датата на подаване на исковата молба по счетоводните регистри на ищеца са: главница в размер на 108 652,15 лева, върху която е начислявана договорна лихва за периода 15.09.2020 – 25.11.2021г. в размер на 7%, възлизаща на 9 105,65 лева и лихва за забава за периода 15.10.2020г. – 25.11.2021г. – 503,98 лева. Съгласно изчисленията на ССчЕ, размерът на възнаградителната лихва от 7 % на годишна база върху главницата 78 233,20 лева за срок от 120 месеца, считано от 30.09.2020г., е в размер на 30 768,80 лева. По отношение на размера на възнаградителната лихва, дължима за периода от м.09.2019г. – 30.09.2020г., начислена в размер на 7% върху усвоената главница от 78 233,20 лева, експертът заключава, че възлиза на стойност 5 476,32 лева. Разяснени са компонентите на посочената от банката за месечна вноска в размер на 1261,54 лева за периода 15.10.2020 – 15.11.2021г., формирана от главница и редовна лихва, в общ размер на 17 661,56 лева. Изяснен e и начинът на формиране на сумата от 108 625,15 лева, претендирана като дължима главница от страна на ищеца, фактически, състояща се от: 78 233,20 лева – главница за заплатени семестриални такси и 30 418,95 лева – капитализирани лихви. По отношение на начислената сума от 9 105,65 лева, посочена като дължима възнаградителна лихва в исковата претенция за периода 15.09.2020г. – 25.11.2021г. се заключава, че тя е изчислявана на база 7% годишен лихвен процент върху главница с размер 108 652,15 лева. Онагледено е и начисляването на обезщетението за забава в размер 503,98 лева, претендирано за периода 15.10.2020г. – 25.11.2021г. По поставената от съда задача вещото лице е извело следните заключения: