Определение № 339 от 20.01.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Бургас, 20.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. П.А при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. П.А Гражданско дело № 20252120100570 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод предявения от Г. Х. Д., ЕГН **********, гр.

Ч., общ. С., ул. „З.” № ., С. Х. И., ЕГН ********** с адрес с. П., община К. и Т. И. Н., ЕГН ********** от гр. Ч., общ. С. против Т. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „С.“, ул.

„Б.“ №.. иск за признаване за установено по отношение на ответника, че същият не е собственик на поземлен имот с площ от 3308 кв.метра, заснет по кадастралната карта с идентификатор ...... - с код по ЕКАТТЕ на с. А.., в кадастрален район .., поземлен имот .., бивш имот .. - за земеделски труд и отдих, при граници: запад - улица ...; север - ПИ ..., ПИ ...; изток - ПИ ..; юг - ПИ ..; ... и .., който имот се намира в местността „Н.”, с. А., както и да бъде отменен издадения в полза на ответника констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост върху описания имот, придобит по давностно владение № ., том .I, peг. № .., нот. дело № ... г. на нотариус Б. К.. с peг. № ...в Регистъра на НК, с район на действие PC - Б... Претендира се и присъждане в полза на ищците на направените разноски по делото.

Ищците твърдят, че са наследници на Д. Х. К., роден ...г. и починал на ... г. - дядо на тримата, като в това им качество с протоколно решение на ПК-С. № .... г. им е било признато правото на собственост върху множество земеделски земи, принадлежали на наследодателя им, като два от тези имоти са имот от 3 дка, заявен с пореден номер 2 от заявлението за реституция и имот от 2 дка, заявен с пореден номер 3 в заявлението за реституция, които два имота се намират в местността „А...” (понастоящем преименувана на „Н...“) в землището на с. Ч... /понастоящем град Ч.../, намираща се в зона на ползвателски имоти по пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези имоти били обособени като имот № .. и ... по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) в м. „Н..“, с. А.., и попадат върху поземлен имот с идентификатор 6... по КККР на с. А.., общ. С..., с площ от ... кв.м., за който ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост въз основа на твърдяно от него давностно владение. Заявено е също така, че легитимирайки се с този нотариален акт ответникът е обжалвал плана на новообразуваните имоти и така препятства влизането му в сила, както и реалната реституция на имота, признат за възстановяване на ищците, с което последните обосновават правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Ищците 1 твърдят, че ответникът не е придобил процесния имот по давност, поради следното: обективно е невъзможно той да е негов владелец ако е ползвател на имота, което изключва владението върху същия; ответникът не е манифестирал намерение да свои имота спрямо ищците; ответникът не може да придобие имота по давност и по смисъла на чл. 86 от ЗС във връзка с мораториума по пар. 1 от ПЗР на ЗС. Дори да се приеме, че ответникът е упражнявал владение върху процесния имот, същото не е противопоставимо на ищците съгласно императивната норма на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който е изразено становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на иска. Считат, че ищците нямат правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като с решението на ПК-С... е признато право на възстановяване на два имота от 2 и 3 дка в местността А..., но не в стари реални граници, а с план за земеразделяне, съответно те не притежават имот, който да им бъде възстановен в стари реални граници в зона по § 4. Твърдят също така, че постановеното от ПК- С.. решение е нищожно, като постановено от незаконен състав на ПК, който не отговаря на императивните законови изисквания на чл.60а от ЗСПЗЗ, липсват подписи на членовете на комисията, съответно това решение не е породило правно действие и с него не е възстановено право на собственост в полза на ищците. По съществото на иска се твърди, че същият е неоснователен. Сочи се, че зоната, в която се намира процесният имот, попада в концесионна такава, предоставена за ползване на собственика на Минното предприятие по силата на Указ № 102 от 30.07.1907 г. на княз Фердинанд I, поради което няма как ищците да са притежавали земеделска земя в границите на тази територия. Твърди се също така, че зоната, в която се намира процесния имот, никога не е влизала в ТКЗС или ДЗС, а при завземането й от праводателите на ответника е била непродуктивна земятресавище, като праводателите на ответника, а след това и самият той владеят имота от 1960г. като свой, съответно владението им е продължило над 60 години без да е било прекъсвано и без някой да е оспорвал правото им на собственост. На следващо място се твърди, че статутът на зоната като такава по пар. 4 от ЗСПЗЗ е незаконосъобразен, земите не са били държавна или общинска собственост и е нямало основание да бъдат предоставяни за ползване. Предвид горното, ответникът твърди, че е собственик на процесния имот на валидно правно основание. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, евентуално искът да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците са наследници на Д. Х. К., починал на .... видно от представеното удостоверение за наследници изх. № ...г. С протокол № ...г. на ПК-С... е признато и определено за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. Х. К...върху земеделски земи с план за земеразделяне, както следва: 3 дка в местността А.., 3 дка в местността А.., 2 дка в местността А..., 6 дка в местността П..., 2 дка в местността Г..., 0.5 дка без посочена местност и 33.2 дка без посочена местност.

С нотариален акт № .., том .., peг. № ..., нот. дело № .. г. на нотариус Б. К. с peг. № . в Регистъра на НК, с район на действие PC – Бургас, ответникът Т. Д. Т. е бил признат за собственик на основание изтекла придобивна давност върху недвижим имот в с. А., представляващ поземлен имот с площ от 3308 кв.м., за който е отреден имот с идентификатор ..., в м. Н., село А., предназначение на територията земеделска, за труд и 2 отдих, с номер по предходен план ..., при описани граници.

По повод жалба на Т. Д. Т. срещу одобрения със заповед № РД-09-20/29.05.2024г. на областния управител план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за местност Н.., с. А... е образувано гр. дело № 5594/2024г. по описа на БсРС. Жалбата касае поземлен имот с идентификатор .... и е отхвърлена с влязло в сила решение № 582/18.03.2025г. по гр. д. № 5594/2024г. на БсРС.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, според която признатите за възстановяване ПИ, посочени под № 2 и №3 в представеното реституционно решение на ПК С. на името на Д. Х. К. не са открити и не са идентифицирани по картата на Й. в границите на земите по § 4 или в границите на с. А., които изцяло попадат в м. „А...“. Единствените имоти в близост до ПИ . са с №№ . и . и са вписани на З. Хр.К. с площи съответно 1.400 дка и 2.800 дка (1.355 и 2.830 дка от независимото оцифряване). Другите идентифицирани имоти с „фамилия К..“ не засягат зоната по § 4.

Приблизителните граници на м.“А..“ е - на север пътя Б.-С., на юг „С.“, на изток няма трайна граница, а на запад е землищната граница със с.Р. или по-точно обработваемите земи - ниви, ливади и пасища. Местността „Н.“ произхожда от м. “А.“, а не обратно.

Последния кадастрален план на с. Ч. е изработен и приет през 1982г., с. А. е било в землището на с. Ч. до приключването на поземлената реформа. То получава ЕКТТЕ около 2000г., когато е отделено като селищни образувания и земи по § 4 (на практика без землище). Кадастралният план на тези образувания е от периода 1983-1987г., но е не е приет.

Вече с КК от 2007г. са определени административните кадастралните единици за А..

От направените констатации в допълнителното си заключение вещото лице М. посочва, че може да се направи извод, че независимо на кого са записани имотите (в местността „А.“ - други местности не са изследвани) по картата на Й. - на Д. или З.К., то те са възстановени с решението на ПК и възстановени на Д. Хр. К.. Освен ПИ. и ПИ . в м.„А.“ няма други възстановени имоти на Д.К. с план за земеразделяне. Тези имоти са възстановени по картата на Йонов, а признатите процесни имоти не са възстановени в тази местност. Това прави идентичността между процесните имоти и тези в Приложение 1 напълно възможна, предвид обстоятелството, че имотите на З. са признати от ОПК на Д. К..

Представен е договор за продажба от 1947г., с който З.Х. К. е продала на Д. Х. К. общо 4 ниви.

В разписния лист към ПНИ ПИ.и ПИ . са вписани на името на Д. Х. К.. В ПИ . от ПИ. попадат 220 кв.м. - с червен щрих на Приложение 2 (със зелен цвят са посочени площите към имотите на старите собственици). В Приложение 3 се вижда как е разположен ПИ . в старите имоти - на З.Хр. К. и В. В..

Искът е отрицателен установителен иск и е за отричане правото на собственост на ответника върху процесния недвижим имот с идентификатор ..... Отрицателен установителен иск обаче не може да се предявява във всеки случай, а следва ищецът да докаже правен интерес от предявяването му. Правен интерес от предявяване на такъв иск е налице не само когато ищецът твърди, че притежава право, което се оспорва от ответника, но и когато се твърди, че ищецът има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника (в този смисъл Решение № 65/05.11.2020 г. по дело № 3904/2019 г. на ВКС).

Според Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от 3 спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск може да се защитават и фактически състояния. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.