Определение № 45 от 17.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Ловеч, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500848 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е частна жалба № 6631/13.12.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в ****, чрез юрисконсулт И. Н. против разпореждане № 1394/09.12.2024 г. по ч.гр.д. № 944/2024 г. на РС – Троян, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. М. Й. изцяло. Счита, че извършените плащания по процения договор са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исково състезателно производство. Цитира практика на СЕС – решение от 30.06.2022 г. по дело С-170/21 и посочва, че районният съд е следвало да присъди главницата. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт от 09.12.2024 г. на Районен съд – Троян, с който заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В. М. Й., като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Жалбоподателят е получил съобщението за изготвяне на съдебния акт н а 11.12.2024 г. чрез системата за сигурно електронно връчване. Частната жалба е подадена на 13.12.2024 г. Следователно е спазен законоустановеният срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените 1 доказателства по делото и приема, че частната жалба № 6631/13.12.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания“, ЕАД – София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 6283/28.11.2024 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение против В. М. Й. за следните суми: главница в размер 344.57 лева; договорна лихва в размер на 7.71 лева за периода от 07.02.2022 г. до 09.05.2022 г.; обезщетение за забава в размер на 202.06 лева, за периода от 08.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, дължими по договор за паричен заем № *******, сключен на 31.01.2022 г. между длъжника и „Сити кеш“ ООД и съдебно-деловодни разноски в производството. Твърди се, че на 14.06.2023 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 14.06.2023 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********** и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу В. М. Й., произтичащи от Договор за паричен заем № ******* от дата 31.01.2022 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 350 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема.

Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 22.06 лв., като са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 372.06 лв., която е платима на 14 броя седмични погасителни вноски, първите 1 в размер на 2.73 лв. и още 13 в размер на 28.41 лв., при първа погасителна вноска 07.02.2022 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 09.05.2022 г. На основание общите условия по договора за кредит, на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 202.06 лв. за периода от 08.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

С разпореждане № 1366/02.12.2024 г . РС – Троян е указал на основание чл. 129 от ГПК на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в тридневен срок от събощението да острани нередовности по заявлението, като индивидуализира претендираните вземания, произтичащи от процесния договор за заем, посочи какви плащания е направил Й. и каква част от 2 главното и от акцесорните задължения са погасени с направените вноски, кога е направено последното плащане от длъжника.

Указал е на заявителя, че следва да се посочи отделно, без да се включват сумите за договорна неустойка и неустойка за забава, каква част от дължимото са погасени за главница, договорна лихва и лихва за забава от направените вноски, както и да докаже своята процесуална легитимация като цесионер на претендираните вземания, като представи договор за цесия, сключен със „Сити кеш“ ООД.

Съдебният акт е съобщен на заявителя на 04.12.2024 г., като е подадена писмена молба от него № 6457/06.12.2024 г. В молбата се сочи, че претендираната сума за главница не може да бъде разделена. Посочено е, че нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, която изчерпателно изброява какви приложения следва да представи заявителят, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, не предвижда представянето на договора за цесия. По въпроса за извършените плащания по процесния договор, изтъква, че същите са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исково, състезателно производство.

Липсва конкретика по указанията на заповедния съд относно вземането.

Произнесено е разпореждане № 1394/09.12.2024 г. по ч.гр.д. № 944/2024 г. на РС – Троян, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. М. Й. изцяло, поради неотстраняване на нередовностите и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК .

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК, което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. Въпреки дадените указания на заповедния съд на 02.12.2024 г. до заявителя да отстрани нередовностите на заявлението, те не са изпълнени.

Жалбоподателят не е заявил какви вноски са направени от длъжника, каква и коя част от дълга е погасена с тях. По заявлението и приложните към него документи не се съдържат данни, от които съдът да установи как е формирана главницата по дълга до сумата 344.57 лева, тъй като заявителят не изпълнил разпореждането на заповедния съд.

Съдът е дал конкретни и точни указания към заявителя-жалбоподател 3 да посочи какви плащания е направил Й. и кога е направено последното плащане от длъжника, но в молбата от 06.12.2024 г. няма никаква информация по този въпрос. Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит заповедният съд дължи произнасяне по приложението на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 /13 ЕИО на Съвета, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите /определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 /2010 г., ІІ т.о., ТК/.

Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит не се установява легитимацията на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени доказателства относно твърдяната цесия в негова полза.

В жалбата са изложени пространни доводи относно вида на заповедното производство, но те не водят до извод, че заповедният съд не извършва дейност по установяване на съответствие между изложените обстоятелства в заявлението и представените писмени документи към него.

Нещо повече, в действащата редакция на чл. 410, ал. 3 от ГПК изрично се въведе изискване заявителят да представя договора, от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат именно от вмененото задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл. 411, ал.2, т. 2 и т. 3 от ГПК. В този смисъл цитираната съдебна практика на СГС не е задължителна съдебна практика за настоящата инстанция, тъй като отразява правораздавателна дейност по конкретни казуси на равни по степен съдилища, а не е по Тълкувателни решения на ВКС.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 1394/09.12.2024 г. по ч.гр.д. № 944/2024 г. н а Троянски 4 районен съд е правилно и потвърдено.

Водим от горното съдът законосъобразно и следва да бъде

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно, разпореждане

№

1394/09.12.2024 г. потановено по ч.гр.д. № 944/2024 г. по описа на Районен съд – Троян.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5