Определение № 28195 от 11.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28195 гр. София, 11.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231110153653 по описа за 2023 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 11.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 53653/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Подадена е молба с вх. № 130558/19.04.2024 г. от „Имоти Тръст“ ЕООД за изменение на Решение № 4741/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 53653/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските. Твърди, че своевременно е поискал присъждането на разноски, като е представен списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства, че последните са действително сторени. Поддържа, че неправилно съда бил определил, че дължимият размер на адвокатското възнаграждение за заповедното производство бил в размер на 50,00 лева, като сочи, че заповедното производство било със същата фактическа и правна сложност като исковия процес. Излага подробни съображения за приложението на НМРАВ и дължимия размер на адвокатското възнаграждение, които бил за сумата от 400,00 лева.

Твърди, че действително съда не бил обвързан от НМРАВ с оглед решение на СЕС, но доколкото нямало изработени критерии, то НМРАВ можел да служи за ориентир. Сочи, че защитата в размките на заповедното производство не се свеждала само до попълването на възражението по чл. 414 ГПК, като подробно описа още какви действия следвало да извърши адвоката в качеството си на процесуален представител. Инвокира доводи, че сумата от 50,00 лева за адвокатско възнаграждение била в унизителен размер, а справедливият размер бил за сумата от 400,00 лева, като именно ищецът следвало да понесе отговорността за тези разноски – с оглед изхода на правния спор. Иска изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като се твърди, че 1 решението в частта за разноските е законосъобразно. Иска молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, като по същество, съдът намира, че молбата е неоснователна по изложените по-долу съображения.

В мотивната част на Решение № 4741/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 53653/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, настоящият съдебен състав е изложил подробно съображенията си досежно уваженото възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което намира, че не е необходимо същите да бъдат преповтаряни при настоящото произнасяне.

С оглед оплакванията на ответника, съдът намира, че следва да отбележи, че ясно и точно е посочил критерии за определянето на справедливият размер на адвокатското възнаграждение – фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл към настоящият момент преценката за фактическата и правна сложност на делото, като водещ критерии, а така и извършените от процесуалният представител действия във връзка с процесуалното представителство и защита на интересите на страната са оставени на преценката на съда. Доводите за ползването на НМРАВ като ориентир за адвокатските възнаграждения са ирелевантни, доколкото няколкократно СЕС се е произнасял именно по проблема в българското материално право, че НМРАВ е следствие от волята именно на адвокатурата, като водещото при буквалния прочит на наредбата е материалният интерес.

Фактът, че едно производство е с голяма материален интерес не води автоматично до наличието на фактическа и правна сложност. В този смисъл, както съдът е посочил – настоящото производство не представлява фактическа и правна сложност.

На следващо място, съдът намира, че са неоснователни съображенията, че заповедното производство било фактическа и правна сложност идентична на исковия процес. Характера на заповедното произвоство, като формално такова, целящо да установи дали едно вземане е спорно или безспорно сам по себе си води до извод, че извън някои изключения и то при заявления по чл. 417 ГПК, принципно заповедното производство при условията на чл. 410 ГПК не представлява фактическа и правна сложност, още повече такава изискваща всички описани в настоящата молба по чл. 248 ГПК действия. Отделно от изложеното трябва да се отбележи, че в процесния случай по делото няма никакви доказателства, вкл. отбелязвания в картона на делото или в контролния лист, че адв.

Василева, като процесуален представител се е запознала със заповедното производство, извършвала е справки и т. н. Нещо повече, възражението по чл. 414 ГПК, което е подадено е бланкетно, не са наведени възражения които принципно биха могли да се обсъдят в исковия процес. Тоест, не би могло да се направи извод, че осъщественото процесуално представителство в рамките на заповедното дело е в по-голям обем от минималният такъв – подаването на възражение по чл. 414 ГПК по приложения образец.

С оглед изложеното, съдът счита, че молбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 130558/19.04.2024 г., подадена от „ИМОТИ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:.............. за изменение на Решение № 4741/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 53653/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страните пред СГС с частна жалба.

Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3