Определение № 1084 от 24.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1084 гр. Велико Търново, 24.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20254100101241 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

С Решение№289/08.06.2026г. по гр.дeло№1241/2026г. ВТОС е: -oсъдил Гаранционен фонд гр.С. за заплати на М. Б. П.: сумата 30677.52€/(равностойност на 60000.00лв.), представляваща обезщетение за претърпени от М. Б. П. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдaния, в резултат на ПТП от 05.08.2022г., от Д. С. А. – виновен водач на трактор „МТЗ-80 Беларус“ с рама №., който риск не е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2023г. до окончателното и изплащане; сумата 62.99€(равностойност на 123.20лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП от 05.08.2022г., изразяващи се в разноски за лечението на М.

Б. П., изразяващи се в разноски за престой и лечението в лечебно заведение(удостоверение от 09.08.2022г. и касов бон за сумата 23.20лв.) и преглед при съдебен лекар(фискален бон от 11.08.2022г. за сумата 100.00лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2023г. до окончателното и изплащане; -отхвърлил предявения иск от страна на М. Б. П. против Гаранционен фонд гр.С. за обезщетение за претърпени от М. Б. П. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдaния, в резултат на ПТП от 05.08.2022г., от Д. С. А. – виновен водач на трактор „МТЗ-80 Беларус“ с рама №., който риск не е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в останалата част от 30677.52€(равностойност на 60000.00лв.) до пълния предявен размер от 46016.28€(равностойност на 90000.00лв.); -осъдил Д. Славов А. да заплати на Гаранционен фонд гр.С.: сумата 13293.59€(равностойност на 26000.00лв.) - частичен иск от 30677.52€(равностойност на 60000.00лв.), представляваща обезщетение за претърпени от М. Б.

П. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдaния, в резултат на ПТП от 05.08.2022г., от Д. С. А. – виновен водач на трактор „МТЗ-80 Беларус“ с рама №., който риск не е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и която сума(30677.52€) е присъдена в полза на М. Б. П. с ЕГН********** с решението по гр.дело№1241/2025г. на ВТОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2023г. до окончателното и изплащане; сумата 62.99€(равностойност на 123.20лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП от 05.08.2022г., изразяващи се в разноски за лечението на М. Б. П., изразяващи се в разноски за престой и лечението в лечебно заведение(удостоверение от 1

09.08.2022г. и касов бон за сумата 23.20лв.) и преглед при съдебен лекар(фискален бон от 11.08.2022г. за сумата 100.00лв.), и която сума(62.99€) е присъдена в полза на М. Б. П. с ЕГН********** с решението по гр.дело№1241/2025г. на ВТОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2023г. до окончателното и изплащане, при условие че Гаранционен фонд заплати определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихвите върху присъдените обезщетения на М. Б. П.; -осъдил Д. Славов А. да заплати на Гаранционен фонд сумата 557.31€, представляваща разноски(заплатена ДТ) във връзка с предявен обратен иск/искове по гр.дело№1241/2025г. на ВТОС ; -осъдил М. Б. П. да заплати на Гаранционен фонд гр.С. сумата 102.00€, представляваща разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете по гр.дело№1241/2025г. на ВТОС; -осъдил Гаранционен фонд гр.С. да заплати на адв.М. М. М. от САК, със съдебен адрес: гр.С. ул.“Д., сумата 2791.65€(равностойност на 5460.00лв.), представляваща адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. Б. П. по гр.дело№1241/2025г. на ВТОС; -осъдил Гаранционен фонд гр.С. да заплати по сметка на ВТОС: сумата 1457.18€, представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК; сумата 350.00€, представляваща разноски(възнаграждение за вещо лице); сумата 2.56€, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изп.лист. Решението е постановено при участието на Д. Славов А. с ЕГН**********, с адрес с.Стрелец ул.“Илия Липовски“№24 Общ.Г.Оряховица – в качеството трето лице-помагач на страната на ответника Гаранционен фонд гр.С. с БУЛСТАТ:121446665, със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.”Граф Игнатиев”№2 ет.IV, представляван от Изп.директор Максим Н.Колев и Изп.директор С. Г.Стоилков.

С молба с вх.№7666/16.06.2026г. по чл.248 ал.1 от ГПК Гаранционен фонд гр.С. е поискал допълване на решението по делото. С диспозитива на постановеното съдебно решение, Гаранционният фонд е осъден да заплати съдебни разноски, както следва: -на адв.М. от САК – 2791.65€ за адв.възнаграждение; - на ВТОС – 1809.74€ за ДТ и съдебни разноски. Съдът уважил предявения обратен иск срещу Д. С. А., но не се бил произнесъл по предявения обратен иск срещу Д. С. А. за присъждане на Гаранционен фонд на горепосочените суми, с оглед уважения обратен иск. Моли да бъде допълнено Решение№289/08.06.2026г. по гр.дeло№1241/2026г. ВТОС, като бъде осъден Д. С. А.(ответник по обратния иск) да заплати в полза на Гаранционен фонд сумата в общ размер на 4601.39€, представляваща присъдени в тежест на Фонда разноски по делото(2791.65€ за адв.възнаграждение за адв.М. от САК и 1809.74€ за ДТ и съдебни разноски за ВТОС).

В срока за отговор по чл.248 ал.2 от ГПК Д. С. А. не изразява становище във връзка с направеното искане.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При изменение на решението в частта за разноските независимо дали съдът изобщо не се е произнесъл по тях или се е произнесъл по определен начин, но някоя от страните има възражения, които иска да бъдат съобразени, процесуалният ред е по чл.248 ал.1-ал.3 от ГПК. Производството се инициира в определени срокове от съответната надлежна страна в процеса, която има интерес да иска изменяване или допълване на решението/определението в частта за разноските като в зависимост от искането първоначалното решение/определение или се изменя или се допълва. Така посоченият процесуален ред е императивен и се отнася за разноските, които не са елемент от спорното материално право, а са негова последица, като в зависимост от изхода на спора се присъждат разноски на страната в чиято полза е решено делото.

Основните принципи, свързани с дължимост на разноски са залегнали в чл.78 ал.1, ал.2, ал.3 2 от ГПК са свързани с въпроса с основателността на заведения иск и с възможността на страните да се споразумеят извънсъдебно или съдебно. Когато се уважи, респ. отхвърли иска, всяка страна има право на такава част от разноските, пропорционално на уважения размер на иска(ако е ищец) и на отхвърления размер на иска(ако е ответник).

Претенцията на Гаранционният фонд е за присъждане на сумата 4601.39€, представляваща присъдени в тежест на Фонда разноски по делото(2791.65€ за адв.възнаграждение за адв.М. от САК и 1809.74€ за ДТ и съдебни разноски за ВТОС), съобразно уважените главни искове.

С оглед разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК на третото лице не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. В конкретния случай третото лице-помагач е Д. С. А. и е ответник по обратните искове. След като има предявен обратен иск, правното положение на третото лице помагач вече е ответник по иска и разпределението на разноските се извършва съобразно изхода на спора, а не по реда на чл.78 ал.10 от ГПК. С Решение№289/08.06.2026г. по гр.дeло№1241/2026г. ВТОС е обосновал присъждането на разноски по обратния иск в полза на Гаранционен фонд, съобразно списък за разноски по чл.80 от ГПК за заплатена ДТ в размер на 557.31€. Когато е предявен и разгледан и обратен иск, по спора само между насрещните страни по него, относно съществуването на регресно притезание, отговорността за разноските се разпределя съобразно правилата на чл.78 ал.1, ал.3 от ГПК за ищеца и ответника, според качеството им по обратния иск, предвид резултата по него. Доколкото обратният частичен иск се уважава изцяло, то в тежест на ответника по обратния иск - Д. С. А. следва да се възложат разноски в размер на 557.31€.

Разпоредбата на чл.558 ал.7 от КЗ дава право на Гаранционния фонд, след изплащане на обезщетението по чл.558 ал.1 и ал.2 от КЗ, да встъпи в правата на увреденото лице и да предяви регресен иск срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена със сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. От гледна точка на граматическото тълкуване има разлика между изразите „разходи“ и „разноски“. Действително разходите са вид „разноски“, но в случая разграничението се допълва от последващите изрази „за определянето и изплащането му“.

Тълкувайки чл.558 ал.8 от КЗ и чл.557 от КЗ, регресът при деликтна отговорност означава, че пряко делинквентът би отговарял за разходите за определянето и изплащането на обезщетението от Гаранционен фонд или застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ при регресно вземане, но само тези, които са свързани пряко с поведението му или казано с други думи – за разходите, сторени извънсъдебно от Гаранционен фонд или застрахователя, когато е определил обезщетение изплатено по посочения ред. Такива напр. биха могли да бъдат чисто деловодните разходи(ликвидационни разходи) по самата преписка, но също така и разходи необходими напр. за становище на експерти, за да се определи действителния и справедливия размер на обезщетението.

Отговорността на делинквента не може да бъде ангажирана за съдебните разноски, защото правният спор е пряка последица не от неговото поведение, а от поведението на застрахователя(на Гаранционния фонд), който или необосновано не изплаща обезщетение, или заплаща такова в намален размер. По този начин законодателят е целял да се обхване само и единствено разходите, т.е. вредите, които могат и са пряка последица от деликта, което се обвързва с обема на гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя/Гаранционен фонд, а не всички разноски, които последният е сторил именно, поради собственото си неправомерно поведение.

Така или иначе, т ретото лице-помагач не е страна във възникналото между страните по главния 3 иск/искове процесуално правоотношение, а е страна единствено по това, възникнало във връзка с обратния осъдителен иск/искове. В този смисъл, макар съдът да е достигнал до извод за основателност на обратния осъдителен иск, поради възникнало в полза на Гаранционния фонд(ответник по главния иск) регресно право, Д. С. А.(ответник по обратния иск) не отговаря за разноските, сторени от Гаранционния фонд(ответник по главния иск) в защита по предявеното против него субективно материално право, предмет на главния иск.

В този смисъл, искането на Гаранционният фонд е за присъждане на сумата 4601.39€, представляваща присъдени в тежест на Фонда разноски по делото(2791.65€ за адв.възнаграждение за адв.М. от САК и 1809.74€ за ДТ и съдебни разноски за ВТОС), съобразно уважените главни искове, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложените съображения и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, чл.274 от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№7666/16.06.2026г. от страна на Гаранционен фонд гр.С. за изменение на Решение№289/08.06.2026г. по гр.дeло№1241/2026г., като бъде присъдена в полза на Гаранционен фонд гр.С. сумата 4601.39€, представляваща присъдени в тежест на Фонда разноски по делото(2791.65€ за адв.възнаграждение за адв.М. от САК и 1809.74€ за ДТ и съдебни разноски за ВТОС), която да бъде заплатена от Д. Славов А. с ЕГН**********, с адрес с.Стрелец ул.“Илия Липовски“№24 Общ.Г.Оряховица.

Определението подлежи на обжалване (от страна на Гаранционния фонд и Д. С. А.) с частна жалба пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.