Решение № 15208 от 29.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20651/2025
- Вид
- Решение № 15208
- Подписан
- 29.07.2026
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 15208 гр. София, 29.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110120651 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№
29.07.2026 година
В
И М Е Т О
Н А град София
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
IIІ ГО, сто петдесет и пети
На втори април две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
1 гражданско дело номер 20651 по описа за 2025 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. Л. П., с ЕГН **********, от гр.
..., против „....“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., представлявано от управителя ...., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 851,11 лв., платена на ответника без основание по Договор за кредит .... от 06.11.2023 г., както и направените разноски за адвокат.
В исковата молба ищецът твърди, че на 06.11.2023 г. сключил с ответника Договор за кредит ...., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от 3 999,73 лв. при договорен фиксиран лихвен процент от 26 %, годишен процент на разходите от 57,98 %, такса за разглеждане на кредита от 851,11 лв. и срок за погасяване на кредита от 20 месеца.
Твърди, че съгласно договора таксата за разглеждане се дължала в деня на подписване на договора и следвало да бъде възстановена с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план към договора. Съгласно договора таксата се дължала в цялост при предсрочно погасяване, прекратяване или каквато и да е друга причина. Процесната такса била включена в погасителния план и била разпределена на равни месечни, всяка от 42,56 лв. Оспорва клаузата за дължимост на такса за разглеждане като нищожна. Твърди, че платил на ответника сумата от 1 961 лв., след което рефинансирал кредита и задълженията по процесния договор бил платени със следващ кредит от същото дружество в размер на 3 630,96 лв., или общо погасената сума по процесния договор възлизала на 5 591,96 лв., от които сумата от 851,11 лв. платена без основание. Оспорва процесната клауза като нищожна в противоречие на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че таксата ставала изискуема с подписване на договора между страните, поради което била свързана с усвояването на кредита. Навежда доводи, че разглеждането на документите било част от дейността на ответника поотпускане на кредити. Така договорена, клаузата за такса за разглеждане водела до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя и давала възможност на кредитора да получи допълнителен приход. Размерът на таксата представлявал повече от 25 % от размера на заема и била включена в размера на ГПР. Позовава се на практиката на СЕС. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „....“ ЕООД, с който признава предявената искова претенция по основание и размер. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като сочи, че предявената искова молба е бланкова и адвокатът е предявил няколко идентични искови молба, по които са образувани и други дела пред СРС. Излага подробни съображения, позовава се на практиката на СЕС. Сочи, че не са правени опити за сключване на извънсъдебно споразумение.
2
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по делото разноски, прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С определението от 26.01.2026 г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявения насрещен иск от „....“ ЕООД против Г. Л. П., като е оставил без движение исковата молба по насрещния иск и е дал указания до ищеца по насрещния иск.
С протоколно определение от 09.04.2026 г. съдът е прекратил производството по делото в частта относно предявения насрещен иск, поради оттеглянето му.
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Договор за кредит .... от 06.11.2023 г. се установява, че същият е сключен между „....“ ЕООД и Г. Л. П., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 3 999,73 лв. за срок от 20 месеца, при договорен фиксиран годишен лихвен процент от 26 % и годишен процент на разходите от 57,98 %, при общо дължима сума по кредита от 5 818,60 лв., с приложен към договора погасителен план, като договорът е сключен при общи условия. На ищеца и потребител по договора е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Като доказателство по делото са приети представените от ищеца шест броя преводни нареждания за платени суми от ищеца по сметката на ответника на суми, както следва: на 08.12.2023 г. – сумата от 291 лв., на 01.02.2024 г. – сумата от 332 лв., на 02.03.2024 г. – сумата от 331 лв., на 27.03.2024 г. – сумата от 337 лв., на 02.05.2024 г. – сумата от 340 лв. и на 03.06.2024 г. – сумата от 330 лв.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Договор за кредит № L353020 от 05.06.2024 г. се установява, че същият е сключен между „....“ ЕООД и Г. Л. П., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 5 000 лв., по силата на който договор страните са се договорили със сумата от 3 630,96 лв. да бъдат погасени задълженията по Договор за кредит .... от 06.11.2023 г.
От представените от ответника писмени доказателства, част от които са идентични с представените от ищеца такива, се установява, че между страните е било подписано Рамково споразумение за потребителски кредити № ....от 06.06.2022 г. във връзка с общите условия към договорите за потребителски кредит. От представения заверен препис от платежно нареждане от 05.06.2024 г. се установява, че ответникът е платил по сметката на ищеца сумата от 1 369,04 лв. с основание: изплащане на средства по клиентска сметка № ....
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
3
С оглед на направеното признание на иска от страна на ответника по делото и приключване на съдебното дирене, както и с оглед на направеното от процесуалния представител на ищеца искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, съдът намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно: ответното дружество „....“ ЕООД е извършило призвание на иска по основание и размер на вземането на Г. Л. П., прекратено е съдебното дирене, налице е и искане от страна на процесуалния представител на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.
На следващо място съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а на второ място е признато право, с което страната може да се разпорежда.
С оглед на гореизложеното предявената от ищеца искова претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 851,11 лв., платена на ответника без основание по Договор за кредит .... от 06.11.2023 г., следва да бъде уважена, като на основание чл. 237, ал.
2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 52,65 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена държавна такса и сумата от 265 лв. – такса превод. На ищеца се дължат и разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лв., представляващо минималното такова.
В конкретния случай съдът намира направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, при съобразяване на фактическата и правната сложност на делото, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.
Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на 1,95583 лв. за едно евро.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, 4
Р
Е
Ш
И
:
ОСЪЖДА „....“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., представлявано от управителя ...., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Л. П., с ЕГН **********, от гр. ..., сумата от 851,11 лв. /осемстотин петдесет и един лева и единадесет стотинки/ с еврова равностойност 435,17 е. /четиристотин тридесет и пет лева и седемнадесет стотинки/, платена на ответника без основание по Договор за кредит .... от 06.11.2023 г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 52,65 лв. /петдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ с еврова равностойност 26,92 е. /двадесет и шест евро и деветдесет и два цента/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „....“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., представлявано от управителя ...., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г., от АК – Ловеч, с личен № ...., с адрес: гр. .... сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с еврова равностойност 245,42 е. /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два цента/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: