Определение № 1020 от 09.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1020 гр. Плевен, 09.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500460 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.577 от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от нотариус Б. К., с рег. № *** на НК, с район на действие Районен съд – Троян чрез пълномощника му адв. П. К. от ПлАК против Определение № 36/20.05.2025 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Никопол.

В жалбата се излага становище, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се неправилност на изводите на съдията по вписванията, че представената декларация за вписване на ползващите се лица не е такава с нотариално заверени подписи по реда на чл.589 ал.2 пр.2 от ГПК, поради което не се допуска вписването, както и че декларация с нотариална заверка на подписите на деклараторите, без да са изписали имената си е равностойно на пълна липса на декларация. Посочва се, че разпоредбата на чл.589 ал.2 пр.2 от ГПК предвижда изписване на пълното име и полагане на подписи само в случаите, когато документът ще се ползва за учредяване, променяне и прекратяване на права върху имота, като в случая, приложима е хипотезата на чл.589 ал.2 пр.1 от ГПК.

Жалбоподателят моли съда, да отмени отказа и да разпореди на съдията по вписванията при РС – Никопол да извърши исканото вписване. Ако съдът приеме, че нотариалната заверка на подписите при условията на чл.589 ал.2 1 пр.1 от ГПК не е била достатъчна за действителността на подадената декларация или че пълномощникът не е могъл да подаде такава вместо упълномощителите си, да приеме, че е следвало да съдията по вписванията да остави без движение молбата и да укаже представянето на декларация с нотариална заверка на подписите и изписване на пълното име, но не и да приеме, че изобщо липсва декларация и да постанови отказ.

Постъпило е становище от П.С. – съдия по вписванията при РС – Никопол, в което се посочва, че съгласно чл.3 ал.1 от ПВ се вписват актове относно недвижими имоти, които са извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис. Съгласно чл.589 ал.2 от ГПК при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. Декларацията, която се представя за вписване на саморъчно завещание следа да бъде с удостоверен подпис на ползващото се от завещанието лице, като за декларираните в нея обстоятелства се носи наказателна отговорност, която е лична. В случая, заинтересованото лице /наследника по завещание/ следва да удостовери с представяне на декларация не само правния си интерес от вписване, но и наличието на недвижими имоти в съдебния район, както и да представи доказателства за удостовереното в декларацията, като декларацията следва да бъде с нотариално удостоверен подпис по реда на чл.589 от ГПК. Представянето на декларация, подписана лично от молителя е и в изпълнение на изискванията на чл.534 от ГПК, доколкото заинтересовано лице от вписването е лицето в полза на което е направено завещанието. Посочва се, че съдията по вписванията не може да дава указания за отстраняване на нередовностите, а следва да постанови отказ от вписване.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя доказателствата по делото, намира за установено следното: и

С обжалваното Определение № 36/20.05.2025 г., съдията по вписванията при Районен съд - Никопол е постановил отказ за вписване на нотариално 2 действие по искане на нотариус с peг. № *** на НК - PC - Троян на препис от обявено саморъчно завещание - завещателен регистър № 1/2025 г., дело № 1 от 2025 г., общ регистър 137/2025 г., удостоверено като препис под peг. № 1228 от 31.03.2025 г. на нотариус с peг. № *** – РС - Троян, ведно с протокола за обявяването му с peг. № 217 от 17.01.2025 г. на същия нотариус на завещателя С.З.Ч. ,в полза на И.Н.Ч., С.З.Ч. и К.З.Ч., като искането е записано във входящ регистър с вх. peг. № 1660 от 20.05.2025 г., 13,04 часа, по описа на Служба по вписванията - Никопол.

Съгласно разясненията, дадени в т.6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписването представлява едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се за акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на гражданските отношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Предвид задължителните указания дадени в т.6 от цитираното ТР, проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл.32а, ал.1 от ПВ се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.

От така приетото от фактическа страна следва, че е направено искане за вписване на препис от обявено саморъчно завещание по отношение на имот, находящ се в с. ***, общ. Никопол, който препис подлежи на вписване, съгласно чл.112 б." и" от ЗС и чл.4 б."к" от Правилника за вписванията.

От доказателствата по делото се установява, че с подадената молба, съдията по вписванията е бил редовно сезиран от нотариус Б. К., рег. № *** на НК, с район на действие РС - Троян с искане за вписване на препис от обявено саморъчно завещание - завещателен регистър № 1/2025 г., дело № 1 от 2025 г., общ регистър 137/2025 г., удостоверено като препис под peг. № 1228 от 31.03.2025 г. на нотариус с peг. № *** – РС - Троян, ведно с протокола за обявяването му с peг. № 217 от 17.01.2025 г. на същия нотариус на завещателя С.З.Ч. в полза на И.Н.Ч., С.З.Ч. и К.З.Ч.. Към преписката са приложени следните документи: 4 екземпляра от издадения препис от саморъчното завещание, ведно с протокола за обявяването му, декларация от пълномощник 3 на ползващите от завещанието лица с нотариално удостоверяване на подписите с peг. № 216 от 17.01.2025 г. на нотариус с peг. № ***-РС Троян, скица № 15-15-*** от 15.01.2025 г. на АГКК; данъчна оценка № *** от 25.03.2025 г. на община Никопол, вносна бележка за платена държавна такса в размер на 10,00 лв. по сметка на АВ - ИР.

Вписването на саморъчното завещание има оповестителен характер и съгласно чл.7 от ПВ се извършва по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на недвижимия имот чрез подреждане на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги. По този начин се дава възможност на наследниците, на които завещанието евентуално може да се противопостави при възникнал спор, да извършат проверка в службата по вписванията за направени саморъчни завещания и да узнаят за извършения от наследодателя акт на разпореждане с имуществото след смъртта му и за намерението на бенефициера да се ползва от него. Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл.27 от ЗН, както и вписването на препис от обявеното саморъчно завещание не са условие да се породи вещноправното действие на завещанието.

Разпоредбата на чл.112 б.“и“ от ЗС предвижда задължително вписване на препис от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. Това вписване има чисто оповестително действие. То цели само да даде възможност на наследниците по закон и на трети лица да узнаят за извършения от завещателя акт на разпореждане с имуществото за след смъртта му и за намерението на бенефициера да се ползва от него. Както обявяването на завещанието, така и вписването му не са условие, за да породи то своето правно действие. Общото завещание придава на посоченото от завещателя лице качеството на наследник и изключва наследяването по закон за цялото или за част от имуществото на наследодателя. Наследяването по завещание е с приоритет и наследникът по закон се призовава към наследяване само ако завещанието не е породило действие.

Правилото на чл.113 от ЗС, според което актовете по чл.112 от ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица е неприложимо, както в отношенията между наследник по закон и наследник по завещание, така и в отношенията между наследник по завещание и трето лице, придобило права с транслативен акт, сключен с наследника по закон. В тези случаи 4 вписването на обявеното завещание е без значение. В първия случай няма конкуренция между актове, подлежащи на вписване, тъй като придобиванията на недвижими имоти по наследство не подлежат на вписване, съгласно изричната разпоредба на чл. 5, б. "в" от Правилника за вписванията, а във втория случай праводателят не е един и същ.

При така установеното, съдът счита, че законовите изисквания за вписване са налице. В случая, са представени 4 екземпляра от издадения препис от саморъчното завещание, ведно с протокола за обявяването му, декларация от пълномощник на ползващите от завещанието лица с нотариално удостоверяване на подписите с peг. № 216 от 17.01.2025 г. на нотариус с peг. № ***-РС Троян, скица № 15-15-*** от 15.01.2025 г. на АГКК; данъчна оценка № *** от 25.03.2025 г. на община Никопол, както и вносен документ за следващата се държавна такса.

Разпоредбата на чл.4 ал.1 б.“к“ от ПВ изисква при вписване на преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот; при универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район да се удостоверява с декларация с нотариално удостоверен подпис от страна на ползващото се от завещанието лице, в която се посочват известните му недвижими имоти в съответния съдебен район, като декларацията се представя заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът. Редовността на декларацията е от компетентността на нотариуса, който, в случая, е извършил нотариална заверка на същата и с оглед наличието на останалите изискуеми доказателства е депозирал молба до съдията по вписвания за вписване на обявеното саморъчно завещание. Имайки предвид предметния обхват на проверка, която съдията по вписванията осъществява по реда на чл.32а ал.1 от ПК, очертан в т.6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се посочи, че в настоящия случай се иска вписване на саморъчно завещание, което е обект на проверка, като с постановяване на отказа, съдията по вписвания, всъщност, извършва ревизия на нотариално удостоверяване на подпис върху друг акт – декларация. Съгласно посоченото ТР в рамките на охранителното производство по чл.577 от ГПК е недопустимо да се проверяват материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска, т.е. съдията по вписванията може да откаже само, ако актът не подлежи на вписване, не е съставен съобразно изискванията за форма и няма 5 предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Този извод се извежда от целта на производството, а именно оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти или на актове, които имат значение за вещни права и спорове относно права върху вещи. В този смисъл, съдията по вписвания следва само да провери дали формално е налице декларация, а не да проверява съответствието й със закона. Именно чрез оповестяване на подлежащия на вписване акт, в случая саморъчното завещание, заинтересованите страни ще се запознаят с него и ще имат възможност да го оспорват по съдебен ред при наличие на правен интерес.

Във връзка със становището на съдията по вписвания, че с представянето на декларацията се изпълняват изискванията за съдържание на подлежащите на вписване актове по отношение на описание на имота, следва да се посочи, че разпоредбата на чл.6 ал.2 б.“а“ от ПВ предвижда, че описание на имота не се изисква при преписите от обявени завещания, независимо от това, дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район.