Решение № 1715 от 17.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1715 гр. Варна, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20213110103561 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК от ХР. ПЛ. Г. срещу „Е. М.“ ЕООД за приемане на установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника сумите, обективирани в изпълнителен лис, издаден по ч.гр.д. №**/202012г. по описа на ВРС, както следва : 2009.91 лева – главница; 184.01 лева – договорна лихва за периода 08.06.2012г. до 03.09.2012г.; законна лихва върху главницата за периода от 04.09.2012г. до изплащане на вземането; 246.98 лева- адвокатско възнаграждение, представляващи предмет на образувано ИД №** по описа за 2012г. на ЧСИ №711- Даниела Янкова.

В исковата молба се излага, че ищецът е конституиран като длъжник по ИД №**/2012г. с кредитор „Е. М.“ ЕООД, което придобило вземането по изпълнителното дело по силата на Договор за цесия, сключен с „ОББ“АД.

Ищецът бил уведомен за образуваното изпълнително дело с Покана за доброволно изпълнение на 28.01.2013г. последните извършени изпълнителни действия по делото били извършени на 12.05.2015г., на която дата била постъпила сума в размер на 147.63 лева от наложен запор върху вземания на длъжника от трето задължено лице. Счита, че претендираното от взискателя задължение е недължимо към датата на депозиране на исковата молба поради изтекла абсолютна погасителна давност, съгласно чл.110 и сл. ЗЗД, въз основа на което е погасено изпълняемото право.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „ Е. М.“ЕООД е депозирало отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска.

1

Твърди се, че по изпълнителното дело са извършвани регулярни действия за периода 12.05.2015г. до датата на исковата молба, които се изразявали както в поискани, така и в извършени валидни изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност. Твърди се, че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени и ищецът дължи процесното вземане.

Отправя се искане за отхвърляне на иска.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :

Изискан е и е приложен по делото препис от ИД №**, от който е видно, че същото е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение №**/10.09.2012г. по ч.гр.д. №**/2012г. по описа на ВРС по молба на взискателя „ОББ“АД от 27.09.2012г. В молбата е отправено искане за насочване на изпълнението срещу трудовото възнаграждение на длъжника и неговото имущество.

Съобразно приложената разписка заповедта за изпълнение заедно с покана за доброволно изпълнение са връчени на Х.Г. на 19.10.2012г.

По ИД са извършени следните изпълнителни действия :

-Наложен е запор върху МПС, собственост на длъжника, регистриран в КАТ на 01.02.2013г.

-Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника със запорно съобщение до работодателя „Витела България“ЕООД, за който е постъпило потвърждение от дружеството на 02.12.2014г.

-Х.Г. е извършвал плащания по ИД на 16.01.2015г., 11.02.2015г.;

06.03.2015г.; 15.04.2015г. ;13.05.2015г.

-С молба от 15.12.2016г. взискателят е отправил искане до ЧСИ за налагане на запор върху вземанията на длъжника от „ОББ“АД и насочване на изпълнението върху движими вещи. Искането е удовлетворено като е постъпило потвърждение от „ОББ“АД за наложения запор на 07.04.2017г.

- Наложен е запор върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“АД, като е постъпило потвърждение от банката на 01.03.2017г.

С молба от 30.10.2018г. „Е. М.“ЕООД е отправило искане за конституирането му като взискател по делото въз основа на сключен договор за цесия, което искане е удовлетворено с издаване на Постановление за 2 конституиране от ЧСИ. В молбата е поискано извършването на опис и оценка на движимите вещи на длъжника.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

По предявения иск с правно основание чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящата хипотеза ищецът оспорва изпълнението с възражението, че вземането по същото е погасено по давност.

Съдебноустановеното вземане се погасява с изтичане на пет години от влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД.

Съобразно утвърдената съдебна практика– Решение № 31/09.09.2010г., постановено по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС II т.о. и Решение №325/13.01.2016г. , постановено по гр.д. №2783/2015г. по описа на ВКС, IIIг.о. за прекъсването на давността при образувано изпълнително производство е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години.

По делото се установява, че ответникът има вземане срещу ищеца по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №12849/2012г. по описа на ВРС въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. От данните по приложеното изпълнително дело се установява,че заповедта за изпълнение заедно с ПДИ са връчени на длъжника на 19.10.2012г. като при това положение заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 02.11.2012г. Съобразно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД срокът на новата давност на съдебно установено вземане е пет години и същата съгласно чл.116, б.”в” се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение.

До приемане на ТР №2/2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК е действало Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д. №3/1980г. на Пленума на ВС, съобразно което погасителна давност на тече, докато трае изпълнителният 3 процес относно принудителното осъществяване на вземането т.е. за периода от влизане в сила на заповедта за изпълнение 02.11.2012г. до 26.06.2015г. погасителна давност за вземането не е текла.

Съгласно разясненията дадени в т.10 от мотивите на ТР №2/2015г., постановено по т.д.

№2/2013г. на ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Последното извършено изпълнително действие е налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“АД от 24.02.2017г.

Наложеният запор е проявил своето действие и е прекъснал давността като в този смисъл е решение №37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г. по описа на ВКС, IV г.о., съобразно което дори и да е настъпила перемпция съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ, като същият следва да образува искането в ново дело, като новото искане на свой ред прекъсва давността независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, което с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността.

Следователно след датата 24.02.2017г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда 10.03.2021г.

С оглед изложеното съдът намира, че вземането на ответника по издадения ИЛ за присъдената главница не е погасено по давност, поради и което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските :

4

Ответникът не претендира разноски.

Воден от горното съдът :

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ХР. ПЛ. Г., ЕГН: ********** срещу „Е.

М.“ЕООД, ЕИК:** със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.

Малинова долина, ул.“**“ иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника сумите, обективирани в изпълнителен лис, издаден по ч.гр.д. №**/202012г. по описа на ВРС, както следва : 2009.91 лева – главница; 184.01 лева – договорна лихва за периода 08.06.2012г. до 03.09.2012г.; законна лихва върху главницата за периода от 04.09.2012г. до изплащане на вземането; 246.98 лева- адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5