Решение № 41 от 11.03.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Търговище, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500037 по описа за 2024 година Производството е образувано по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Хр. Г., с посочен ЕИК 179918031, с адрес в (населено място) – длъжник по изпълнително дело № 33/2022 година по описа на ДСИ при Районен съд – Търговище. В жалбата се излагат различни факти и съображения, свързани с насочване на принудително изпълнение спрямо недвижим имот в с. Д., община Т., притежаван от длъжницата, като се прави искане съдът да отмени принудителното изпълнение; да спре гореописаното ИД и да отведе ДСИ М. като ДСИ по делото. По-конкретно се излагат съображения, че безспорно е земеделски стопанин; че има УИНСЗ (Уникален идентификационен номер на земеделски стопанин); има регистрационна карта на земеделски стопанин; има анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин; в нотариалния акт за собственост на имота е записано, че съм го закупила като ЗП, а ЗП е регистриран земеделски стопанин с права на субсидии.

Постъпил е писмен отговор от процесуалния представител на взискателя, който оспорва въззивната жалба като недопустима, евентуално 1 неоснователна. Твърди се, че нито по въз. гр. дело № 20233200500273 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Търговище, нито по изп. дело № 33/2022 г. по описа на ДСИ при Районен съд-Търговище, са събрани доказателства за регистрацията на Д. Г. като земеделски производител или земеделски стопанин. Приложените към жалбата документи - анкетна карта за регистрация на земеделски производител от 2021 г., както и нотариален акт от 2017 г. за покупко-продажба на недвижим имот, видно от който тя е посочена като земеделски производител, не доказват твърденията на жалбоподателката.

Постъпили са обяснения от ДСИ при РСТ със становище за недопустимост, респ. - неоснователност на въззивната жалба.

Съдът е дал указания на указания на жалбоподателката в седмичен срок от получаване на настоящото разпореждане да конкретизира подадената от нея въззивна жалба като посочи какви изпълнителни действия обжалва и дали отново обжалва Разпореждане № 3631 от 29.08.2023 година на ДСИ при РСТ.

В изпълнение на указанията жалбоподателката е посочила, че заключението на вещото лице, което е направило оценка на недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение, е невярно, както и че са допуснати нарушения от страна на ДСИ при РСТ в изпълнителното производство.

Настоящият въззивен състав приема, че след като жалбоподателката не е посочила изрично, че обжалва Разпореждане № 3631 от 29.08.2023 година на ДСИ при РСТ, което вече е било предмет на контрол в предходно въззивно производство, то следователно същото не е предмет на проверка в настоящото производство. Въззивният съд приема, че предмет на обжалване e насочването на принудителното изпълнение по отношение на притежаван от жалбоподателката недвижим имот по съображения за недостоверна оценка на същия и насочване на изпълнението спрямо несеквестируем имот, тъй като същата е регистрирана като земеделски производител. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. В този смисъл е ТР № 2/2013 от 26 юни 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на Общото 2 събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС.

Съдът констатира следното:

Изпълнителното производство е образувано с взискател ВМА – гр. София срещу Д. Хр. Г. от гр. Т. за парично вземане в размер на 12 800 лева главница по 7 броя фактури.

Принудителното изпълнение е насочено спрямо недвижим имот, находящ се в (населено място) - поземлен имот пл. № 487 , площ по документи - 850 кв.м. Става дума за недвижим имот, който е включен в регулацията на населеното място и има за предназначение жилищно строителство. На 05.10.2023 година е извършен опис на имота, в който е отразено, че имотът е полуразрушен и необитаем. Тревните площи са прорасли. При извършената строително-техническа и оценъчна експертиза, вещото лице констатира, че „жилищната сграда е необитаема и е в много лошо състояние“, „имотът е обрасъл в бурени и саморасли храсти и е неподдържан“ (стр. 71-стр. 72) Недвижимият имот е с начин на трайно ползване - жилищно застрояване до 10 м (стр. 73). Имотът е закупен от жалбоподателката през 2017 година.

Приложена е анкетна карта за регистрация на земеделски производител от 10.06.2021 година с отбелязване, че през стопанската 2020/2021 година имотът ще се ползва за отглеждане на саксийни цветя. Жалбоподателката е била регистрирана като земеделски производител по Наредба № 3/1999 година в периода от 09.08.2017 година до 1.06.2022 година. Считано от 02.01.2024 година отново е регистрирана като земеделски производител.

От правна гледна точка съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 133 от Законът за задълженията и договорите, цялото имущество на длъжника е секвестируемо.

Секвестируемостта е възможност да се отнеме определено имуществено право от длъжника, то да се реализира на пазара, да се осребри и с получените средства да се удовлетвори притезанието на кредитора.

Изключения от общата секвестируемост са допустими в две хипотези – при непрехвъляемост на имуществено право и при изрична законова забрана за секвестиране на определени права на длъжника, които по принцип са прехвърлими (чл.444 от ГПК). Съгласно чл. 444 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху определени вещи на длъжника, включително, но не само, върху земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя 3 с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година. (чл. 444, т. 5 от ГПК) Нормата на чл. 444, т. 5 от ГПК има за цел да гарантира лицата, чието занятие е свързано със земеделското производство като основно средство за препитанието им, бранейки имуществото им, чрез което осъществяват такава дейност. Съдебната практика приема, че обективно наличието на тези обстоятелства към настоящия момент се установява чрез регистрационен режим на лицата, стопанисващи земеделска земя и/или осъществяващи производство на земеделска продукция, въведен от Закона за подпомагане на земеделските производители и издадената въз основа на чл. 7 от него Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър за земеделските производители. Физическите лица се регистрират като земеделски производители в областната дирекция „Земеделие“ по постоянния си адрес, вписват се в регистъра на земеделските производители и им се издава регистрационна карта. Анализираната съдебна практика приема, че с представянето на такава карта се доказва качеството “земеделски стопанин” по смисъла на чл. 444, т. 5 ГПК.

На регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция.

В конкретния случай жалбоподателката твърди, че се ползва със закрилата на чл. 444, т. 5 от ГПК - Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице: 5. земите на длъжника земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година.

Настоящият съдебен състав, изхождайки от предназначението на института на несеквестируемостта, изложено по-горе, приема, че самият факт, че жалбоподателката се е регистрирала на 02.01.2024 година като земеделски стопанин, не е достатъчен да обоснове прилагане автоматично на закрилата по чл. 444, т. 5 от ГПК спрямо нея. Вероятно жалбоподателката наистина е закупила процесния имот в с. Д., община Т. с цел да отглежда цветя в него, но 4 несъмнено вече повече от 6 години от закупуването му, тя не е предприела никакви действия да създаде и развие своя градина, която да й служи като източник на доход. Процесният имот, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, не може да се определи като градина, лозе, нива или ливада, спрямо които не може да се насочва принудително изпълнение по чл. 444, т. 5 от ГПК. Имотът представлява поземлен имот с предназначение за жилищно строителство. Дворът му в момента представлява обрасла тревна площ.

Настоящият въззивен състав приема, че жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло подадената от Д. Хр. Г., с посочен ЕИК 179918031, с адрес в (населено място) – длъжник по изпълнително дело № 33/2022 година по описа на ДСИ при Районен съд – Търговище против насочване на принудителното изпълнение спрямо притежаван от нея недвижим имот, находящ се в (населено място) - поземлен имот пл. № 487 , площ по документи - 850 кв.м., с начин на трайно ползване - жилищно застрояване до 10 м., ведно с построените в него къща и стопански постройки като несеквестируем, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5