Решение № 217 от 09.12.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Бургас, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско дело № 20222000500385 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби, депозирани от Р. Т. С. и ЗК „Лев инс“АД, ЕИК *****, срещу решение № 797/ 27.07.2022 г., постановено по гр.д. № 1428/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Въззивницата-ищца Р. С. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП от 09.10.2020 г., за разликата над уваЖ.я размер от 142 500 лв. до размера от 300 000 лв.

(частично от 400 000 лв.), ведно със законната лихва върху сумата от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди от телесни увреждания при ПТП от 09.10.2020 г., за разликата над уваЖ.я размер от 14 153,74 лв. до размера от 29 799,34 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 01.07.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, в която са отхвърлени претенциите за присъждане на обезщетение за забава извън уваЖ.те.

Навеждат се оплаквания за неговата неправилност и необоснованост в обжалваната му част, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост. Сочи се, че според 1

Кодекса на застраховането, отговорността на застрахователя е уредена като гаранционно-обезпечителна и покрива в пълен размер отговорността на делинквента до размера на застрахователната сума и при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквента, по силата на чл.223, ал.1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент, който е ирелевантен от гледна точка на интереса на увреденото лице. Твърди се, че ЗК „Лев инс“АД следва да понесе отговорността за заплащане на цялото, дължимо на пострадалия, застрахователно обезщетение, съгласно чл.499, ал.7 КЗ.

Във връзка с приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат и последвалата от това редукция на обезщетението, във въззивната жалба се поддържа, че самия факт на непоставяне на предпазен колан сам по себе си не е съпричиняващ фактор. Липсата на поставен такъв не може да бъде приемана изначално за предпоставка за определяне на съпричиняване на вредоносния резултат, а такъв извод може да бъде направен само при събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.

Препраща се към показанията на в.л.д-р.С. в о.с.з. на 18.07.2022 г., за да се обоснове извод за липса на пълно и главно доказване по категоричен начин на принос на пострадалата от страната, направила възраЖ.ето за съпричиняване.

Претендира се, че законна лихва се дължи на основание чл.429, ал.3 КЗ от датата на депозиране на извънсъдебната претенция за неимуществени вреди – 31.03.2021 г. до окончателното й изплащане върху претендираната/присъдена главница, както и законна лихва съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ, а за извънсъдебната претенция за имуществени вреди – от 09.06.2021 г. до окончателното й изплащане върху претендираната/присъдената главница, както и законна лихва съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ. Претендира се, че застрахователят дължи законна лихва за собствената си забава, а именно от 21.04.2021 г. до окончателното й изплащане за претенцията за неимуществени вреди и от 30.06.2021 г. до окончателното й изплащане за претенцията за имуществени вреди, както и дължи законната лихва, дължима от виновния водач. Твърди се, че двете задълЖ.я за лихви са с различни правни основания и могат да съществуват 2 паралелно. Заявява се, че по щетата са представени всички необходими документи, за да се произнесе ответното дружество и да определи дължимо обезщетение, а постановения отказ е неправилен и необоснован.

Моли се за отмяна на решението на Окръжен съд Бургас в отхвърлителните му части, като се моли да се реши спора по същество и се уважат предявените искове на Р. С. изцяло, както и да се присъдят следващите се разноски.

В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗК „Лев инс“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: бул. „Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, чрез юрк.А. Г., срещу решение № 797/ 27.07.2022 г., постановено по гр.д. № 1428/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати сумата над 80 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Поддържа се, че решението е неправилно в частта, в която е прието съпричиняване от страна на пострадалата в размер на едва 5 %, като се претендира принос на ищцата за настъпване на вредите в размер на поне 20%.

Поддържа се, че в обжалваните си части съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Съдът не бил обсъдил в каква степен твърденията в исковата молба относно начин на проявление и форма на засягане на нематериални права на ищцата били доказани пълно и главно. Мотивите на съдебното решение не съдържали означение във връзка с какви обективно установени обстоятелства и по повод на кои твърдения в исковата молба било прието наличие на нематериални вреди, обосноваващи присъждане на обезщетение в такъв значителен размер. Сочи се, че приетият от първоинстанционният съд справедлив размер на обезщетението от 300 000 лв. е завишен и е несъобразен с доказателствата за претърпените травми, техният морфологичен характер и периода на възстановяване. Във въззивната жалба се навеждат оплаквания и за несъобразяване със стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, тъй като репарирането на претърпените неимуществени вреди не следва да служи за обогатяване.

Заявява се в жалбата, че нарушенията на водача на товарния автомобил, в резултат на които са причинени смърт на повече от едно лице и множество телесни увреждания на други лица, имат значителен превес над нарушенията 3 на водача на застрахования в дружеството автомобил, ето защо съдебният състав е разпределил неправилно и несправедливо отговорността, която всеки един от застрахователите следва да носи. Излагат се съобраЖ.я, че водачът на товарния автомобил е отговорен в степен не от 50%, а от 80%.

Моли се за отмяна на постановеното от Окръжен съд Бургас съдебно решение в обжалваната му част за сумата над 80 000 лв. за неимуществени вреди и постановяване на друго, с което да се отхвърли исковата претенция за сумата над 80 000 лв. главница за неимуществени вреди като неоснователна.

Оспорва се и подадената въззивна жалба от Р. С. като неоснователна.

Възразява се против излоЖ.те от страната аргументи за неправилно прилагане на материалния закон по отношение действието на разпоредбата на чл.499, ал.7 КЗ, доколкото било установено с влязла в сила присъда, че вина за ПТП имал водачът на товарен автомобил Волво, чиято отговорност била застрахована при PJSC UIC Knjazha Vienna Insurance Group – Украйна.

Оспорват се като неоснователно присъдени разноските в полза на ищцовата страна по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

Претендират се направените разноски от ЗК „Лев инс“АД за две съдебни инстанции, в т.ч. съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Прави се възраЖ.е за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по насрещната въззивна жалба от Р. Т. С., ЕГН **********, чрез адв. Н. Н. Д., адв. Ж. В. Т. и адв.

Г.Г.Р., в който същата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че по делото са събрани множество на брой доказателства, които се явяват достатъчно убедителни, логични, последователни и категорични, за да бъдат уваЖ. ищцовите претенции в цялост. Били установени както видът и характерът на получените увреждания, продължителността и интензивността на търпените болки и страдания, така и продължаващите понастоящем последици. Затруднението на двиЖ.ята на долните крайници било налице и към момента на изготвяне на експертизата – 08.07.2022 г. – 1 година и 9 месеца след процесното събитие. Развиват се съобраЖ.я за неправилност на съдебното решение по повод редуцирането на 4 застрахователното обезщетение поради наличието на противоправно поведение от другия водач и наличието на съпричиняване. Излагат се доводи за продължаващите във времето вреди на ищцата предвид неблагоприятната медицинска прогноза, развиващите се инфлационни процеси в страната и действащите застрахователни лимити към момента на настъпване на процесното ПТП.

Претендират се допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения, въз основа на които се правят доказателствени искания за допускане на комплексна психологична и психиатрична експертиза, която да отговори на посочените от страната въпроси, както и допускане на един свидетел при режим на довеждане, който да даде показания относно личността, социалното и професионалното полоЖ.е на ищцата и нейния статус в общността й.

Претендират се разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 във вр.с ал.1, т.2 ЗА, съобразно материалния интерес за разликата над 80 000 лв. до 300 000 лв. за процесуално представителство и защита на ищцата в качеството й на въззиваема страна по представената насрещна въззивна жалба от ответника, явяващо се възнаграждение, различно от това за представителство в качеството й на въззивник по заявена въззивна жалба срещу същото съдебно решение.

Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбите, с които е сезиран, взе предвид следното:

Предявеният иск пред Окръжен съд Бургас е с правно основание чл.432 от КЗ, от Р. С. против „Лев инс“АД, за присъждане на обезщетение в размер на 300 000 лв., частично от 400 000 за претърпени от въззивницатаищца неимуществени вреди – болки и страдания по повод телесни увреждания в резултат на ПТП от 09.10.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя – 31.03.2021 год. до окончателното изплащане; обезщетение за имуществените вреди в размер на 29 797,34 лв., представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя – 09.06.2021 год. до предявяване на исковата молба – 604,27 лв. и от предявяване на иска до окончателното изплащане; законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и лихвата по чл.429 ал.3 от КЗ, 5 считано от 21.04.2021 год. до окончателното изплащане и законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди и лихвата по чл.429 ал.3 от КЗ, считано от 30.06.2021 год. до 20.08.2021 год. в размер на 430,44 лв. и до окончателното погасяване на вземането.

Ищцата е поддържала, че в резултат на произшествието, допуснато от водача на застрахован при ответника автомобил, са й били причинени тежкостепенни телесни увреждания, някои от които с необратим характер, и че отправила извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение от застрахователя, по която ЗК“Лев инс“ не определил и не изплатил обезщетение.

В отговора си ответникът е поддържал, че водачът на застрахования при него автомобил не е имал вина за произшествието, а такава вина е установена с присъда на наказателния съд за другия участник – водач на товарния автомобил. Оспорил е вредите и причинно-следствената връзка с поведението на водача на автомобил „Ивеко“ и е въвел възраЖ.е за съпричиняване от страна на пострадалата.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че деликтът е причинен от водачите на двете превозни средства и тъй като не може да се установи приносът на всеки от участниците за възникване на застрахователното събитие, отговорността следва да се разпредели поравно и съответно на това отговорността е разпределена между двамата застрахователи поравно, в случая върху въззивника-ответник в размер на ½.