Определение № 308 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. София, 13.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20241001000893 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба от ищеца - „Зар Пропъртис“ ООД, ЕИК 202959618, чрез адв. Х., с която иска да бъде изменено постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските.

Молителят/ищецът - „Зар Пропъртис“ ООД твърди, че размерът на заплатеното възнаграждение е в минималния допустим от закона размер предвид материалния интерес и цената на иска. На следващо място твърди, че заплатеният адвокатски хонорар от 9 630 лева без ДДС е в минималния размер по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2006г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение и не е прекомерен. Освен това, ответната страна не е аргументирала възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК, а единствено бланкетно иска възнаграждението да бъде намалено. В подкрепа на своите правни доводи била и практиката на ВКС – определение № 80 от 11.03.2016г. по т.д. 673/2015г. на ВКС, І т.о. и определение № 2995 от 13.06.2014г. по ч.гр.д. 991/2024г. на ВКС, ІV гр.о. Моли въззивния съд да измени решението в частта за разноските и да му присъди сумата от 11 556 разноски за производството пред САС.

Насрещната страна/ответникът – Община Правец е подал в срок писмен отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, чрез кмета Г.. Счита, че искането е неоснователно, тъй като ответникът своевременно е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът е обсъдил доводите за прекомерност, свързани с вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа. Моли въззивния съд да остави без уважение искането на ищеца за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, тъй като е подадена от страна по делото и срещу подлежащ на изменение акт по чл. 248, ал. 1 от ГПК, в законния 1 едномесечен срок за обжалване на невлязло в сила въззивно решение, но разгледана по същество е неоснователна.

Неоснователно е твърдението на молителя, че ответникът е длъжен да мотивира възражението за прекомерност. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК няма такова изискване, а е достатъчно да е направено своевременно възражение, което е сторено в откритото съдебно заседание проведено на 18.02.2025г.

Въззивният съд е изложил подробни мотиви и съображения/л. 58 от делото/, че в процесната хипотеза приложение следва да намери задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 1 и т. 3 от диспозитива на решение от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 на СЕС. Изложени са ясни и конкретни съображения, че делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като се касае за безспорно установени факти в първоинстанционното производство, във въззивното производство няма наведени нови правни доводи и твърдения, не са събирани нови доказателствени средства и е проведено само едно открито съдебно заседание.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от „Зар Пропъртис“ ООД, ЕИК 202959618 за изменение в частта за разноските на решение № 136/10.03.2025г., постановено по в.т.д. № 20241001000893 по описа на САС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2