Решение № 322 от 25.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Пазарджик, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220104833 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Т. Р. П., с ЕГН **********, с адрес с. З., общ. Пазарджик, ул. „****** чрез пълномощник – адв. С. А. от АК Пловдив, против Община Пазарджик, със седалище и адрес на управление гр.

Пазарджик, бул. „България“ № 2, представлявана от П. К.– кмет.

В исковата молба се твърди, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № 175/14.12.2021 г., като ищцата постъпила на работа в Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“, ЦНСТДБУ с. З. на длъжност „детегледач“. Сключеният трудов договор бил безсрочен със срок на изпитване 6 месеца до 15.06.2022 г. включително, при пълно осемчасово работно време при петдневна работна седмица и основно месечно възнаграждение в размер на 720 лева, вкл. допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит11,4%. Със сключването на Допълнително споразумение № 1191/08.04.2024 г. към трудов договор № 175/14.12.2021 г. основно месечно възнаграждение било уговорено в размер на 1120 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 21 %. Посочва, че два пъти е връчвана длъжностна характеристика – на 15.12.2021 г. и на 03.07.2023 г..

Твърди, че на 08.11.2024 г. ищцата отишла в кабинета Г. И. - заместник-кмет по социални дейности в Община Пазарджик, където й била връчена Заповед за уволнение № 200/08.11.2024 г., с която се прекратява трудовото правоотношение между страните. Като причина за това се сочела липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Заедно със заповедта на ищцата била показана жалба, написана от 1 лицето Н. А.- дете, което е напуснало центъра през май месец 2024 г. поради навършване на пълнолетие и с което ищцата работила четири години. При запознаване с жалбата ищцата констатирала, че почеркът не е на детето Н. А.. Ищцата отказала да подпиша заповедта, поради което й била връчена в присъствието на двама свидетели. Излага твърдения, че прекратяването на трудовото й правоотношение е свързано с личен конфликт между нейния съпруг и общински съветник В. Я..

Посочва, че дъщеря й записала телефонен разговор, в хода на който детето Н. А. разказал, че общинският съветник В. Я. го е завел в община Пазарджик и там жена му е дала да разпише написан на ръка документ, като му било обяснено, че това е документ във връзка с назначаването му на работа. Детето заявило, че е било излъгано, че се разписва на друг документ за работа. Впоследствие разбрал, че се е подписал на жалба срещу ищцата.

Сочи, че оспорваната заповед е издадена на основание чл. 328, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ, като същата не е мотивирана. Изтъква, че посоченото в заповедта основание е безвиновно и то не може да се мотивира с дисциплинарни нарушения, какъвто мотив се вменил на ищцата при връчване на заповедта. На следващо място сочи, че основанието за уволнение по т. 5 трябва да се преценява винаги конкретно и с оглед изискванията на определената трудова функция по конкретното трудово правоотношение, отразено в длъжностната характеристика на съответния работник или служител. При наличие на такива факти можело да се обоснове основание за уволнение по този текст, като това следвало да бъде изложено в доклад, но ако заповедта за прекратяване на трудово правоотношение само възпроизвежда законовия текст, то тя е незаконна. Сочи, че е необходимо в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата, а в оспорваната заповед конкретизация за причини за прекратяване на трудовия договор липса и бланкетно е възпроизведен законовият текст „липса на качества на работникът или служителят за ефективно изпълнение на работата“.

Посочва, че не е спазено и изискването за отправяне на писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да признае уволнението на Т. Р. П. за незаконно и отмени Заповед № 200/08.11.2024 г., издадена от Кмета на Община Пазарджик; да възстанови ищцата на длъжността, заемана преди уволнението и да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер 8131,20 лева за времето, през което е останала без работа, а именно за периода от 08.11.2024 г. до 08.05.2025 г.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищцата се явява лично и с адвокат С. А. от АК Пловдив. Иска се от съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени в цялост.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло 2 исковете и счита, че същите са неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли.

Не се оспорва обстоятелството, че по силата на сключен между страните трудов договор ищцата е заемала длъжността „детегледач“ при ответната община.

Оспорва твърденията на ищцата, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана. В този смисъл цитира съдебна практика, съгласно която липсващите качества може да бъдат посочени, както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ.

Счита за неотносими твърденията на ищцата в ИМ, че винаги стриктно и отговорно е изпълнявала задълженията си, тъй като за да е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е без значение дали в един предходен момент работникът или служителят се е справял с трудовите си задължения, а също така и каква е продължителността на трудовия му стаж на съответната длъжност.

Счита, че обжалваната заповед за прекратяване на трудовия договор на ищцата е законсъобразна и издадена при спазване на изискванията на материалния закон.

Възразява по отношение на периода, за който се претендира обезщетението по чл.

225 от КТ.

Посочва, че в процесната заповед се съдържа изявление за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие и неспазването му е нетносимо към прекратяването на трудовото правоотношение.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът изпраща процесуален представител – юрисконсулт А. Д., която моли съдът да отхвърли исковата претенция. Депозират писмена защита в срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, че между тях е било налице валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 175 от 14.12.12021 г., като ищцата е била назначена на длъжност „детегледач“ в Община Пазарджик, Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“, ЦНСТДБУ с. З.. В трудовия договор е уговорено, че същият се сключва за неопределено време, като е бил уговорен срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя. По силата на допълнително споразумение № 1191/08.04.2024 г. към трудовия договор трудовото правоотношение е изменено като е определено основно месечно възнаграждение в размер на 1120 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 21 %. Горното се установява от приложените по делото доказателства - трудов договор № 175/14.12.2021 г. и и допълнително споразумение № 1191/08.04.2024 г. към трудов договор № 175/14.12.2021 г.

По делото са приети като доказателства длъжностни характеристики за длъжността „детегледач“ в Център за насТ.ване от семеен тип с идентично съдържание, връчени на ищцата на 15.12.2021 г. и на 03.07.2023 г.

Приета като доказателство по делото е Заповед № 200/08.11.2024 г., издадена от кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 вр. чл. 326, ал. 2 от КТ се 3 прекратява трудовото правоотношение на ищцата с ответника, считано от 08.11.2024 г., като работодателят е посочил като причини за прекратяването – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. В заповедта е отразено, че на ищцата се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ – брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Заповедта е връчена на ищцата на 08.11.2024 г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели – Д. С. В. и Д. Н. С..

Приобщени към доказателствата по делото са писма до и от Община Пазарджик, видно от които в отговор на изпратено запитване на РУ на МВР Пазарджик до Община Пазарджик във връзка с проверка по пр. пр. № 6851/2024 г. по описа на РП Пазарджик, пр. вх. № 181800-21453/2024 г. по описа на РУ Пазарджик е постъпил отговор, че към 19.12.2024 г. в деловодството на Община Пазарджик не е постъпила жалба/сигнал от лицето Н. В. А. срещу ищцата.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани свидетелите М. М.

Д. и Б. Л. В..

От показанията на свидетеля М. М. Д. /управител на ЦНСТДМБУ с. З. и пряк ръководител на ищцата/ се установява, че ищцата е отговорен, съвестен, изпълняващ качествено служебните си задължения служител. Работи в ЦНСТ от 2021 г. и до момента не е получавала забележки във връзка с работата си. Не са констатирани качества, които да й липсват, за да заема длъжността. При атестацията всяка година е получавала висока оценка, защото отговаря на всички изисквания за заемане на длъжността. Посочва, че целият екип работи с децата, които са в центъра. Конкретно с детето Н. ищцата е била в много добри отношения, детето не се е оплаквало от нея. От ищцата свидетелката разбрала за прекратяването на трудовото й правоотношение. Свидетелката разбрала, че имало жалба срещу нея от детето Н., по повод на която тя и други служители давали обяснения. За жалбата свидетелката разбрала от зам. кмета на община Пазарджик - г-жа И., която й казала, че има жалба от детето Н.. Това дете от май месец не пребивало в ЦНСТ с. З.. Във връзка с работния процес в ЦНСТ свидетелката посочва, че състоянието на детето се описва във всяка смяна в рапортна книга, в която се отразява 12 часовото дежурство на дежурния детегледач как е преминало. По този начин се показва на дневната смяна, когато идват специалистите и психологът, какво се е случило. Сочи, че индивидуалният план за грижи на детето Н. се изработва от социалния работник, както и оценка потребностите на детето.

Всичко това се изготвя от мултидисциплинарен екип, в който участва отдел „Закрила на детето“, социален работник, детегледач, дете, родителите или близките, настойниците. Това не е персонална задача на детегледача, а всички посочени взимат участие.

Свидетелят Б. Л. В., заемащ длъжността „огняр поддръжка“ в ЦНСТ с. З. споделя, че ищцата добре се справя с работата и всички деца много я харесват. Не е имало конфликтни ситуации между ищцата и децата, нито между нея и колеги. На свидетеля не е известно да е установявано липса на качества у ищцата да изпълнява работата си.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и В. като логични, последователно, 4 непротиворечиви помежду си и на останалите събрани по делото доказателства.

По делото са приети като доказателства материалите по преписка с вх. № 6851/2024 г. по описа на РП Пазарджик, образувана по повод жалба от ищцата с изложени твърдения, че общински съветник е завел детето Н. А. в Община Пазарджик, където се е подписал под лист със съдържание, написано на ръка, като му е платена сумата от 20 лева за тази „услуга“.

Проверката е приключила с Постановление от 20.02.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство, тъй като от материалите по преписката не се установява да е постъпила твърдяната жалба от детето Н. А. против ищцата, поради което не са налице данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 315, ал. 1 от НК.