Решение № 128 от 14.04.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. гр. Лом, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. В.а като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20241620100020 по описа за 2024 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от „*********“ ЕООД, предишно наименование „*******“ ООД, ЕИК *******, представлявано от ****** П. И., чрез пълномощник юрисконсулт К. И. К., седалище и адрес на управление: гр. ********* , ул. ********** № *, адрес за призоваване: гр. ******* , бул.****** № ***, ет. *, срещу Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: Област Монтана, с. ******, общ. *******, ул. ******, № **, за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 821/2023г. по описа на РС Лом – правна квалификация по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 13.06.2019г. между „*******“ ЕООД, ЕИК ******* в качеството на лизингодател и ответника в качеството на лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ********. В изпълнение на задълженията си лизингодателят придобил от лизингополучателя собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил (т. нар. обратен лизинг) марка „******“ модел „******“, идентификационен номер на рама ********, peг. № ******* и предоставил ползването му на лизингополучателя, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 13.06.2019 г.

Ищецът твърди, че автомобилът е оценен на 3441.18лева, лизингополучателят е имал самоучастие (чрез прихващане) и размерът на финансирането бил 2925лева. Всички съществени условия били подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията 1 неразделна част от Договора.

В исковата молба се твърди, че лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично по предназначение и с грижата на добър стопанин. Срокът на договора бил 84 месеца и изтичал на 10.06.2026г. съгласно приложения погасителен план неразделна част от Договора за финансов лизинг. Ищецът сочи, че бил договорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски - 106,60 лева. Твърди се още, че лизингополучателят е преустановил плащания по договорения погасителен план, като последното плащане било в размер на 214 лева, на 11.07.2022 г. В ИМ се излагат твърдения, че към 02.11.2022г. неплатени били вноски №38 по погасителен план с падеж 10.08.2022 г. до вноска №40 с падеж 10.10.2022г.

Релевира се, че предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения лизингодателят е развалил едностранно договора. Лизингополучателят е предал лизинговия актив на представител на лизингодателя на 27.09.2022 г., за което бил съставен протокол. Ищецът твърди, че последният дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от 38- ма (с падеж 10.08.2022 г.,) до 40-та с падеж 10.10.2022 г. и част от 41-ва вноска пропорционално на дните ползване в общ размер от 398.89 лева, в това число главница в размер на 85.75 лева и възнаградителна лихва в размер на 313.14 лева.

На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ предвид допуснатата забава в плащанията на 38-ма до 40-та вноски ищецът сочи, че била начислена неустойка в размер на 0,97 лева към 02.11.2022 г. в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие върху главницата, включена в месечната вноска, както следва: за забава в плащането на вноска №38 с падеж 10/08/2022 г. - 0,50 лева; за забава в плащането на вноска №39 с падеж 10/09/2022 г. -0,32 лева; за забава в плащането на вноска №40 с падеж 10/10/2022 г. - 0,15 лева.

Твърди се, че на основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 319.80 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, а на осн. чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от ОУ дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди се, че премиите са заплатени от собственика на основание чл. 483 от КЗ по сметка на застрахователния брокер.

Твърди се още, че на основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от ОУ лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси в общ размер на 140.55 лева за 2022 г.

Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено, че Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: област Монтана, с. *******, ул. ****** № **, дължи на „*********“ ЕООД, предишно наименование „*******“ ООД, ЕИК *******, представлявано от ****** П. И., следните 2 суми, произтичащи от сключен между страните Договор за финансов лизинг № ********, както следва:

-85.75 лева /осемдесет и пет лева и седемдесет и пет ст./, представляваща незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж 10/08/2022 г. до 02/11/2022 г.;

-313.14 лева /триста и тринадесет лева и четиринадесет ст./, представляваща незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 10/08/2022 г. до 02/11/2022 г.;

-0,97 лева /нула лева и деветдесет и седем ст./, представляваща неустойка за забавени плащания за период от 10/08/2022 г. до 02/11/2022 г.;

-319.80 лева /триста и деветнадесет лева и осемдесет ст./, представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучател;

-140.55 лева /сто и четиридесет лева и петдесет и пет ст./, представляващи данъчни задължения;

-68.40 лева /шестдесет и осем лева и четиридесет ст./, представляващи застрахователни премии, които суми са част от присъдените суми в заповедта за изпълнение по ЧГД № 821/2023г. на РС Лом, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 - 19.04.2023г. до изплащане на вземането.

Претендират се и разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от назначения особен представител на ответника. В същия се сочи, че сделката, от която произтича вземането на ищеца, е нищожна - въведено е възражение, че е фидуциарна и цели заобикаляне на закона и по-специално въведената с чл.

152 и чл. 209 от ЗЗД - забрана за обратно изкупуване. В случая според ответната страна не става въпрос за „обратен лизинг“, а за прехвърляне на собственост с цел гарантиране на заема и с уговорка за обратно изкупуване.

Извършено е позоваване на съдебна практика в подкрепа на наведените възражения. Твърди се, че получаването на заем се установява от приложените с исковата молба доказателства, а именно „Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит“. Наведени са възражения, че Договорът е сключен при неравноправни клаузи. Твърди се, че тъй като договорът е за потребителски кредит, то следва приложимото право да е Закона за защита на потребителите. Така в чл. 143 от ЗЗП е определено кои клаузи са неравноправни. В приложените Общи условия, раздел 15 „Обезщетения и неустойки“ /и не само там/ клаузите са уговорени изцяло в полза на „*********“ ЕООД.

Твърди се, че са предявени искове и по чл. 86, ал. 1 и по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, което е недопустимо. Сочи се, че буди недоумение, твърдяното заплащане на застраховка „Гражданска отговорност“ и дължимите местни данъци от страна на ищеца, при положение, че няма приложени доказателства за това.

Освен това, сочи ответната страна, съгласно ОУ задължение на лизингополучателя/кредитополучателя е да заплати дължимите такива - т. 8.6 3 и т. 10.1. Излага се още, че не става ясно колко точно е надплатила П..

Поддържа се, че претенцията за неплатени вноски е недоказана по размер.

Ответницата може да е изплатила предсрочно цялата дължима сума и искът да се явява неоснователен.

Във връзка с претенцията за три броя вноски с падежи: № 38, с падеж 10.08.2022 г.; № 39, с падеж 10.09.2022 г.; № 40, с падеж 10.10.2022 г. също са направени възражения. Сочи се, че на 27.09.2022 г. ответницата е предала с приемо-предавателен протокол автомобила предмет на лизинга, от което следва, че от същата дата 27.09.2022 г. не се дължи, тъй като Договорът е прекратен и вещта е във владение на собственика. Наведени са възражения досежно размера на лихвите за просрочие върху главницата и самата главница. Според ответната страна буди недоумение защо ищецът не се удовлетворил по отношение претендираните суми от предаденият му с приемо-предавателен протокол автомобил, негова собственост.

С оглед гореизложеното е отправена молба за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, недоказан и произтичащ от нищожна сделка, а издадената заповед за изпълнение се иска да бъде обезсилена.

В случай че се приеме, че сделката е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, ответната страна моли да бъде приложена разпоредбата на чл.

34 от ЗЗД.

В откритото съдебно ищецът не се представлява. Депозирано е писмено становище, като се сочи, че исковата претенция се поддържа.

Ответницата се представлява от назначения й особен представител адв.П.М. от МАК. Поддържа се, че не се дължат сумите, поради което се иска да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни, недоказани и най-вече произтичащ от нищожна сделка, като съответно бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение.

Доказателствата по делото са писмени, изготвена и приета е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на 4 настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Предвид това на заявителя /ищец/ са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Актът на съда е връчен на ищеца на 01.12.2023г., като на 02.01.2024г. /чрез куриер/ е депозирана и исковата молба, входирана в съда на 03.01.2024г. Следователно е спазен срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита. Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост. Предвид това съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.

За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: между ответника и ищеца да е съществувало валидно облигационно отношение от сочения вид, по силата на което ищецът е изпълнявал своите задължения да престира на ответника съгласно договорените параметри, настъпила изискуемост на вземанията, неизпълнение от страна на ответника на неговите задължения по сключения договор, разваляне на договора, възникването на обстоятелства, обуславящи претендираната неустойка.