Определение № 13400 от 20.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13400 гр. София, 20.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20261100504883 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „УИЗ ЕЪР Унгария“Лтд срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 24846/2025 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта й за разноските за присъдените такива за адвокатско възнаграждение в размера над 100 евро. В жалбата се излагат съображения за прекомерност на присъденото в полза на длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро с оглед извършените от адвоката процесуални действия, като са изложени и такива, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Освен това, разноските не са съответни и на претендираното вземане, което сочи, че е с нисък материалния интерес.

Жалбоподателят излага съображения, че въведеното правило за присъждане на възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер по Наредба № 1/09.01.2004 г. не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване на решението на СЕС по дело С-438/22, което е задължително за всички съдилище на основание чл.

633 ГПК. Моли адвокатското възнаграждение по заповедта за изпълнение да бъде намалено по справедливост до размера от 100 евро. Претендира разноски в размер на внесената държавна такса.

По делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна по нея – Д.А., в който я оспорва по допустимост и основателност. В тази връзка се излагат съображения, че жалбата е преждевременно подадена, преди първоинстанционният съд да се произнесе по искането за изменение на заповедта за изпълнение в частта й за разноските. Излага, че попълването на заявление по образец изисква професионална защита и специални знания, като е свързано и с подготовката на доказателствения материал, който следва да бъде приложен. Твърди, че претендираното възнаграждение от 200 евро е съответно на пазарните условия за 2026 г. и не представлява „ограничение на конкуренцията“, като заплащането на възнаграждение в по-нисък размер не съответства на престижа на адвокатската професия и на положения труд.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и обсъди материалите по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е депозирана в установения за това срок, съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК, от правно легитимирана за това страна, като се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Видно от материалите на приложеното ч.гр.д. № 24846/2025 г. по описа на СРС, 48 състав, по искане на заявителя Д.Е.А. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2025 г. срещу длъжника „УИЗ ЕЪР Унгария“Лтд за сумата от 782.33 лв. – главница за обезщетение за закъснял полет на основание Регламент /ЕО/ 261/2004 г., ведно със законната за периода от 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв. и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

Неоснователно съдебният състав намира възражението на ответника по жалбата относно нейната допустимост. В този смисъл, следва да се има предвид, че следва да бъде направено разграничение за случаите, при които изобщо липсва произнасяне в заповедта за изпълнение по претенцията за разноски от случаите, в които съдът се е произнесъл неправилно или не са присъдени всички направени от страната разноски.

При втората хипотеза заинтересованата страна разполага с правото да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, от която възможност се е възползвал жалбоподателят в случая. Съдът, разглеждащ заповедното производството дължи произнасяне по реда на чл. 248 ГПК единствено в случай, че е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая, извършеното от адвоката процесуално действие е подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималният размер на дължимото такова за процесуално представителство в производства по издаване на заповед за изпълнение е 400 лв., съобразно материалния интерес.

Видно от материалите по делото пред първоинстанционния съд, действително извършените процесуални действия от името на заявителя до издаване на заповедта за изпълнение се изразяват в подаване на заявление, което съдържа законоустановените реквизити, приложени са относимите доказателства и доказателство за внесена държавна такса в дължимия размер, което не е наложило извършването на последващи действия по отстраняване на констатираните от съда нередовности.

Според настоящия съдебен състав извършените в този вид процесуални действия по подготовка на документите, необходими за образуване на производството, са съответни на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение като част от направените от него разноски за производството, като същото е съответно на правната и фактическа сложност на спора.

Предвид гореизложеното, частната жалба срещу заповедта за изпълнение по чл.

410 ГПК в частта й за разноските се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

С оглед характера на производството, касаещ преразлеждане на съдебния акт в частта му за разноските, такива не следва да бъдат присъждане в настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „УИЗ ЕЪР Унгария“Лтд срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 24846/2025 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта й за разноските за присъдените такива за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3