Решение № 211 от 26.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330200975 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-008942/ 16.12.2025г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което Х. С. Ш. е наложена глоба в размер на 102.26 евро /200 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в допълнителна писмена молба се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

По делото не е формиран спор от фактическа страна, че: на 07.07.2025 г. в 10:43 часа в град Пловдив, на бул. „България“ № 78, Х. С. Ш. управлявал лек автомобил, марка **** с рег.№ ****, собственост на Д. Д., като извършва следното нарушение: управлява МПС, чужда собственост, което е с прекратена регистрация по реда на чл. 143 ал. 15 от ЗДВП.

Освен че са безспорни, тези факти се установяват по несъмнен начин от цялата събрана по делото доказателствена съвкупност:

-показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди фактическите обстоятелства, изложени в АУАН;

-приложените по административната преписка писмени доказателства сред които: обяснения на нарушителя, докладни записки на извършилите проверката полицейски служители, справка за регистрация на МПС.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

От систематичното тълкуване на чл. 36, ал.2 ЗАНН, вр. чл. 57, ал.1, т.3 ЗАНН следва, че НП няма как да бъде законосъобразно издадено без наличието в хода на производството на друг акт, който да го инициира и въз основа на който да се издаде НП. Този иницииращ акт в общия случай е АУАН.

Изключението е предвидено в чл. 36, ал.2 ЗАНН, според която разпоредба основание за издаване на НП може да бъде и постановление на прокуратурата за отказ за образуване/прекратяване на наказателното производство.

От граматическото тълкуване на нормата, обаче следва, че постановлението на прокуратурата ще бъде основание за издаване на НП, само ако наказателната преписка изрично е препратена на наказващия орган за преценка за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дееца. Тази хипотеза, обаче не е налице, ако постановлението на прокуратурата е изпратено на наказващия орган само за сведение, доколкото в този случай не е налице валидно сезиране на 2 наказващия орган да се произнесе по същите факти.

В този изричен смисъл е практиката на Административен съд-ПловдивРешение № 5740 от 25.06.2024 г. по к. адм. н. д. № 1040 / 2024 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 842 от 23.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 327 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив.

В същия смисъл е и практиката на административните съдилища от останалата част на страната, приемаща, че ако постановлението на прокуратурата не е изпратено за произнасяне, а само за сведение:

- не е налице необходимата връзка между двата процеса, която да обоснове извод за единство на производството,

-а се касае за два самостоятелни процеса с наказателен характер и нарушаване на принципа не бис ин идем по смисъла на ТР3/2015 ОСНК на ВКС.

Така Решение № 930 от 21.10.2014 г. по к.а.н.д. № 667/2014 г. на Административен съд София - област, Решение № 1903 от 16.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1409 / 2019 г. на XVII състав на Административен съд - Варна, Решение № 275 от 09.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 1951 / 2024 г. на XVII състав на Административен съд - Варна, Решение № 6548 от 21.07.2025 г. по к. адм. н. д. № 1147 / 2025 г. на XVI състав на Административен съд - Бургас.

Пренесени на плоскостта на конкретните факти, горните принципни положения водят на следните изводи:

-обжалваното НП не е издадено въз основа на приложения по преписката АУАН, доколкото видно от мотивирана резолюция № 25-1030M000240 производството по него е прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т.

9 от ЗАНН, поради образувана прокурорска преписка за престъпление по чл.

345 НК;

-обжалваното НП, обаче не е издадено и въз основа на цитираното в него Постановление от 21.08.2025 г. на РП-Пловдив, доколкото видно от диспозитива му, с него е направен отказ да се образува ДП, като е разпоредено препис да се изпрати на Началника на 03 РУ-Пловдив за сведение.

От горното може да се направи извод, че адресатът на изпращането е не наказващият орган, издал процесното НП- НАЧАЛНИК ГРУПА в 3

ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, а съвсем друго лице- Началник на 03 РУ.

По-важното обаче е, че всъщност изпращането е само за сведение, а не за преценка за реализиране на административно-наказателната отговорност.

В същия смисъл са и мотивите на прокурорския акт, в които изобщо липсва обсъждане за евентуално извършено административно нарушение. Горното съобразно вече цитираната съдебна практика означава, че наказващият орган не е бил надлежно сезиран и не е имал правно основание да издаде обжалваното НП.

Освен това, в постановлението за отказ да се образува ДП изрично е посочено, че подлежи на обжалване, като същевременно нито по административната, нито по наказателната преписка се съдържат доказателства за влизането му в сила преди изпращането му за произнасяне от наказващия орган, което се е случило (видно от поставения датен печат) само три дни след постановяването му. Посоченото се явява допълнително основание да се приеме, че изпращането е било само за сведение, а не за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дееца.

Посоченото се явява първо самостоятелно основание за отмяна на НП.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

По делото не съществува спор, че деянието по чл. 143, ал.15, вр. чл.

140, ал.1 ЗДвП е съставомерно от обективна страна. Спорният въпрос е дали е извършено виновно.

Съгласно чл. 6 ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ Според чл. 7 ЗАНН:

„Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.“

Не съществува спор между страните, а и се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, че:

4

-процесният автомобил не е бил собственост на жалбоподателя;

-на собственика на автомобила не е било връчвано уведомление за извършената служебна дерегистрация на процесния автомобил, доколкото съгласно чл. 143, ал.15 ЗДвП такова уведомление за разлика от хипотезата на чл. 143, ал.10 ЗДвП всъщност не се дължи.

От гореизложеното следва, че деецът не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила и умисълът като форма на вина е изключен. Остава да се извърши преценка дали деянието е извършено с непредпазливост като форма на вина.

Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

От друга страна, съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици.

Изискванията деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди обществено опасните последици са кумулативни, като отсъствието, на която и да било от двете предпоставки, води до извод за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Пак според трайната съдебна практика задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики.

За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о на Върховен съд.

В конкретния случай безспорно деецът е бил длъжен да направи 5 всичко зависещо от него, за да се увери, че управлява автомобил, който е надлежно регистриран в страната, като това пряко следва от правилото на чл.

140, ал.1 ЗДвП.

Относно водач, който е и собственик на МПС със служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП регистрация, практиката е еднопосочна и безпротиворечива, че макар да не е знаел за служебната дерегистрация на автомобила, той отговаря при форма на вина непредпазливост, защото именно върху е тежало задължението да пререгистрира МПС в двумесечен срок от реализиране на придобивното основание. Същевременно незнанието на закона

(в случая, че при неизпълнение на задължението по чл. 143, ал.15 ЗДвП ще последва служебно прекратяване на регистрацията) не освобождава никого.

О тно с н о отговорността на водач, който не е собственик на автомобила (какъвто не е спорно, че е жалбоподателят) е формирана противоречива практика на Административен съд-Пловдив:

В част от практиката се приема, че водачът, въпреки че не е собственик на автомобила, е можел да провери, че същият не е регистриран по надлежния ред, който извод произтичал:

-от една страна от възможността да направи справка в сектор „пътна полиция“,

-а от друга страна от задължението при предприемане на управление на МПС, чужда собственост, да се снабди с малък талон на същото, като при преглед на СРМПС можел да установи, че в него като собственик е вписано друго лице, а не това, от което получава фактическата власт върху автомобила.

В този изричен смисъл са решения по КАНД № 20257180701892/2025, КАНД № 20257180700626/2025, КАНД № 20257180700189/2025, КАНД №