Решение № 526 от 08.07.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Шумен, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20243630100573 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове по чл.245 ал.2 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ.

Делото е образувано по искова молба подадена от С. Т. М. ЕГН **********, постоянен адрес: с. **** срещу „***“ ЕООД, ЕИК *****, адрес на управление: с. *****, представлявано от В. Д. В., в която посочва, че на 18.09.2023 г. сключила трудов договор с ответника за длъжността „Продавач консултант“ в стопанисван от него обект - магазин за месо и месни изделия „ ****“ в гр. *** ул. „****“. Съгласно т. 4 от Трудов договор № 005/18.09.2023 г. основното и трудово възнаграждение е 780 лева и следвало да се изплаща месечно, без уточнение за конкретна дата, като договорът е със срок за изпитване - шест месеца в полза на работодателя. В чл. 5.1 от трудовия договор е посочено, че има право на основен платен годишен отпуск от 20 работни дни. Постъпила е на работа на 18.09.2023 г. и е работила до 24.11.2023 г. по осем часа дневно. Трудовото и правоотношение било прекратено в срока за изпитване на осн. чл.71, ал.1 от КТ, считано от 24.11.2023 г. Заповед не и била връчена, а само показана такава, поради което представя Удостоверение за декларирани данни № 270192401183106/ 01.03.2024 г. на НАП, от което е видно, че трудовият и договор е прекратен на 24.11.2023г.

За месеците септември, октомври и ноември 2023 г., ответникът не и е изплатил дължимото трудово възнаграждение. Нетните суми, които следвало да получи за съответните месеци са както следва: за м. септември 2023 г. 254,84 лева; за м. октомври 2023 г. - 605,27 лева и за м. ноември 595,43 лева.

Съгласно чл. 245, ал. 2 от КТ тези суми са и дължими ведно със законната лихва, считано от 1-во число на следващия месец, до окончателното изплащане.

За времето, през което е полагала труд в ответното дружество и и се признава за трудов стаж, тя не е ползвала платен годишен отпуск. За периода, в който била в трудови правоотношения с ответника през 2023 г. и се полагали 1

4 работни дни платен годишен отпуск, съгл. чл. 160, ал. 2 от КТ и чл. 42, ал. 3, изр. второ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Обезщетението, което ответникът и дължи за неползвания годишен отпуск от общо 20 работни дни, за 4 работни дни е в размер на 141,82 лева, като е изчислено съгл. чл. 177 от КТ. Това обезщетение е дължимо ведно със законната лихва, считано от 01.12.2023г, съгл. чл. 228, ал. 3 от КТ, във вр. с чл.

86 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, моли ответникът да бъде осъден да и заплати следните суми : 254,84 лева - дължимо нетно трудово възнаграждение за м. септември 2023г, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2023 г. до окончателното изплащане, сумата 605,27 лева - дължимо нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2023г до окончателното изплащане, както и 595,43 лв. - дължимо нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г. и обезщетение по КТ за неползван годишен отпуск за четири работни дни, в размер на 141,82 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2023г до окончателното изплащане, както и да и заплати извършените деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор.

В хода на делото ищцата поддържа исковата молба.

Ответникът се явява в открито съдебно заседание и заявява, че признава обстоятелството, че претендираните суми не са заплатени, като изтъква конкретни причини за това.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно и се доказва от представените Удостоверение изх.

№270192401183106/01.03.2024 г., справка актуално състояние на всички трудови договори на С. Т. М., трудов договор №005/18.09.2023 г., протокол за постъпване на работа към Трудов Договор №005/18.09.2023 г., служебна бележка №005/19.09.2023 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с входящ №27388233021639/19.09.2023 г., уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, че на 18.09.2023 г. между ищцата и ответника е сключен Трудов договор № 005/18.09.2023 г. за длъжността „Продавач - консултант“ в стопанисван от него обект - магазин за месо и месни изделия „ ****“ в гр. *** ул. „****“. Съгласно т. 4 от трудовия договор основното и трудово възнаграждение е 780 лева и е следвало да се изплаща месечно, без уточнение за конкретна дата, като договорът е със срок за изпитване - шест месеца в полза на работодателя. В чл. 5.1 от трудовия договор е посочено, че ищцата има право на основен платен годишен отпуск от 20 работни дни.

Постъпила е на работа на 18.09.2023 г. и е работила до 24.11.2023 г. по осем часа дневно. Трудовото и правоотношение било прекратено в срока за изпитване на осн. чл.71, ал.1 от КТ, считано от 24.11.2023 г.

Ищцата твърди, че ответникът не и е заплатил претендираните суми, което обстоятелство се признава от него. В хода на делото ответникът изрично и недвусмислено признава обстоятелството, че не и е заплатил процесните суми, като за това изтъква твърдение, че тя го е ощетила финансово.

Доказателства от ответника в тази насока не са представени, не се твърди, респ. не се доказва, че от ответника е инициирано производство по чл.202-212 от КТ. Напротив, той заявява, че не е предприел мерки, т.к. ищцата е негова позната от дълги години.

2

По делото е допусната и назначена ССчЕ, по която ВЛ след като се е запознало с документацията водена при ответника, материалите приложени към делото и след посещение в Дирекция „Инспекция по труда“ -Шумен, дава заключение, според което дължимите суми от страна на ответника към ищеца възлизат нетно на обща стойност 1455,99 лева, от които 1328,35лева дължимо трудово възнаграждение за периода м.септември 2023г.-м.ноември 2023г. и 127,64 лева дължимо обезщетение по чл.224 КТ за 4 дни. ВЛ е констатирало, че размерът на неизползвания платен годишен отпуск от 18.09.2023г. до 24.11.2023г. (датата на прекратяване на трудовия договор) съобразно времето което се признава за трудов стаж е в размер на 4 дни. Размерът на обезщетението за 4 работни дни възлиза на стойност 141,82 лева бруто и 127,64 лева нетно ( върху обезщетението се удържа ДОД). Съдът като взе предвид изложеното, а именно признатият от ответника факт, че процесните суми не са заплатени, което признание е разгледано и преценено в съответствие с разпоредбата на чл.175 от ГПК, а именно в съвкупност с посочените по-горе писмени доказателства, приема, че исковете по чл.245 от КТ се явяват изцяло доказани.

Относно претенцията по чл.224 от КТ, като взе предвид заключението по ССчЕ, съдът намира, че същата е основателна до размер от 127,64 лева, която сума се явява нетният размер на обезщетението. За разликата от 127,64 лева до пълния предявен размер от 141,82 лева (брутен размер на обезщетението), искът подлежи на отхвърляне. Ищецът претендира и законна лихва върху това обезщетение, считано от 01.12.2023г. Обезщетението по чл.245 от ГПК се изчислява към деня на прекратяване на трудовото правоотношение, но КТ не определя конкретен ден за изплащането му, затова работодателят изпада в забава след покана – чл.84, ал.2 от ЗЗД. Доколкото по делото липсват доказателства ищецът да е отправил покана за плащане, законна лихва се дължи считано от датата на подаване на исковата молба.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК , ответникът дължи в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Шумен държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 63,33 лева и 198,22 лева- платеното от авансовите суми на съда възнаграждение на ВЛ по ССЕ, съразмерно на уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски, съразмерно на уважения размер на исковете, а именно сума от 441,04 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *****, адрес на управление: с. *****, представлявано от В. Д. В. да заплати на С. Т. М. ЕГН **********, постоянен адрес: с. **** следните суми:

254,84 (двеста петдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки) лева- нетно трудово възнаграждение за месец септември 2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2023г, до окончателното и изплащане.

605, 27 (шестстотин и пет лева и двадесет и седем стотинки) лева- нетно 3 трудово възнаграждение за месец октомври 2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2023г., до окончателното и изплащане.

595,43 (петстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки) лева- нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2023г., до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на С. Т. М., ЕГН **********, сумата 127,64 (сто двадесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки) лева- нетен размер на неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от четири работни дни за 2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 06.03.2024г., до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 127,64 лева до пълния предявен размер от 141,82 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на С. Т. М. ЕГН **********, сумата 441,04 (четиристотин четиридесет и един лева и четири стотинки) лева- деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на Районен съд-Шумен, обща сума от 261,55 (двеста шестдесет и един лева и петдесет и пет стотинки) лева, от които 63,33 лева- държавна такса върху размера на уважените искове и 198,22 лева- възнаграждение на ВЛ по ССчЕ, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4