Решение № 5971 от 22.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5971 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100506570 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 26.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 22334/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 30 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Г. Г. С. /ЕГН **********/ и Е. А. С. /ЕГН **********/ дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК 831609046/ следните суми:

1 049.03 лв.- главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 06.02.2019 г. до окончателното й изплащане; 112.15 лв., представляваща обезщетение за забава при плащане на главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 25.01.2019 г.; 54.84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 06.02.2019 г. до окончателното й изплащане; и 9.94 лв., представляваща обезщетение за забава при плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 14.09.2016 г. до 25.01.2019 г., при следните квоти: 1. за Г. Г. С.- 4/6 или: 699.35 лв.главница за топлинна енергия; 74.77 лв.- лихва за забава от 14.09.2016 г. до 25.01.2019 г.; 36.56 лв.- главница за дялово разпределение; и 6.62 лв.- лихва за забава върху втората главница; и 2. за Е. А. С.- 2/6 или: 349.67 лв.- главница за топлинна енергия;

1

37.38 лв.- лихва за забава от 14.09.2016 г. до 25.01.2019 г.; 18.28 лв.- главница за дялово разпределение; и 3.31 лв.- лихва за забава върху втората главница. Искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД е отхвърлен за горницата над сумата 112.15 лв. до сумата от 143.82 лв.- лихва за забава при плащане на главницата за топлинна енергия, като неоснователен. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците Г. С. и Е. С. са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД общо сумата 550.30 лв.- разноски по делото.

С определение от 7.04.2021 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, по молба на ответниците е изменено постановеното на 26.06.2020 г. решение в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на адв. К.Б. сумата 3.02 лв.- адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв за осъществена безплатна правна помощ на ответницата Е. С., и на Адв. сдружение „Б.Л.“- чрез адв. Н. И. сумата 6.04 лв.- адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв за осъществена безплатна правна помощ на ответницата Г. С., като искането на първата е отхвърлено за разликата над сумата 3.02 лв. до претендираните 9.05 лв., а искането на втория е отхвърлено за разликата над сумата 6.04 лв. до претендираните 9.06 лв.- за адвокатски възнаграждения.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Г. С. и Е. А. С. /ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на сумата 254.47 лв. общо, от които: 173.68 лв.- главница, представляваща стойност на топлинна енергия, 70.85 лв.- лихви за забава при плащането на тази главница, и 9.94 лв.- лихва за забава при плащане на главницата за дялово разпределение, а също и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете за посочените суми, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответниците и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод жалбата на ответниците.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата 173.68 лв.главница, представляваща стойност на доставена в процесния топлоснабден имот с аб.

№ 44113 през периода 1.05.2015 г.- 31.12.2015 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 6.02.2019 г. до окончателното й изплащане; на сумата 70.85 лв.мораторна лихва върху тази главница /стойност на топлинна енергия/, дължима за периода м.05.2015 г.- м.02.2016 г., и на сумата 9.94 лв.- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, както и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.

В останалата част- относно признатата от СРС дължимост на сумата 875.35 лв.главница, представляваща стойност на доставена в процесния топлоснабден имот с аб.

№ 44113 през периода 1.01.2016 г.- 30.04.2018 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 6.02.2019 г. до окончателното й изплащане; на сумата 41.30 лв.мораторна лихва върху тази главница /стойност на топлинна енергия/, дължима за периода м.14.09.2016 г.- 25.01.2019 г., и на сумата 54.84 лв.- такса за дялово разпределение, както и в частта относно съразмерно присъдените на ищеца разноски, решението на СРС като необжалвано е влязло в сила.

Предвид формираната по основателността на предявените по делото искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и пасивната материално- правна легитимация на ответниците да отговарят по същите сила на присъдено нещо /СПН/, и съобразно чл.269 ГПК въззивният съд дължи излагането на мотиви само по основателността на своевременно заявеното от ответниците правопогасяващо възражение за давност и относно дължимостта на част от претендираните от топлопреносното предприятие лихви за забава при плащане на главницата за топлинна енергия и на лихвите за забава при плащане на главницата за дялово разпределение.

Недължими- поради основателност на своевременно заявеното от ответниците Г. и Е. С. правопогасяващо възражание за давност /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, се явяват част от процесните вземания за главница, възникнали до 16.02.2016 г., при съобразяване на обстоятелството, че давността е прекъсната на 16.02.2019 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца. Приложим в случая е специалният 3- годишен давностен срок по 3 чл.111, б.”в” ЗЗД, тъй като процесните главни вземания следва да се приемат за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС.

При приложение на специалния давностен срок, предвиден в чл.111, б.”в” ЗЗД, се налага приемането на извод, че вземанията за главница, станали изискуеми до 16.02.2016 г. /чл.114, ал.1 ЗЗД вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.116, б.”б” ЗЗД/, са били погасени по давност.

При съобразяване на приетите като неоспорени от страните експертни заключения на изслушаните в първоинстанционното производство съдебнотехническа и съдебно- счетоводна експертизи, възприети от въззивния съд като обективно дадени, дължимите от ответниците на ищеца суми за главница за периода м.05.2015 г.- м.12.2015 г., които са погасени по давност, следва да бъдат определени на сума /общо/, надхвърляща посочената във въззивната жалба на С. сума от 173.68 лв. общо, поради което и съобразно диспозитивното начало в гражданския процес посочената сума следва да бъде призната за недължима, поради погасяване на вземането по давност- съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД.

С оглед приетия извод за погасяване на част от главничните вземания по давност, съобразно нормата на чл.119 ЗЗД за погасени по давност следва да се считат и аксесорните вземания за лихви, определени върху тези погасени по давност вземания.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъде призната дължимостта на вземания на ищеца за лихви за забава при плащане на главницата за периода от м.05.2015 г.- м.02.2016 г., както с оглед приложението на чл.119 ЗЗД, така и поради обстоятелството, че не е установено от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти и обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответниците.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на ответниците за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приетото като неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, са в размер, различен от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление вземания е установена едва с изравнителните сметки, като относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през процесния 4 период топлинна енергия суми, за които е издадена обща фактура на 31.07.2016 г., приложение намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Тъй като според събраните доказателства отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45- дневен срок за плащане /общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2016 г., 31.07.2017 г. и 31.07.2018 г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06. на съответната година- 2016 г., 2017 г., 2018 г., считано от 30.04./, цитираните клаузи на Общите условия са неприложими, като съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато не се твърди, нито доказва, да е отправена от ищеца до тях.

Искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 70.85 лв.- обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия, дължимо за периода 14.09.2016 г.- 25.01.2019 г., следователно подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По същите съображения /липса на отправена от кредитора покана за плащане на парично задължение, за което не е уговорен срок/ неправилно е обжалваното решение и в частта за сумата 9.94 лв.- лихви за забава при плащане на таксата за дялово разпределение.