Решение № 128 от 20.10.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Луковит, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Т.Д.Й. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20244320100245 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от А.Б., ЕИК *** със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от членове на Съвета на директори А.Д. и М.М., чрез пълномощник юрк. П.П. против К. И. К. от с. *** за установяване съществуването на вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 57/ 2024 г. по описа на РС - Луковит за следните суми: 628.98 лв. – главница по договор № *** г. за периода 18.03.2022 г. до 11.09.2022 г., от които 344,36 лв. - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 284,62 лв. - незаплатени суми за закупени устройства на изплащане, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч. гр. д. № 57/2024 г. по описа на Районен съд – Луковит е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Правният си интерес от предявяване на настоящия иск ищецът обосновава с обстоятелството, че срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение. Ищецът /с предишно наименование „М. ЕАД/ извежда претенциите си от сключен с ответника Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с неговия уникален номер *** г. със системен партиден номер М6454339. Към горепосочения договор са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги с тарифни планове без ДДС както следва: мобилна услуга с план One Unlimited Special 22 за номер *** с месечна такса 20,65 лв.; пакет от услуги телевизия за номер 201002048642 и Net Box за номер ***** с тарифен план 25.01 лв.

Към горепосочения договор е закупено следното устройство на изплащане: Апарат A1 Alpha 20+ White+PH+Sc.prot – с договор от 15.11.2021 г. на изплащане с първоначална вноска в размер на 14,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план.

За периода от 16.02.2022 г. - 15.08.2022 г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството. Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, 1 съгласно договора и Общите условия на А.Б. и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане.

Предвид гореизложеното за периода 18.03.2022 г. до 11.09.2022 г. ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 628,98 лв. по договор № *** г. формирани както следва - 344,36 лв. - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 284,62 лв. - незаплатени суми за закупени устройства на изплащане.

Моли да бъде признато за установено съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозирал е молба в която сочи, че в случай, че се даде ход на устните състезания, моли съдът да постанови решение с което да се приеме за установена исковата претенция по основание и размер, също така ответникът да бъде осъден да заплати сторените разноски, за които представя списък.

В съдебното заседание ответникът не оспорва, че е бил абонат на А.Б през исковия период. Не оспорва да е получил устройства на изплащане, посочени в исковата молба.

Заявява, че не е плащал сумата от 628,90 лева, посочена в исковата молба.

По съществото на спора ответникът изразява становище, че е съгласен да изплати предоставения му апарат, както и последните начислени му суми.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 57/ 2024 г. по описа на Районен съд - Луковит е видно, че след подадено заявление от ищеца съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 72 от 20.02.2024 г., с която е разпоредил длъжникът К. И. К. да заплати на кредитора А.Б. сумата 628.98 лв., от които 344.36лв. – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и 284.63 лв.- неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане по Договор за електронни съобщителни услуги М6454339 като част от рамков договор с уникален номер 500559098, за периода от 18.03.2022 г. до 09.10.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски - държавна такса в размер на 12.58 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

Съдът е отхвърлил заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 586.07 лв. – общ размер на неустойки за предсрочно прекратяване съгласно чл. 54.12 от ОУ на договора по вина на абоната; 191.25 лв. мораторна лихва.

В обстоятелства, от които произтича вземането, са посочени договорите за мобилни услуги и договорът за продажба на изплащане, описани от ищеца в исковата молба.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника и във връзка с разпореждане на съда, в срока по чл. 415 ГПК ищецът предявява настоящия иск, поради което същият се явява допустим.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, неоспорени от ответника, че на 28.01.2020 г. страните са сключили договор с предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги с номер 500559098, към който са предоставяни услуги с партиден номер М6454339.

С Приложение № 1 от 15.11.2021 г. са уговорени услуги с тарифни планове без ДДС както следва: мобилна услуга с план One Unlimited Special 22 за номер *** с месечна такса 20,65 лв.; пакет от услуги телевизия за номер 201002048642 и Net Box за номер ***** с тарифен план 25.01 лв.

Не е спорно и че с договор за продажба на изплащане от 15.11.2021 г. ответникът е закупил от ищеца устройство Апарат A1 Alpha 20+ White+PH+Sc.prot на изплащане с първоначална вноска в размер на 14,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план. Представен е приемо-предавателен протокол, видно от който на 2

15.11.2021 г. ответникът е получил описаното устройство.

Представени по делото са 6 броя фактури, издадени в периода 18.03.2022 г. – 22.08.2022 г. в които са начислени потребени услуги /мобилни и пакет телевизия и net Box/ на обща стойност 344,36 лева. Задължението на ответника по договора за продажба на изплащане е в размер на 19 месечни вноски по 14,98 лв. на обща стойност 284,62 лева, което не се оспорва от ответника.

Представени са общи условия за предоставяне на услуга цифрова телевизия, предоставена през сателитна технология от „А 1 България“ ЕАД и общи условия на оператора за взаимодействие с потребителите на електронни съобщителни услуги.

Предвид така изложеното, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание. Това предполага установяване съществуването на валидни договорни отношения между ищеца и ответника по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, че такива са предоставени на ответника на претендираната стойност.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за електронни съобщителни услуги от 28.01.2020 г., и договор за продажба на изплащане от 15.11.2021 г., конкретизирани със съответните приложения.

По силата на тези договори за времето от 18.03.2022 г. до 11.09.2022 г. ответникът е ползвал предоставените от ищеца електронни съобщителни услуги, закупил е и продукт /устройство/ с уговорката да заплати продажната цена на 23 месечни вноски. Продуктът /вещта/ е бил предаден на ответника с приемо-предавателен протокол, приложен по делото.

За ответника е възникнало задължение да заплаща предоставените услуги ведно с месечните абонаментни такси и вноски за закупения продукт, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото не са ангажирани доказателства за това. Във всяка фактура е направена подробна разпечатка за вида, обема и стойността на ползваните услуги по договора, както и за месечните вноски за предоставения продукт на изплащане. Няма данни ответникът да е упражнила правото си по чл.26.6 от ОУ да оспори издадените фактури в 6-месечен срок от издаването им. При това положение, съдът приема за установено по делото, че ищцовото дружество е изправна страна, предоставило е услуги и продукт на ответника за посочения срок и при установената в процесните фактури цена.

Неизпълнението на насрещното задължение на ответника за заплащане на ползваните услуги и цената на закупената стока обосновават извод за основателност на ищцовата претенция за това вземане.

Ответникът не твърди и не представя доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати на ищеца цената на предоставените мобилни услуги и устройство на изплащане.

При това положение съдът намира, че искът по чл. 422 ГПК следва да се уважи като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за следните суми: 628.98 лв. – главница по договор № *** г. за периода 18.03.2022 г. до 11.09.2022 г., от които 344,36 лв. - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 284,62 лв. незаплатени суми за закупено устройство на изплащане по договор за продажба на изплащане от 15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч. гр. д. № 57/2024 г. по описа на Районен съд – Луковит е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 72 от 20.02.2024 г.

По разноските.

Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

3

Съгласно представен списък на разноски по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски в исковото производство – 25.00 лева за държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното производство – 25.00 лева за държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

В заповедното производство с Разпореждане №153 от 20.02.2024 г. съдът частично е уважил заявлението на ищеца и е признал разноски за държавна такса в размер на 12,58 лв. съобразно уважената част на цялата претенция и е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. или ответникът дължи на ищеца разноски в заповедното производство общо в размер на 62,58 лева.

В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева. Съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева или ответникът дължи на ищеца разноски в исковото производство общо в размер на 125.00 лева.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът К.

И. К. от с. *** ДЪЛЖИ на ищеца А.Б., ЕИК *** със седалище и адрес на управление в *** сумата от 628.98 лв. /шестстотин двадесет и осем лева и 98 ст./ - главница по договор за електронни съобщителни услуги № *** г. за периода 18.03.2022 г. до 11.09.2022 г., от които 344.36лв. – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и 284.63 лв. – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане от 15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч. гр. д. № 57/ 2024 г. по писа на Районен съд – Луковит е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 72 от 20.02.2024 г.