Решение № 3936 от 02.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3936 гр. Пловдив, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330104332 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от А. Д. Д. против „Изи Асет Мениджмънт” АД се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № *** от 17.07.2018г., със заемна сума от 1500 лв. Дължала се и неустойка в размер на 888.93 лв., ако в 3-дневен срок от сключване на договора не било представено обезпечение. Договорът бил потребителски по смисъла на чл.9 ЗПК, недействителен на специалните основания в чл.22 ЗПК. На първо място, по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишавала както двукратния, така и трикратния размер на законната лихва. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен начин на изчисляване на годишния процент на разходите, липсвала яснота как е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. Определената в договора неустойка била нищожна, уговорена в противоречие с добрите нрави и прекомерна. Поръчителството следвало да бъде учредено в изключително кратък срок, както и да се представи обилна документация, което било невъзможно. Нямало правила как се определят вредите, които дружеството щяло да претърпи от непредоставяне на обезпечението. Клаузата за неустойката била недействителна и на основание чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето естество се покривали от ГПР и се надвишавало изискването по чл.19, ал.4 ЗПК – ГПР да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон – чл.71 ЗЗД, както и на императивната разпоредба на чл.33 ЗПК.

Поради това е направено искане за постановяване на решение за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 50 лв. недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва и 50 лв. по клауза за неустойка, ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумите.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва 1 предявените искове. Посочено е, че при фиксирана лихва липсвало задължение в договора да се съдържа информация по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК Липсвали нарушения и по т. 10, ГПР не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Посочена била общата сума за плащане по договора. Процесната неустойка била начислена вследствие неизпълнение на поети договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Предназначението й било да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението – пропусната печалба за кредитора. Ако заемополучателят бил изпълнил добросъвестно задълженията си и бил предоставил гаранция, то кредиторът щял да е събрал вземането си и нямало да търпи посочените вреди. Освен това не било съобразено от ищцата, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на ГПР не следвало да се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Не намирал приложение чл. 33, ал. 1 ЗПК. За периода, за който се начислявала неустойка, не се претендирало обезщетение за забава. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

С определение от 12.09.2023г. е допуснато изменение в размерите на предявените осъдителни искове за възнаградителна лихва и неустойка на сумите от 142.20 лв. и 671.80 лв.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № *** от 17.07.2018г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и А. Д. Д., в качеството им съответно на заемодател и заемател, по силата на който е предоставена заемна сума в размер на 1 500 лв.

Представена е по делото справка за извършените плащания по договора, според която платената сума за главница възлиза на сумата от 1 500 лв., за лихва - на сумата от 142.20 лв., за неустойка – на 671.80 лв., като общо платената сума е 2 323 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

В исковата молба се твърди нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК – договорната лихва противоречала на добрите нрави. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, в договора за потребителски кредит трябва да е посочен лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Съгласно чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 35 %. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му, както и уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – 2 дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и предвидените такси. Т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и останалите посочени вземания или съобразно поетапното й намаляване. Следователно не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, която е императивна.

На следващо място, не е спазено и изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Непосочването на допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени как е получена неговата стойност. Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл.4, ал.1 от договора е предвидено задължение за заемодателя в срок до три дни от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения, като при неизпълнение на това задължение заемателят дължи сумата от 888.93 лв. неустойка, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Поради това съдът намира, че размерът на неустойката следва да бъде включен в ГПР. Доколкото това не е сторено, следва да се приеме, че посоченият в договора годишен процент на разходите от 41.73 % не отговаря на действителния. Следователно сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, поради което на връщане съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК подлежи само чистата стойност на кредита.

Установи се от доказателствата по делото, че по договора ищцата е заплатила възнаградителна лихва в размер на 142.20 лева и неустойка в размер на 671.80 лв., като с оглед нищожността на сключения договор, платените от ищцата с уми по клаузите за възнаградителна лихва и за неустойка, са недължимо платени и подлежат на връщане, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

При този изход на делото, на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 100.90 лв. От ищцовата страна се претендира и заплащане на пълномощника на ищеца на възнаграждение, при условията на чл.38 ЗА, поради което и на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че на адв. Кацарска следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и 3 защита по делото в размер на 800 лв. по представения списък по чл.80 ГПК, които ще се присъдят.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със законни представители *** и *** да заплати на А. Д. Д., ЕГН ********** от *** сумите от 142.20 лв. /сто четиридесет и два лева и 20 ст./ и 671.80 лв. /шестстотин седемдесет и един лева и 80 ст./, представляващи получени без основание суми от "Изи Асет Мениджмънт" АД, платени от А. Д. Д. съответно по клауза за възнаградителна лихва и по клауза за неустойка по договор за паричен заем № *** от 17.07.2018г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2023 г. до окончателното им плащане.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със законни представители *** и *** да заплати на А. Д. Д., ЕГН ********** от *** сумата от 100.90 лв. /сто лева и 90 ст./ направени по делото разноски за внесена държавна такса.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със законни представители *** и *** да заплати на *** сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4