Решение № 300 от 28.11.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Казанлък, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. Г.А като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20225510200680 по описа за 2022 година Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0284-002635 от 20.01.2022 г. на Началника на РУМВР-Казанлък. Жалбоподателят К. А. А., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършените нарушения и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В с.з. редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище от гл. юрискносулт Алексиев, с което се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 19.12.2021 г. в гр. Н. по ул. „*“ 10 пред бар „К.“, жалбоподателят като водач на МПСво „БМВ Х5“ с рег. № *** го е управлявал в посока север-юг като при потегляне не се е съобразил с пешеходеца П. П. като със задна лява гума на автомобила минава през десния му крак и настъпва ПТП с пострадало лице. Водачът не е изпълнил задължението си като участник в ПТП и го напуснал, бил установен в 8.50 часа в гр. Н.

1 на ул. "*“ № 41.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 530145 от 19.12.2021 г., справка, доклад, констативен протокол и показанията на свидетелите Г.

Г. и П. П., които кореспондират помежду си.

В жалбата фактът на ПТП не се оспорва, нито обстоятелството, че жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП, но се оспорва във възражението срещу акта обстоятелството, че жалбоподателят е възприел настъпването на ПТП, т.е. по смисъла на възражението липсва умисъл към извършване на двете нарушения.

Съдът не приема възражението.

От показанията на св. П. се установява, че пред заведението е видял жалбоподателя много пия, предложил му е да го закарат през отворената му врата, но той дал газ на джипа, прещипал му пръста с вратата и минал през крака му.

Жалбоподателят бил разбрал за произшествието след подаване на сигнала.

Но от показанията на св. Г. се установява, че когато св. П. е бил настъпен, той е ударил стъклото или ламарината на колата, но водачът не бил реагирал. Във възражението също се сочи за счупване на стъкло. Справката от проверката също посочва, че жалбоподателят е усетил силни удари по колата. И най-сетне жалбоподателят е подписал протокола за ПТП, т.е. посочил се е като участник в него.

При правилно установената фактическа обстановка, АНО е приел, че са били нарушени чл. 116, ал. 1 от ЗДвП, за което е наложил наказание по чл. 179, ал. 2 вр. ал.

1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е наложил наказание по чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Съдът счита, че разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са правилно приложени.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Безспорно жалбоподателят не е спрял за да установи последиците от ПТП.

За извършеното нарушение АНО е наложил минимални наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС-во за срок от един месец.

В тази част НП е законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди.

Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗДвП Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.

Нормата обаче е обща и избраната санкционна норма не съответства на нарушението.

Съгласно чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП допускането на ПТП е във 2 връзка нарушение на правилата за предимство, а в случая въпросът за предимството не е стоял. Нормата е приложена в частично противоречие с обстоятелствата в НП като вярното е допускането на ПТП.

Това обаче не води автоматично до отмяната на НП в тази му част, тъй като разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като не се установи съществено изменение на обстоятелствената част на НП.

Определено с рязкото потегляне на л.а. жалбоподателят не е съобразил скоростта си с възможността св. П. безпрепятствено да се оттегли на безопасно разстояние, което води до извод за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, който изисква при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, както в случая.

На тази норма е съответна разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, според която, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Следователно НП в тази му част следва да се измени с прилагане на закон за еднакво наказуемо нарушение.

В хода на съдебното производство съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната на НП.

Основателна е претенцията за юрисконсултско възнаграждение и такова следва да бъде присъдено в минимален размер от 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0284-00021-0284-002635 от 20.01.2022 г. на Началника на РУМВР -Казанлък, в частта му, с която на жалбоподателя К. А. А. ЕГН ********** са били наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 50 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от ЕДИН месец.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0284-00021-0284-002635 от

20.01.2022 г. на Началника на РУМВР -Казанлък, в частта му относно правната 3 квалификация, с която на жалбоподателя К. А. А. ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв., като вместо по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 във вр. чл. 116, ал. 1 от ЗДвП го НАКАЗВА по чл. 179, ал. 2 вр. чл.

20, ал. 2 от ЗДвП с ГЛОБА в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-Стара Загора, ЕИК 1290009952 - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4