Решение № 4518 от 20.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4518 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330115712 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р.

Д. Б., гражданин на ******, роден на ******. в ******, ******, с ЛН съгласно разрешението за пребиваване ******, адрес ******, чрез адв. Д. И., срещу „ЕСВ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК 203767108, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Патриарх Евтимий“ № 15, ет. 1, оф. 7, представлявано от ****** Е. Д. Р., чрез адв. С. П..

Ищецът твърди, че има сключен договор за възлагане на управлението от 01.02.2019 г. с "ЕСВ БЪЛГАРИЯ" ООД, който бил валиден, без да е ограничен със срок и не бил прекратен, като същевременно ищецът добросъвестно изпълнявал задълженията си по този договор и активно участвал в управлението на дружеството. Съгласно чл. 5 от Договора, изменен с Анекс от 01.01.2020 г. към Договор за възлагане на управлението от 01.02.2019 г., ответното дружество било определило възнаграждение на ****** в размер на 11 000 евро месечно, което се изплащало изцяло до 5-то число на месеца, следващ месеца на начисляване. Твърди се в исковата молба, че уговореното възнаграждение за месец септември 2023 г. следвало да бъде заплатено до 5 октомври 2023 г., но и към настоящия момент същото все още не било заплатено. В тази връзка се поддържа, че доколкото падежът за плащане на задължението бил настъпил и след като не последвало плащане, то ответникът бил в неизпълнение на договорни задължения, което пораждало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Тъй като срокът за плащане на процесното задължение бил до 05.10.2023 г., то длъжникът 1 следвало да заплати обезщетение за забава от 06.10.2023 г. до окончателното му изплащане. Въз основа на изложеното се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 21 514,13 лв. представляващи левовата равностойност на дължимото от ответната страна възнаграждение, съгласно чл. 5 от Договор за възлагане на управление от 01.02.2019 г., изменен с Анекс от 01.01.2020 г. към този Договор, в размер на 11 000 евро за месец септември 2023 г., ведно с лихва за забава върху главницата за периода от 06.10.2023 г. до 27.05.2024 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение но чл. 410 от ГПК /28.05.2024г./до пълното изплащане на вземането, ведно с направените за заповедното производство съдебно деловодни разноски в общ размер на 2 830,28 лв. от които 430,28 лв. държавна такса и 2 400 лв. - адвокатско възнаграждение. Претендира и разноските в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговора на исковата молба от „ЕСВ БЪЛГАРИЯ” ООД със становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Твърди се в отговора, че процесният Договор за възлагане на управление от 01.02.2019г., сключен между търговско дружество „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД и Р. Д. Б. в качеството му на ******, който договор бил изменен с Анекс от 01.01.2020г., е прекратен, считано от 07.07.2023г. поради взето решение от Общото събрание на съдружниците в „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, обективирано в протокол от 07.07.2023г., с което ******т Р. Д. Б. бил освободен от заеманата от него длъжност. Излагат се съображения, че прекратяването на договора настъпило с взимане на самото решение за освобождаване на ******. В допълнение поддържа, че ако не се приемело, че договорът бил прекратен с въпросното решение на Общото събрание на ответното дружество от дата 07.07.2023 г., то договорът бил прекратен по силата на две евентуално посочени от ответника договорни основания, а именно на основание чл. 2 от Договора, която изрично предвиждала, че договорът се прекратява с взимане на решение от Общото събрание на съдружниците за освобождаване на ******, респ. на основание чл. 9, ал. 1, т. 6 от Договора, поради нарушение от страна на Р. Б. на правилата, установени в т. 4.12 от посочения договор. Твърди се в отговора, че дори да се приемело, че договорът не е прекратен на едно от посочените по-горе основание, то след дата 07.07.2023 г. ищецът бил в неизпълнение на поетите от него задължения по управление на дружеството. В тази връзка се изтъква, че за периода 13.07.2020 г. – 22.10.2024 г. ищецът бил ****** в друго дружество, което имало сходен предмет на дейност, както и че след 07.07.2023 г. фактически не бил изпълнявал задълженията си на ****** на „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД.

Независимо от горното, от ответното дружество посочват, че на ищецът Р. Д.

Б. било изплатено възнаграждение за м. юли 2023 г. в размер от 18 941,05 лв., от които според ответника неоснователно били платени 14 752,55 лв. – възнаграждение за м. юли 2023 г. след 07.07.2023 г. Въз основа на изложеното се моли за отхвърляне на иска.

Изтъква, че между страните се води друго дело относно валидността на взетите решение на Общото събрание на съдружниците при „ЕСВ 2

БЪЛГАРИЯ“ ООД от дата 07.07.2023 г., в това число и за освобождаването на Р. Д. Б.. Същото представлявал преюдициален за настоящия спор, който вече е приключил с окончателен съдебен акт – Определение № 935/21.03.2025 г. по т.д. № ******/2024 г. по описа на ВКС, І т.о., 5-ти състав.

Въз основа на изложеното в отговора на исковата молба от „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД относно прекратяването на процесното правоотношение по Договор за възлагане на управление от 01.02.2019г., сключен между страните, изменен с Анекс от 01.01.2020г., неизпълнението на поетите от Р. Д. Б. задължения по това правоотношение след дата 07.07.2023 г. и извършеното от дружеството плащане на сумата от 18 941,05 лв., то по делото е предявена от „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД и е приета от съда насрещна осъдителна претенция за сумата от 14 752,55 лв. – платено на отпаднало основание възнаграждение на ****** по настоящия Договор за м. юли 2023 г., за периода след 07.07.2023 г., както и мораторна лихва в размер на 2739,76 лв. за периода от 08.07.2023 г. до 13.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба до окончателното изплащане на вземането.

С отговора на насрещния иск Р. Д. Б. оспорва исковата претенция на „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, вкл. и с оглед твърденията за прекратяване на мандатното му правоотношение с дружеството. В тази връзка поддържа, че решението на Общото събрание от 07.07.2023 г. за освобождаването му от длъжността ****** на „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД било незаконосъобразно, което обстоятелство било предмет на проверка по друго висящо дело. За въпросното решение Р. Б. бил разбрал на 11.07.2023 г. Развива аргументи и цитира съдебна практика в насока, че освобождаването на ****** има действие от момента на вписването, поради което към релевантните за спора моменти, а и към датата на депозиране на отговора на насрещния иск, ответникът по него имал качеството на ******, независимо че е и ****** в дружеството. Оспорва твърденията, че договорът за управление е прекратен на основание чл. 2 от Договора, респ. на основание чл. 9, ал. 1, т. 6 от Договора, които основания не водели до автоматично прекратяване на правоотношение, а до пораждане на право на дружеството да го прекрати. Ответникът по насрещния иск счита, че не са налице условията за освобождаваното му от длъжност по чл. 2 от Договора, нито по чл. 9, ал. 2, в която насока развива съображения относно правомощията за освобождаване на ****** на дружеството според съответните клаузи, както и необходимостта от вписване на това обстоятелство. По същество на исковата претенция се сочи, че липсват доказателства за това „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД да е заплатило възнаграждение на ответника по насрещния иск Б. за процесния месец юли, независимо дали правоотношението е било прекратено. Изтъква още, че при уредбата на разглежданото мандатно правоотношение не следва да се прилага по аналогия КТ, в която насока счита, че възнаграждение за конкретния започнат месец се дължи в пълния му размер, независимо дали договорът е прекратен преди изтичане на пълния месец. Оспорва се насрещната претенция и по размер.

Заявява се и че ответникът добросъвестно бил изпълнявал задълженията си до узнаването за прекратяване на мандата, поради което не следва да възстановява получените до тогава парични суми. В допълнение към 3 изложените в отговора на насрещната искова молба съображения за неоснователност на насрещната претенция, се моли настоящото дело да бъде спряно до приключване на спора, касаещ валидността на въпросното решение на Общото събрание на съдружниците при „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД. По същество моли насрещният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 9200/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, Х гр. с-в., претенциите на Р. Д. Б. по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК в законния едномесечен срок от нейното връчване на длъжника „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД. Налице е пълен индентитет между исковата претенция по установителния иск и сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Настоящият иск е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежа на разглеждане по същество.

Досежно насрещната осъдителна претенция на „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, то тя е касае парично вземане, предявена е в срока по чл. 211, ал. 1 ГПК и може да се разгледа съвместно с вече предявения първоначален иск на Р. Б. в настоящото производство, поради което също се намира за допустима, като е приета и за разглеждане от съда.

По основателността на исковете:

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателствени материали, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено то фактическа и правна страна следното:

Не се оспорва от настоящите страни по делото, че помежду им - „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД (към датата на сключване на договор - ЕООД) като дружество-възложител и Р. Д. Б. като ******, е сключен Договор за възлагане на управление от 01.02.2019 г., изменен с Анекс от 01.01.2020 г. относно размера на възнаграждението на ******. С договора е възложено на Р. Б. да управлява и представлява търговското дружество в съответствие с действащата нормативна уредба, учредителен акт на дружеството и решения на едноличния собственик на капитала. Уговореното месечно възнаграждение е първоначално в размер на 12 000 евро, което впоследствие с Анекс от 01.01.2020 г. е редуцирано на 11 000 евро, платимо до 5-то число на месеца, следващ месеца на начисляване. В чл. 2 от Договора е предвидено, че правоотношението не се ограничава със срок, но същото се прекратява с вземане на решение на едноличния собственик на капитала за освобождаване на Р. Б. като ******. В чл. 9, ал. 1, т. 6 от Договора пък е предвидена възможност за прекратяване на договора при неизпълнение на решенията на ОбС/едноличния собственик на капитала на дружеството или при нарушение на правилата на т.4.12 – забрана за ****** да извършва търговска дейност в конкуренция с „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД.

С решение на ОбС на дружеството от 07.07.2023 г., обективирано в съставения протокол за проведеното заседание, е решено от мнозинството от 4 съдружниците да се освободи Р. Д. Б. като ****** на „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, която промяна да се впише по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Това решение на ОбС е било предмет на съдебна проверка, инициирана от освободения ******, имащ качеството и на ******, с исковата молба от 10.07.2023 г. С Решение № 13/10.01.2024 г. по т.д. № 407/2023 г. по описа на ПОС, потвърдено с Решение № 172/29.04.2024 г. по в.т.д. № 123/2024 г. по описа на ПАС, последното недопуснато до касационна проверка – така Определение № 935/21.03.2025 г. по т.д. № ******/2024 г. по описа на ВКС, І т.о., 5-ти състав, спорът е приключил с окончателен съдебен акт, с която е отхвърлен иска на Р. Б. с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решението, като е прието, че същото е законосъобразно.