Решение № 153 от 09.05.2019, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№_153_ гр. Перник 09.05.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Перник в публичното заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: РОМАН

НИКОЛОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА СTОЯНОВА, като разгледа гр. д. № 289 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.Е.В., с която са предявени няколко обективно и субективно съединени иска.

Първият от тях е с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК и е насочен против лицата Т.К.Б., Л.К.Б. и Д.С.Б. като се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: апартамент с площ от 73,34 кв.м., находящ се в ***, представляващ имот с идентификатор ***.

В случай, че този иск бъде отхвърлен, моли покупко – продажба на недвижим имот материализирана в нотариален акт № 31, т. III-ти, рег. № 8662, дело № 413 от 2016 г. на нотариус Р.М., с район на действие – PC Перник, вх. рег. № 4188, дв. вх. рег. № 4136 от 16.09.2016 г., акт № 198, т. 15, дело 1843/2016 г. да бъде унищожена на основание чл. 27, вр. чл. 33 ЗЗД като сключена при крайна нужда и явно неизгодни условия.

В случай, че бъде отхвърлен и вторият иск, при условията на евентуалност да бъде разгледана претенция, предявена против същите лица с правно основание чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на договора за покупко-продажба поради обстоятелството, че при сключването му продавачът не е можел да разбира свойството и значението на действията и да ръководи постъпките си.

Кумулативно с тези искове е съединен и иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от М.Е.В. против В.К.П. и М.Ц.П., като се моли да бъде признато за установено спрямо тези лица, че ищцата е собственик на описания недвижим имот и ответниците да бъдат осъдени да й предат владението върху същия.

Моли ответниците да й заплатят направените разноски свързани с настоящото производство.

Ответниците Т.Б., Л.Б. и Д.Б. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват всеки един от предявените искове.

Ответниците В.К.П. и М.Ц.П. също са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете и фактическите твърдения, на които същите се основават.

Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира за установено следното:

Ищцата е наследник по закон на Е. В. Т.,

ЕГН: **********. В средата на 2016 година Т. се разболял от тежко онкологично заболяване. На 04.08.2016 г. му е направена операция, като е премахнато туморно образувание от стомаха. Поставена му е диагноза „***“. Близо месец бил на лечение в МБАЛ ***, като след изписването му на 08.09.2016 г. е насочен за провеждането на лъчетерапия и химиотерапия. М.В. твърди, че баща й отслабнал значително като общото му здравословно състояние било критично. Изпитвал непрекъснати болки и страдание, употребявал изключително силни болкоуспокояващи лекарства, отпускащи се по специален ред поради опияняващия им ефект. Често пъти бил объркан, не познавал хората около себе си, особено в последните си дни. Въпреки проведеното лечение, починал на ***. Като причина за смъртта е посочен мозъчен инсулт, предизвикан от „***“. След смъртта му ищцата разбрала, че на 16.09.2016 г. Е. Т. е продал на Т.Б. и Д.Б. при равни квоти, имота подробно описан в исковата молба, за сумата от 9800 лв. (девет хиляди и осемстотин лева). На 10.03.2017 г. Т.К.Б., Л.К.Б. и Д.С.Б. продали на В.К.П. процесния недвижим имот.

С оглед събраните по делото доказателства настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното: В нотариалния акт е отбелязано, че продажната цена е платена напълно и в брой и че той е съставен след прочитането му и одобрението му от страните. Видно от изготвените и приети като доказателство по делото две съдебно – графологични експертизи, подписа положен за „Продавач“ и ръкописния текст под подписа за „Продавач“ са изпълнени от Е. В. Т.. Според вещото лице изготвило приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно медицинската експертиза Е. Т. е бил с доказан ***, като диагнозата е потвърдена хистологично. С оглед тази диагноза е направена оперативна интервенция-гастректомия, спленектомия и щателна лимфна дисекция. Проведена е била симптоматична терапия. Състоянието на болният се подобрило и той е изписан от хирургичната клиника, като е насочен за диспансерно наблюдение. Т. не е провеждал следоперативно лъчелечение и химиотерапия. Изписвани са му обезболяващи лекарства в следоперативния период, както и в хода на диспансерното наблюдение.

Вещото лице е установило от медицинската документация, че болният не е изписан от Хирургичната клиника с препоръка за обезболяваща терапия. От справката от Онкоболничният диспансер му е бил изписан медикамента „Бупреморфин“ 5 пластира като обезболяваща терапия. В заключението подробно е описано, че всеки един от тях се прилага за 3 дни т.е. периода на използване на пластирите 15 дни. Посочено е, че в зависимост от характера на болките, тяхната продължителност и интензитет не може да се отговори в конкретния случай от приложената медицинска документация, още повече, че полевата чувствителност е строго индивидуална и е различна при различните индивиди. Само косвено, с оглед естеството и локализацията на тумора може да се предполага, че болния е имал изразен болков синдром. И в заключението и в съдебното заседание проведено на 25.10.2018 г. вещото лице е категорично, че прилаганата симптоматична терапия не е оказала влияние на съзнанието на болния.

От разпита на нотариуса, свидетеля Р.М. се установява, че е категоричен за практиката си, че не допуска подписване на нотариалните актове, без лицата по тях да са ги разбрали и възприели. Свидетелят заявява, че продавачът Е. Т., след като се подписал на всички декларации собственоръчно е изписал пълните си имена, както и се е подписал на нотариалния акт. Не си спомня да са обсъждали цената, като той лично е разговарял с лицето и се е убедил, че е в абсолютна интелектуална кондиция.

От свидетелски показания на Р.Т.Х., която е майка на ищцата и бивша съпруга на Е. Т. се установява, че докато последният е бил в болницата тя е ходила там няколко пъти за кратко, като той не бил на себе си и при нея не се е опитвал да говори.

Когато влизала в стаята, той просто се реел на някъде. Свидетелката заявява, че по времето, когато е бил болен, не знае какво е било финансово положение на Е.. Твърди, че през 2016 г. в телефонен разговор Т. и казал да не му звъни и да не го безпокои, защото се страхувал от Б. и казал, че те му взимат всичките пари.

Като свидетел показания е дала и сестрата на Е. Т. – свидетелката Й.В.С., която е леля на ищцата. Свидетелката заявява, че не познава ищцата, не я виждала дори като дете. През цялото време на боледуването на брат й, Т. и С. Б. се грижели за него непрекъснато. След изписването от болницата в София, десет дни била в гр. Перник при Е. Т. в апартамента, защото бил сам. Тогава той бил по добре, говорел, хранел се. С. е категорична, че през този период той не е взимал никакви болкоуспокояващи лекарства, предпочитал храната с която се храни да е течна, но нямал хранителен режим. Постепенно се възстановявал, разхождал се. Свидетелката лично присъствала на сделката на покупко-продажбата на апартамента. Седяла до него, тя всичко прочела и Т. ги разписал в нейно присъствие. Парите по сделката броили в кантората на нотариуса, като последният прочел нотариалния акт на глас.

Свидетелката И.М.М. заявява, че познава Е. Т. най-малко от преди 10 години, тъй като жената, с която живеел на съпружески начала, й била приятелка. Малко след като приятелката й починала Е. й се обадил и й казал, че е решил да извърши сделка с апартамента, като се поинтересувал какви са документите във връзка с извършване на сделката и от коя институция какъв документ да се извади. Поискал от нея информация защото свидетелката работела в ***. М. му обяснила какви документи и от къде да ги набави. По време на разговора Е. Т. й обяснил, че иска да продаде апартамента на С. и на Т..

При така установените обстоятелства съдът счита следното от правна страна:

По допустимостта:

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тази връзка правната теория и съдебната практика еднозначно приемат, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта и надлежното предявяване на установителния иск – положителен или отрицателен. Липсата на правен интерес от предявяване на съответния положителен респ. отрицателен установителен иск от своя страна води до неговата недопустимост.

В настоящия случай са предявените искове от дъщерята и единствен наследник на починалия прехвърлител. При преценката за наличие на правен интерес следва да се има предвид и обстоятелството, че предявените искове целят установяването на нищожността на сделки, които са сключени между трети лица и по които ищецът не е страна. В тази насока следва да се отбележи, че действително легитимирано да предяви установителния иск за нищожност на сделка е не само лице, което е страна по тази сделка, но и всяко трето лице, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД обаче е от лице, която не е страна по сделката, за същото следва да е налице правен интерес от връщането на разпореденото по сделката имуществено благо в правната сфера на страната по сделката. Такъв интерес ще е налице ако това връщане на имуществото в правната сфера на страната по сделката би довело до някаква полза за лицето, което търси прогласяване на нищожността. Настоящия случай е точно такъв, поради което съдът счита, че исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

М.В. твърди, че е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, като фактическите обстоятелства, на които се основава този иск е твърдението, че нотариалният акт, с който е изповядана сделката не е подписан от баща й Е. Т., поради което няма прехвърлителна сделка, което от своя страна води до извода, че ищцата собственик на апартамента по наследство.

Договорът обективиран в нотариален акт № 31, т. Ill, per. № 8662, дело №

413 от 2016 г. на нотариус Р.М.,с район на действие – PC Перник, вх. рег. № 4188, дв. вх. рег. 4136/16.09.2016 г., акт № 198, т. 15, дело

1843//2016 г. не страда от липса на форма, доколкото е сключен в нотариална такава. Съгласно изискванията на чл.

579, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, актът се подписва от тях пред нотариуса, а ако е вече подписан, те трябва да потвърдят пред него своите подписи. Според разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие, а според изречение второ на цитираната разпоредба основанието се предполага до доказване на противното.

Видно от изготвените и приети като доказателство по делото две съдебно – графологични експертизи, подписа положен за „Продавач“ и ръкописния текст под подписа за „Продавач“ са изпълнени от Е. В. Т.. Този извод на вещите лица се потвърждава и от всички свидетелски показания на лицата, които са присъствали при подписване на сделката. Ищцата не ангажира нито едно годно доказателство, което да обори материализирана в нотариалния акт воля на Е. Т. да продаде на Т.Б. и Д.Б. процесния апартамент. След като ищцата не доказва наличието на твърдените пороци, обуславящи нищожност на цитирания по-горе договор, то неоснователен и недоказан се явява предявеният установителен иск за собственост на апартамент, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, общ. Перник, обл. Перник с площ от 73.34 кв.м., находящ се в ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, при съседи: самостоятелни обекти в сградата на същия етаж, обект с идентификатор № ***, под обекта обект с идентификатор № ***, над обекта обект с идентификатор № ***, който апартамент се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № **, с полезна площ от 4.63 кв.м., и с 4,64 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, при граници на апартамента: от изток - двор, от запад -стълбище, от север - двор и от юг апартамент № ** и на избеното помещение - от изток - мазе № **, от запад - коридор, от север - коридор и от юг - коридор. Сделката е извършена на 16.09.2016 г., а Т. е починал на ***. При това положение, към момента на смъртта на Е. Т. имота не е бил в патримониума му, поради което и не би могъл да е част от наследството, което да получи ищцата. Ето защо иска с основание чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

Разпечатката съдържа 36 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff48f8ec-505d-4998-9320-3c6bad5d8ea4