Решение № 1164 от 17.09.2021, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ /17.09.2021 год., гр. Варна

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА АНДОНОВА при секретаря Ангелина Георгиева, с участвието на прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ при Окръжна прокуратура – Варна, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3398 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 – 207 от ГПК и е образувано по искова молба от В.К.Б., ЕГН **********, чрез законната си представителка В.Д.Б., и от В.Д.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощника им адв.Ж.Ж. ***, против НЗОК като правоприемник от 01.04.2019г на Център „Фонд за лечение на деца“, с претенции за присъждане на следните суми:

1). Обезщетение за претърпени от малолетния В.Б. неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, изразяващи се в понесени физически болки и страдания (поради липсата на адекватно лечение на заболяването му „Uveitis oc.utr.st., post PPV oc.dex.

Cataracta complicate oc.dex“ - Увеит на двете очи), и психически страдания поради влошаването на постигнатата зрителна острота след предходното му лечение в Мюнхен, Германия, което е повлияло всички сфери на живота му – трудности с усвояването на учебния материал и проблеми с концентрацията, невъзможност да играе с другите деца в свободното си време, да посещава лагери и да спортува, довело до неизграждане на адекватни за възрастта му навици и умения в общуването с връстниците му, ниска самооценка, нерешителност, наред с гневност, раздразнителност, променливи настроения, изолиране вкъщи, пасивност, отбягване на сприятеляване, здравословни проблеми, тежко преживяване на наложителната раздяла с баща му и липсата на общуване с него, а след отказа за финансиране през м.01.2017г – огромен стрес от вероятността състоянието му отново да се влоши, да остане сляп, да се повторят претърпените до 2013г операции, интервенции и усложнения, в резултат – изпадане в депресивни състояния и отказ да общува с други хора, обърканост и неразбиране на този отказ, чувство за обреченост на слепота и безсилие, тъй като не можел да разбере защо Ц „ФЛД“ отказва да продължи лечението му, след като здравословното му състояние се подобрява, бил постоянно тревожен и не можел да разбере защо всичко това му се случва и защо е толкова трудно да се лекува в Мюнхен, където се чувства добре, като през целия период е усещал и притесненията на родителите си, тяхната тревожност и страдания;

2). Обезщетение за претърпени от В.Б. имуществени вреди в размер на 57 272.50 лева (петдесет и седем хиляди двеста седемдесет и два лв. 50 ст), представляващи разходите за лечение, транспорт и престой на детето й В.Б. в клиника в гр. Мюнхен, Германия, както следва: м.06.2014г – 10 200.82лв.; м.10.2014г – 10 283.21лв.; м.02.2015г – 10 776.08лв.; м.05.2015г – 8 335.40лв.; м.10.2015г – 11 775.45лв. и м.03.2017г – 5 908.54лв.;

3). Обезщетение за претърпени от В.Б. неимуществени вреди в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева, изразяващи се в стрес и притеснения относно влошаването на здравословното състояние на сина й след прекъсване на предходното лечение в Германия; относно възможността да бъде осигурено единственото ефикасно и качествено лечение на детето в Мюнхен, Германия; търпени от нея и семейството й финансови лишения и нестабилност с цел осигуряване на навременното и продължително самостоятелно финансиране на лечението на детето, вкл. теглени заеми; нейните и на децата й страдания от наложената от обстоятелствата раздяла с бащата, който е започнал работа в чужбина с цел осигуряване на средства; в тази връзка - необходимостта да поеме изцяло отговорността за физическото и психическото състояние (вкл. осигуряване на пълноценно и здравословно хранене), емоционално развитие, възпитание и обучение на децата си, което резултирало в стрес и депресия поради постоянната несигурност за доходите им, ограничаване на социалния живот и контакти на семейството, лишаване от обичайни дейности (отдих и почивки), преумора и емоционално изтощение, наред с гнева от очевидната несправедливост, която се извършва спрямо тях, чувство за вина и самообвинения за така създалата се ситуация; в резултат на незаконосъобразното решение

№ 530/20.05.2014г на директора на Ц „ФЛД“ за прекратяване на финансовото подпомагане на В.Б., отменено с Решение №5505/02.08.2016г по адм.д.№1981/2016г на АССГ, оставено в сила с Решение № 1966/16.02.2017г по адм.д.№ 11267/2016г. на ВАС - София, VІ отд.; за периода 20.05.2014г – 25.11.2015г и от м.11.2016г до м.03.2017г. (когато в Ц „ФЛД“ е получено решението на ВАС), ведно с мораторна лихва за периода 16.02.2017г до датата на завеждане на исковата молба 30.10.2019г., и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от пълномощника на ищците адв.Д.П., който изразява подробно становище по същество на правния спор в представените по делото писмени бележки.

Ответникът - Национална здравноосигурителна каса в качеството на правоприемник от 01.04.2019г на ЦФЛД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. М. Г. ***, оспорва исковете като неоснователни. С писмен отговор с.д. № 4560/05.05.2020 г. е изразено становище за недопустимост на исковете за периодите от 20.05.2015 г. до 25.11.2015 г. както и от м. 11.2016 г. до м. 03.2017 г. с аргумента, че тези периоди са извън едногодишния срок, за който е отказано лечение с отмененото Решение № 530/ 20.05.2014 г. на Директора на ЦФЛД. В допълнение е посочено, че за същите периоди не е налице първата процесуална предпоставка за уважаване на иска – не е налице отменен по надлежен ред административен акт, действие или бездействие. В останалата част исковите молби се оспорват като неоснователни и недоказани. Развити са доводи, че твърденията за претърпени от ищците имуществени и неимуществени вреди са останали недоказани, но дори и да се приеме за категорично доказано, че такива са налице, остава недоказано обстоятелството, че същите се явяват пряка и непосредствена последица от отменения административен акт, т.е. липсва една от задължителните материални предпоставки за уважаване на исковете. Цитирана е съдебна практика. В съдебно заседание и с представени подробни писмени бележки процесуалният представител на ответника поддържа становището, изразено в отговора на исковите молби; не претендира присъждане на разноски.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна пледира за основателност на исковете в частите, които не са оспорени от ответника като недопустими. Намира размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди за завишен, с оглед на което моли съда при постановяване на решението си да ги определи по справедливост.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните в настоящото съдебно производство липсва спор досежно обстоятелството, че през 2012 г. ищецът В.К.Б.

/тогава на 4 г./, след проведени клинични изследвания е диагностициран с диагноза: Uveitis oc.utr.St.post PPV oc.dex. Cataracta complicate oc.dex /Увеит на двете очи. Състояние след парс плана витректомия на дясно око и комплицирана катаракта на дясно око/. Видно от доказателствата, през 2011 г. в Очна клиника – Университет „Лудвиг Максимилиян“ – Мюнхен, Германия, е извършена оперативна интервенция на дясното око на В.Б.. Не се спори, че през 2013 г. лечението на детето е подпомогнато и финансирано с 40 000 /четиридесет хиляди/ евро от Център „Фонд за лечение на деца“ към Министерство на здравеопазването на Република България. От Центъра детето е насочено за лечение в Института по имунология и клетъчна биология на д-р Н. К. в гр. Мюнхен, Германия, където е лекуван със специфична имунотерапия.

Обнадеждена от постигнатите добри резултати от лечението в Института на д-р Н. К., ищцата В.Б. е подала заявление вх. № 3415/ 18.02.2014 г., с което е кандидатствала съобразно утвърдената процедура в ЦФЛД за финансово подпомагане на следващите етапи от лечението на сина ѝ В.Б. в същата клиника. По повод това заявление, с Решение № 530/20.05.2014 г. Директорът на ЦФЛД е отказал поисканото финансиране. Предприетото съдебно оспорване на решението за отказ е приключило с Решение № 5505/ 02.08.2016 г. по адм.д.№ 1981/2016г на АС-София-Град, с което Решението на Директора на ЦФЛД е отменено като незаконосъобразно. С Решение № 1966/16.02.2017 г. по адм.д.№11267/2016г на ВАС решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.

С искова молба от 30.10.2019 г., депозирана първоначално в Административен съд -София град, е образувано производство по реда на чл.203 и следващите от АПК. С определение № 9369 от 03.12.2019 г. това производство е прекратено и на основание чл. 135, ал.2 от АПК делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Варна. Образувано е настоящото съдебно производство.

По искане на процесуалния представител на ищците и за изясняване на относимите към съществото на спора факти, съдът е допуснал до разпит свидетелите М. В. И., С. А. Б. и В. И. Б., първата от които е семеен приятел на сем. Б., а вторите двама са съответно баба и дядо на ищеца В.Б. по бащина линия и родственици по съребрена линия на ищцата В.Б..

Пред съда св. М. И. заявява, че познава сем. Б. от много години, почти от раждането на ищеца В.Б., тъй като живеят близо и децата им са почти на една и съща възраст. Твърди, че познава В. като здраво дете. Неочаквано за всички на около 4-годишна възраст, след рутинен преглед, били установени проблеми в зрението на детето, като първопричината за това състояние дълго време останала неизяснена въпреки многобройните медицински изследвания. След поставяне на окончателна диагноза, през 2013 г. детето било изпратено за лечение в Германия със средства, предоставени от ЦФЛД. Прилаганата терапия налагала В. да пътува до Мюнхен на всеки 2-3 месеца и да престоява в клиниката на д-р К. по около 2 - 3 седмици. При пътуванията си бил придружаван най-често от майка си – В., но в някои случаи бил придружаван и от баба си С.Б..

Според свидетелката резултатите от прилаганата терапия били обнадеждаващи за семейството, тъй като остротата на зрението на В. значително се подобрила – на дясното око тя достигнала 50% при 15% - 20% преди терапията, и почти 90% за лявото око след терапията.

Свидетелката си помня, че отказът на ЦФЛД да финансира последващия етап от лечението на В. се отразил негативно не само на самия него, но и на всички останали членове на четиричленното семейство.

Детето, което междувременно навършило необходимата възраст и постъпило в училище, започнало рязко да губи интерес към ученето, тъй като нарушаването на ритмичността на прилаганата терапия довел до влошаване на неговата зрителна острота. Това от една страна затруднявало работата му в клас, респективно – довело до занижаване на неговите резултати в учебния процес, а от там и до ниска себеоценка. Препоръката на специалистите в немската клиника била терапията да продължи поне 18 месеца без прекъсване, а внезапното ѝ прекъсване поради отказа за финансиране било шок за цялото семейство и за самото дете, което вече било достатъчно голямо и осъзнато, за да съзнава сериозността на заболяването си и усилията, които струва на семейството неговото лечение. Регресът в постигнатите добри резултати от приложената терапия бил причина за намаляване на желанието на В. да контактува с връстниците си – притеснявал се, че те ще забележат неговия проблем със зрението. От друга страна, липсата на средства за лечение на В. наложила семейството да търси други източници на финансиране – заеми от близки и приятели.

Събирането на средства за лечението на детето в Германия наложило семейството да ограничи всичките си разходи – в това число довело и до ограничаване на техните социални контакти. Липсата на финансиране от държавата наложило бащата – К. Б., да потърси по-добре платена работа в чужбина /САЩ/, благодарение на която по-лесно да понесат финансовата тежест от лечението в клиниката на д-р Н. К. в Германия.