Решение № 799 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251110218061 по описа за 2025 година СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Л.Чандърова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 18061 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Г. К. срещу НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-4332-023211/ 16.09.2025г., издадено от Началник група в СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР, с което на П. Г. К., ЕГН**********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДП е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 300 (триста) лева, 153,39 (сто петдесет и три евро и тридесет и девет цента), за нарушение на чл.

150А, ал. 1 от ЗДП.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не ползва процесуален представител. В жалбата се моли за отмяна на НП с довод 1 за неосъществен състав на нарушение. Не се иска присъждане на направените от жалбоподателя разноски.

Въззиваемата страна- редовно призована, изпраща представител-гл.юрк.

Сл.К., която пледира за потвърждаване на НП с довод за осъществен състав на нарушение. В писмени бележки, депозирани чрез гл. юрк. Вл. П., изразява становище по хода на делото. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и отхвърляне на жалбата, като сочи, че са спазени процесуалните правила при издаване на АУАН и НП и че материалният закон е правилно приложен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази изложените от страните доводи и възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.06.2024 г. около 14:30часа в град София, по ул.“Княз Борис I“ с посока на движение от бул.“Т. Александров“ към ул.“Пиротска“ жалбоподателят П. К. управлявал МПС-лек автомобил марка „***“ с рег. № ********, собственост на П. Й. При извършена на посоченото място до № 123 проверка от служители на ОПП- СДВР-мл. автоконтрольор В. С. и колегата му Г. К., било установено, че водачът не разполага със СУМПС. След направена проверка било установено, че жалбоподателят е бил с отнето СУМПС.

За констатираното нарушение акт. В. С. в присъствието на Кр.И. съставил на П. К. АУАН серия GA № 1287923/ 07.06.2024г., в който като нарушена разпоредба била посочена тази на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП . Със съставения АУАН регистрационните табели на автомобила били свалени.

По случая било образувано досъдебно производство № 2217/2024 г. по описа на 03-то РУ – СДВР по обвинение в извършено престъпление по чл.

343в, ал. 3 от НК. С Постановление на СРП от 27.08.2025 г. по пр. преписка № 54899/2024г. било прекратено наказателното производство поради декриминализиране на състава въз основа на Решение № 7/ 12.06.2025 г. по к. д. № 26/2024 г. на Конституционния съд на РБ.

Въз основа на постановлението на прокурора било издадено обжалваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства писмени и гласни доказателства: показанията на акт. В. С., св. Кр.И.; АУАН серия GA № 1287923/ 07.06.2024г.;

Наказателно постановление № 25-4332-023211/16.09.2025г.; Заповед № 2459/ 05.08.2023г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, б.“б“ от ЗДП; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 513з4451/21.06.2022 г. на директора на СДВР; Справка от КАТ-СДВР;

Пълномощни и др., приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на акт. В. С., който описва, че е посетил мястото по сигнал на от ОСПС-СДВР и е извършил проверка на ж-ля П. К.. От показанията му се установява, че е съставил акта въз основа на заявеното му от спрелите водача за проверка и след служебна справка, при което е установил, че жалбоподателят е бил с отнето по административен ред 2

СУМПС. От показанията на св. Кр. И. се установява, че е възприел неправилно паркиран автомобил, лице, което се е качило в него и го е преместило по улицата на няколко метра. Той уточнява, че е извършил проверка на водача, при която е констатирал, че същият управлява колата в срока на изтърпяване на принудителна адм.мярка за отнемане на СУМПС.

Изяснява също, че поради това е поискал съдействие от ОПП-СДВР, както и че водачът е бил тестван за употреба на наркотични вещества. Съдът прие показанията на свидетелите като логични, ясни и взаимно кореспондиращи както помежду си, така и с останалия доказателствен материал по делото.

Следва да се отбележи, че обстоятелството, изложено и в жалбата, че автомобилът е бил неправилно паркиран на улицата и жалбоподателят го е преместил на същата улица, не изключва неправомерното поведение по управление на МПС след като СУМПС му е отнето. Твърденията на жалбоподателят, че му било разпоредено от служителите да премести автомобила не бяха потвърдени в хода на съдебното следствие по несъмнен начин, а наред с това дори и при констатирано неправилно паркиране и дадено разпореждане, е следвало да уведоми, че няма право да управлява МПС тъкмо поради отнемане на свидетелството.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са давностните срокове, тъй като обжалваният акт е постановен след влизане в сила на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, от който момент започва да тече и срокът по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Спазена е съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити и при спазване на законовите срокове. Спазени са правилата за съставяне и връчване на АУАН и НП.

В хода на производството беше надлежно установено, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил след като е бил с отнето СУМПС по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 от ЗДП, „ за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т. 1 или т. 4, или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. За реализиране отговорността почл.150А, ал. 1 от ЗДП е достатъчно да бъде констатиран фактът на управляване МПС, след като водачът е бил лишен от това право по съдебен или по административен ред. Този факт не е оборен от 3 страна на П. К., не бе доказано в хода на проведеното производство, че е получил полицейско указание да премести автомобила, което дори и в нарушение на закона, и при заявено от него на служителите на полицията, че няма СУМПС, да му е разпоредено да управлява автомобила. От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС с отнето по административен ред СУМПС, но въпреки това съзнателно е поел управлението му, пряко целейки настъпването на общественоопасните последици на своето поведение. По изложените съображения, макар и декриминализирано, извършеното деяние съставлява административно нарушение и същото правилно е санкционирано.

По отношение на вида и размера на наказанието, видно от фактическите параметри на НП е, че нарушението е било извършено на 07.06.2024 г. Към момента на разглеждане на настоящото административно наказателно производство е настъпила промяна в санкционната разпоредба на чл. 177, ал.

1, т. 1 от ЗДП, която е предвиждала за извършеното административно нарушение, наказание глоба от 100 до 300 лева. Редакцията в момента на издаване на обжалвания акт предвижда наказание глоба 300 лева. Съгласно нормата на чл.3, ал. 2 от ЗАНН се предвижда прилагане на по – благоприятен закон за дееца в случай на настъпване на промяна в нормативната уреда до влизане в сила на НП.Поради това и като отчете изминалия период от време и забавата на провеждането на цялостното производство, които се приемат в съдебната практика като смекчаващи отговорността обстоятелства, е налице основание за отмерване на минималното по размер наказание. В случая няма отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи потвърждаване на максимално по размер на наказание.

Поради изложените правни съображения, обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и следва да бъде изменено като бъде приложен закон за по –леко наказуемо нарушение без изменение на обстоятелствената част на нарушението.

При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза на АНО, който е поискал своевременно присъждането на такива. Поради изложеното и с оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски за упълномощен юрисконсулт в размер на 65. 77 евро (шестдесет и пет евро и седемдесет и седем цента), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-4332-023211/

16.09.2025г., издадено от Началник - група в СДВР, Отдел "Пътна полиция"СДВР, с което на П. Г. К., ЕГН-**********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.

4

177, ал. 1, т. 1 от ЗДП е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 300 (триста) лева, 153,39 (сто петдесет и три евро и тридесет и девет цента), за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДП, като намалява размера на 100 (сто) лева.

НА основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН ОСЪЖДА П. Г. К., ЕГН**********да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски за упълномощен юрисконсулт в размер на 65. 77 евро (шестдесет и пет евро и седемдесет и седем цента), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5