Протокол № 327 от 13.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 327 гр. Пазарджик, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова и прокурора Елица Здр. Миндачкина

Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265200600282 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим Ю. М. М. нередовно призован, няма върната по делото призовка се явява лично. За него се явява адв. Т. Д. М. от АК Пазарджик – редовно упълномощен отпреди.

За Окръжна прокуратура - Пазарджик се явява прокурор Е. М..

Частният обвинител-граждански ищец Ю. О. К. не се явява, редовно призован. За него се явява повереникът му адв. Л. Д. К., редовно упълномощен отпреди.

Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи, които следва да бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на чл. 312 от НПК. Записите да бъдат унищожени след изтичането на указания срок, а при произнасяне по реда на чл. 312 от НПК – след влизане в сила на съответния акт на съда.

Не постъпиха искания за отвод на състава на съда, секретаря и прокурора.

1

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото. Не правим възражение по нередовното призоваване.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

АДВ. М.: Уважаеми съдии, изцяло поддържам жалбата. Държа да бъде разпитан Р. Р.. Поддържам доказателствените си искания.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата. По отношение на искането за разпит на свидетел, моля да бъде допуснат. По отношение на втория свидетел да не се преразпитва. По отношение на искането за изискване на изп. дело № 107, считам че няма отношение към предмета.

АДВ. К.: Уважаеми съдии, считам жалбата за неоснователна, няма да сочим нови доказателства. По отношение направените такива с въззивната жалба, считам, че прилагането на изп. дело № 107 няма да изясни нищо свързано с безпристрастността на съдебния състав, т.к. служебното изпълнение на задълженията на състава по никакъв начин не може да се приеме, че е нарушена неговата безпристрастност при решаване по същество на наказателното производство по настоящото дело пред първата инстанция.

Противопоставям се на повторния разпит на М. М., който понастоящем се намира и в съдебната зала. По отношение на Р. Р., първоинстанционният съд положи много усилия да го намери това лице, няма пречка, ако прецените да направите и вие опит да го разпитате.

АДВ. М.: Искам само да допълня, защо изискваме това дело от съдебния изпълнител. Подсъдимият и неговият брат, живеят в една и съща къща. Имало е спор около децата, имало е проблем, когато отива съдията, който гледа делото във Велинград, ставали са разправии, викана е полиция, вероятно всички тези действия, които са били предизвикани от съдия-изпълнителя тогава, могат да повлияят върху самата безпристрастност на съдията. Считам, че съдията сама трябваше да се отведе, но когато започна разпоредителното заседание, тези факти не ги знаех, те когато видяха съдията, тогава ми казаха, че това е съдията, която е идвала в Света Петка, но беше вече късно да искаме отвод.

АДВ. К.: Аз съм запознат с изпълнителното дело, но то е срещу М. М., а не срещу подсъдимия и реално по него изпълнителни действия не се извършват.

По исканията по доказателствата, които се правят от защитата, съдът счита, че искането да се изиска по делото цитираното изпълнително дело, 2 следва да се остави без уважение, т.к. обстоятелството, че съдията-докладчик в районния съд е бил държавен съдебен изпълнител по дело не е основание за отвод, по което даже страните не са страните по настоящото дело, т.к. се сочи, че само едната страна по това изпълнително дело е М. М.. По останалите искания за разпит като свидетел на Р. Р. и преразпит на свидетеля М. М. съдът счита, че на този етап от производството не е необходимо първият да бъде разпитан като свидетел, а вторият да бъде преразпитван като такъв.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на защитата по доказателствата.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства, разпити на свидетели, експертизи, обосновава повдигнатото обвинение, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.

129, ал. 2, вр с ал. 1 от НК. Така произнесената първоинстанционна присъда е правилна, законосъобразна и справедлива. Престъплението е извършено умишлено, като подсъдимият е осъзнавал всички елементи на деянието, съзнавал е и неговия общественоопасен характер и последици, с настъпването на които се е съгласил. Така наложеното наказание е справедливо, т.к. е определено след отчитане на установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съобразно правилата на чл. 54 от НК при превес на първия вид. Моля да приемете също така за правилен избор на районния съд за липса на основание за прилагане на чл. 55 от НК, предвид високата обществена опасност на деянието и да потвърдите присъдата с която е наложено наказание „лишаване от свобода в размер на 8 месеца“, изпълнението на което да отложите с изпитателен срок от 3 години, предвид наличието на предпоставките по чл. 66 от НК. Моля да потвърдите присъдата на РС Велинград.

АДВ. К.: Съгласен съм със становището на представителя на държавното обвинение. Намирам, че обвинението е доказано по категоричен начин с оглед събраните по делото доказателства. Участвах в досъдебното производство, вкл. и съдебното, първоинстанционният съд положи изключителни усилия и се събраха множество експертизи вкл. такива по искане на защитата на подсъдимия. В тази насока първоинстанционният съд обоснова изводите си, кои показания приема и кои не, с оглед и на медицинските експертизи по делото. Че нараняване има, категорично се установява. Причинноследствената връзка между нараняването и поведението на подсъдимия се установява по безспорен начин, именно от свидетелските показания. Намирам за правилно игнорирането на онези показания, а именно братът на подсъдимия, както и жената с която живее на семейни начала, да не 3 бъдат кредитирани, защото те са заинтересовани свидетели, които са дори в противоречие с обясненията на подсъдимия в неговата защитна теза.

Що се отнася до показанията на лицата, които са също в родствена връзка с подсъдимия, съдът е дал вяра на тях, т.к. са логични и последователни и не са налице противоречия, даващи основания да се измени присъдата в негативен резултат. В този смисъл, моля да потвърдите присъдата.

По отношение на това за прилагане на чл. 66 с възлагането на надзорни функции от възпитател, намирам, че не е налице нарушение на закона, защото това основание намира опора в чл. 67, ал. 2 от НК, където съдът има възможност да възложи на лице, което да осъществява възпитателните функции по отношение на условно осъдения.

С оглед данните за личността на подсъдимия намирам, че правилно първоинстанционният съд е приложил института на условното осъждане.

В частта за увреждането, също моля да потвърдите присъдата, т.к. се касае за увреждания, които нямат възстановяване, а само заместване, чрез протези и медицински средства, които по никакъв начин не могат на 100 процента да възстановят пострадалия. Освен това начинът по който беше извършено деянието, болките и страданията, които е претърпял обосновават и размера, който първоинстанционният съд уважи на гражданската претенция.

Моля и в тази част да потвърдите присъдата.

АДВ. М.: Уважаеми съдии, първоинстанционният съд след като е обсъдил всички събрани в процеса доказателства, при обсъждането на въпроса по чл. 301 от НПК считам, че необосновано е приел от правна страна, че е налице изпълнението на деяние, причинило средна телесна повреда на К. от подсъдимия. По делото е установено, че между страните на 01.06.2021 г. в с.

Тополи, обл. Варна е възникнал скандал, който е прераснал във физическа саморазправа. В хода на конфликта свидетелят М., който е брат на подсъдимия е получил лека телесна повреда, която е установена с медицински документи, намиращи се в делото. Пострадалият К. е получил при това сбиване средна телесна повреда с избиване на два зъба. В хода на съдебното дирене се очертават две групи заинтересовани свидетели, това са М. М. - брат на подсъдимия и Ф. К. - съпруга на подсъдимия, от една страна. От друга страна, като заинтересовани свидетели се явяват съпругата на подсъдимия и неговият син. По внимателния анализ на първата група свидетели се забелязват, т.е. от групата на роднините на пострадалия фрапиращи разминавания между тях. К. в разпита си казва „в момента когато ме удари ми изпаднаха зъбите, аз ги хванах и ги хвърлих“. Синът му М. сочи „ видях кога паднаха зъбите на баща ми, когато Ю. го удари първия път, след което М. го удари в окото, баща ми падна на земята, политна настрани и зъбите му паднаха“. Би следвало да се приеме, че между брата на подсъдимия и пострадалия е налице също сбиване и при падането неговият син казва, че е видял кога му падат зъбите. Съпругата на пострадалия, твърди „видях когато паднаха зъбите, аз бях до него, най-напред го удари и го мъкнеше натам до едни гаражи и до самата стена паднаха зъбите. След като дойде М. му паднаха 4 зъбите“, това твърди съпругата на пострадалия. Тези показания на тримата не си кореспондират, нито по време, нито по механизам, нито по причинноследствена връзка. Пострадалият твърди, че е хванал зъбите и ги е хвърлил в някаква роза, другите свидетели ги виждат на земята паднали, съпругата му дори сочи, че бил влачен до някакви гаражи преди да паднат зъбите.

Като първа моя хипотеза, че с оглед на роднинските връзки, както на пострадалия, така и на подсъдимия, съдът би следвало да даде вяра на един страничен свидетел, който той твърди, че най-напред е бил ударен братът на подсъдимия, при което двамата с пострадалия падат на земята. Удар от подсъдимия не е видял. Когато се сбиват двамата братя на подсъдимия и пострадалия, тогава на помощ се притичва брат им. Това сбиване как е станало, може би самото сбиване между брата на подсъдимия и пострадалия да са паднали и зъбите, защото самата прокуратура в последния протокол на РС Велинград твърди, че първото нападение е направено от пострадалия спрямо брата на подсъдимия. И аз считам, че при това положение, щом и прокуратурата реши, ще е налице противоправно поведение. Дори да е имало някакво съприкосновение между подсъдимия и пострадалия преди да паднат на земята, би следвало да се приеме една неизбежност. Бият брат му, той се намесва, не с цел да бъде бит подсъдимият, а просто да се преустановят тези сбивания. Така, че между тази свада между тримата няма как да се твърди, дали брат му, дали подсъдимият е избил зъбите на пострадалия.

Относно свидетелските показания считам, че би следвало уважаемият съд да даде вяра най-много на един страничен свидетел, който няма родствена връзка със страните.

В самите експертизи, експертите твърдят, че тази пареза, която е имал подсъдимият е следствие на удар. Но тази пареза е съществувала преди избиването. Не се знае, кога тази пареза е получена и от какъв удар. Така, че самата пареза след като вещото лице приеме, че е получена от удар, значи е била вече налице при пострадалия, когато те се сбиват. Що се отнася до наказанията считам, че би следвало, че наказанието според мен е явно несправедливо, т.к. може да бъде приложена и пробация. Съдът прие, че трябва да има условно осъждане. Относно гражданският иск считам, че е абсолютно завишен, 10 хиляди лева за два избити зъба. По никакъв начин не беше доказано в съдебно заседание, че този човек въобще си е правил зъбите.