Решение № 557 от 27.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. София , 27.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело № 20211001000036 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в производството – синдиците на „КОРПОРАТИВНА

ТЪРГОВСКА

БАНКА“

АД

/н./, срещу първоинстанционно решение № 383 от 21. 02. 2020 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-19 състав по т.д. № № 1858 по описа на съда за 2018 г., с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване по отношение на „ОРФЕАС“ ООД (н.), с ЕИК 131555008, че не съществуват вземанията на А. В. Г. към „ОРФЕАС“ ООД (н.), общо в размер на 462 138,13 лева, от които цена на вземане по договор за цесия от 04.

11. 2014 г., сключен между А. В. Г. като цедент и „ОРФЕАС“ ООД, като цесионер и анекс към него от 21. 04. 2016 година в размер на 192 000 евро, с левова равностойност 375519.36 лева, ведно с начислените върху главницата обезщетения за забава - 22979.20 евро, с левова равностойност 44943.41 лева за периода от 17. 05. 2016 година до 20. 07. 2017 година, и 1656, 64 евро, с 1 левова равностойност 3240.11 лева за периода от 21. 07. 2017 година до 20.

08. 2017 година, разноски 15486,75 лв. в заповедното производство по ч.гр.дело № 26535/2016 година по описа на СРС, 68 състав, разноски в изпълнителното производство по изпълнително дело № 165/2015 година по описа на ЧСИ Б. В., с рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие ОСБлагоевград в размер на 1584 лв., включително адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело 6117,40 евро с левова равностойност 11964.60 лева, и разноски в производството по несъстоятелност 9399.90 лева, и обезщетение за забава от 21. 08. 2017 година до окончателното изплащане, включени в одобрения с определение № 4239 от 17. 08. 2018 година по т.д. № 6756/2016 година на СГС, ТО, VІ-17 състав, списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „ОРФЕАС“ ООД (н.), предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен на 05. 12. 2017 година в ТР по партидата на дружеството, като неоснователни, със законните последици.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените от жалбоподателя искове да бъде уважени в цялост, със законните последици, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата оспорва същата, не претендира разноски за въззивната инстанция.

Синдикът на „ОРФЕАС“ ООД (н.) намира жалбата за допустима и основателна.

Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите, установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, намира следното:

Въззивната жалба, като подадена

2 от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.

127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.

Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.

1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.

Преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата му, обжалваното първоинстанционно решение се явява правилно, поради следното:

Във въззивното производство, а и в производството въобще, спорните между страните въпроси са всъщност два – е ли прекратен процесният договор за цесия, сключен от ответниците, по силата на заложено в самия договор за цесия условие или не, респ. – същият породил ли е или не присъщото му, съобразно конкретния му предмет, транслативно действие по отношение вземанията – негов предмет, съответно – дължи ли се по него уговорената тяхна цена или не /от което пряко зависи и основателността на иска, предмет на настоящото производство/, и от естество ли е да се отрази на основателността на иска, по който настоящото производство е образувано, евентуалното прогласяване по съдебен ред, на също процесното прихващане 3 на вземания на втория ответник с негови задължения към ищеца в производството, за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./, на основание чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, със законните последици от това.

По тези два въпроса крайните изводи на въззивния състав съвпадат с тез на първоинстанционния такъв.

По разпределението на доказателствената тежест в първоинстанционното производство въззивният състав се е произнесъл в проведеното по делото открито съдебно заседание и не намира основание за промяна на приетото за установено. За пълнота на изложението следва да се посочи, че формулираните от жалбоподателя в жалбата му доказателствени искания, независимо от отхвърлянето им от въззивния състав с определение в проведеното по делото открито съдебно заседание на чисто процесуално основание, всъщност не са и такива, насочени към евентуално попълване на делото с доказателства за факти, от които да се формира обоснован извод относно действителният отговор на първия, описан по-горе, материалноправен въпрос в производството, от който зависи и основателността на иска – досежно това осчетоводено ли е в счетоводството на банката в несъстоятелност, извършеното въз основа на процесния договор за цесия прихващане в уговорения в самия договор за цесия двумесечен срок, или не. Надлежни доказателства в тази насока биха съставлявали или писмени такива /пример за каквото е приложеното от ответника г. към отговора на въззивната му жалба, което не бива също обсъждано от въззивния съд по причини, изложени по-долу/, или съответна /съдебно счетоводна/ експертиза, която според въззивния състав би могла да отговори еднозначно на този, съществен за изхода на спора въпрос, с искане за ангажирането на каквато обаче въззивният съд не е сезиран, нито пък съдът би могъл и служебно да ангажира такава, доколкото правомощията му в тази насока се явяват ограничени от обстоятелството, че във въззивната жалба не се съдържа и оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения /обстоятелство, изтъкнато и в определението по доказателствата, постановено в проведеното по делото открито съдебно заседание./ Що става въпрос за приложеното към отговора на въззивната жалба на г. писмено 4 доказателство, същото отново не е прието в производството, съответно – не подлежи и на обсъждане от страна на въззивния състав не поради преклузия, а с оглед обстоятелството, че в посочения отговор въобще не е формулиране искане за приемането му.

При така изложеното въззивният състав намира, както се посочи и погоре в настоящите мотиви, че следва да бъдат възприети крайните изводи досежно основателността на иска, на първоинстанционния съдебен състав.

Противно на изложеното в отговора на г. на въззивната жалба, дали процесното прихващане е или не е осчетоводено в счетоводството на банката – ищец, със съответното действие на това осчетоводяване по отношение прекратяването или непрекратяването на договора за цесия между ответниците е въпрос, който е спорен от самото начало на производството, доколкото ищецът е изложил твърдения в насока отричане на това осчетоводяване, със съответните му последици – прекратяване на договора за цесия между ответниците, поради несбъдване на вътрешнодоговорно условие, още в исковата си молба. Така или иначе, както се посочи – дали е или не е осчетоводено прихващането в действителност, по делото е останало неустановено с надлежни – относими и допустими, доказателствени средства, и с оглед събраните по делото доказателства, въззивният състав намира, че следва да приеме, че излаганото от банката в исковата и молба настъпване на прекратително по отношение на договора за цесия условие, не се установява по делото да се е осъществило, съответно – че същият е породили, и е запазил действието си, със съответстващото му за основателността на иска, негово значение. С молба по делото от 12. 09. 2019 г. от ответника г. е приложено /л.

98 от първоинстанционното дело/, допълнително споразумение – анекс от 21.

04. 2016 г. към договора за цесия от 04. 11. 2014 г., съдържащо изрично установително изявление на страните по него в насока на това, че процесното извършено „…прихващане е надлежно отразено в счетоводството на „Корпоративна търговска банка“ АД, със съответните счетоводни операции… в срока по чл. 11, ал. 1 от Договора…“. Същото споразумение е нотариално заверено, съответно - има достоверна дата отпреди развиването на процедурата по предявяването и приемането на вземанията на кредитори в производството по несъстоятелност на втория ответник, съдържанието му е противопоставимо на ищеца и същото, като писмено доказателство, не е 5 оспорено в производството от ищеца, включително досежно това му съдържание /при налични по делото данни, че ищецът е запознат с така представените с посочената молба от г., писмени доказателства./ При така изложеното съдът намира, че останалото по делото изцяло голословно твърдение на ищеца в насока на това, че процесното прихващане всъщност не било осчетоводено /“отразено в съответните банкови операции“/, със съответстващото на това неосчетоводяване, прекратително /и с обратно/ действие по отношение на договора за цесия между ответниците, не би могло да бъде обосновано кредитирано от съда, независимо от разпределението на доказателствената тежест между страните по делото и особено с оглед обстоятелството, че всъщност действителният отговор на този съществен за основателността на иска въпрос, би следвало да е лесно установим от наличната информацията, с която именно ищецът в производството, безпроблемно би могъл да разполага, като такава относно собственото му счетоводство, и извършените в него операции.

Що става въпрос за второто оплакване в жалбата, базирано на възможността за прякото отражение върху основателността на иска, по който настоящото производство е образувано, на уважаването на иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и с предмет процесното прихващане, по отношение на което се спори дали е или не е осчетоводено от банката в несъстоятелност, въззивният състав, съответно – евентуалната обвързаност на страните в настоящото производство от задължителна сила на решението по иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, то настоящият състав, както и първоинстанционният такъв намира, че с оглед изрично законоустановените субективни предели на силата на пресъдено нещо на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, такова действие не е налице, независимо от общо заявяваното във въззивната жалба оплакване за обратното. Действието на съдебните решения освен че е задължително за задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България /чл. 297 от ГПК/, но е също така и по принцип относително – между страните по делото, техните наследници и правоприемници, и само по отношение на действително разрешеният с него правен спор /с предмет съдебно признатото съществуване или несъществуване на заявеното за искова съдебна защита, спорно субективно материално гражданско право на ищеца/. Съответно, както 6 правилно това е прието и в мотивите на първоинстанционния съд към обжалваното му решение, и доколкото недействителността, установяването на която е предмет на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, е не абсолютна, а също относителна такива, то и при евентуалното уважаване на същия иск, процесното в това производство прихващане би било непротивопоставимо само на кредиторите на несъстоятелността на банката - длъжник, освен за частта, която всеки би получил при разпределение на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН, и това е безспорно.