Решение № 17201 от 24.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17201 гр. София, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110135223 по описа за 2024 година

Д. Г. Г. е предявила срещу Х. Стоянов Б. иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5010 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.06.2022 г., до окончателното плащане на сумата, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството, доброто име и създаване на негативно обществено мнение в резултат на неверни клеветнически твърдения, причинени от изявления на ответника публикувани в статия на 12.06.2019 г. в ******** със заглавие „****************“ с твърдения в интервюто: „*************.“, „*************“, „***********.“, „***************.“.

Д. Г. Г. е предявила срещу Х. С.Б. иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5010 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.06.2022 г., до окончателното плащане на сумата, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството, доброто име и създаване на негативно обществено мнение в резултат на неверни клеветнически твърдения, причинени от изявления на ответника публикувани в статия на 13.06.2019 г. в **************, със заглавие „Д. Г. с *************“ с твърдения в интервюто: „…****************.“, „******************“, „*********************“.

Ищецът сочи, че в статуя публикувана на 12.06.2019 г. публикувана в **************** със заглавие

„**********************:

„*****************“, ответникът е изразил следното: „***************.“, „*****************.“, „*************“, „**************“. Посочва, че тези 1 твърдения били препубликувани в различни статии на същата интернет страница на 13.06.2019 г., 19.06.2019 г., както и на 05.11.2020 г. Ищецът сочи, че в статуя публикувана на 13.06.2019 г. публикувана в ****************, със заглавие „Д. Г. с********************“, ответникът е изразил следното: „… ***************.“,

„**********************“,

„******************“.Ищецът твърди, че ответникът е изразил неверни клеветнически твърдения, с които са ми преписани извършването на престъпления, с което е уронил и опозорила доброто име, авторитета и репутацията на ищеца. Според ищеца това са опозоряващи обстоятелства, които предизвикват негативна обществена оценка по отношение на ищеца.

Неистинските факти били разпространени чрез интернет страницата ************* и били налични и към настоящия момент. Предвид това ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение. за претърпените неимуществени вреди в резултат на посочените неверни клеветнически твърдения, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ищцата поддържа исковата си молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен.

Посочва, че ответникът не следвало да отговаря, тъй като същият нямал никаква връзка с процесния сайт, като не бил писал и публикувал процесните статии и нямал нищо общо с тях. Оспорват се наведените факти в исковата молба, като не се установявало процесните твърдени да са били направени от ответника. Липсвали доказателства за ангажиране на отговорността на ответника. Навежда се твърдение за погасяване на вземанията по давност.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на искова молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото от представения констативен протокол № **********от 13.05.2024 г. съставен от нотариус М. В. Д. - С., рег. № ******* в НК, район на действие РС- *********, се установява, че на 13.05.2024 г. в на интернет страницата ******** е публикувана статията със заглавие „Д. Г. с*****************“, с твърдения в интервюто: „…**************“, „***************“, „*****************“.

По делото от представения констативен протокол № **************от 13.05.2024 г. съставен от нотариус М. В. Д. - С., рег. № **********в НК, район на действие РС- **********, се установява, че на 13.05.2024 г. в на интернет страницата ***************** е публикувана статията със заглавие „*************: „********************“, с твърдения в интервюто:

„***************.“,

„***************“,

„***********************“,

„*****************“.

2

По делото от представения констативен протокол № ************от 13.05.2024 г. съставен от нотариус М. В. Д. - С., рег. № ************в НК, район на действие РС- ********, се установява, че на 13.05.2024 г. в на интернет страницата *********** е публикувана статията със заглавие „****************************“.

От представения констативен протокол № **********от 13.05.2024 г. съставен от нотариус М. В. Д. - С., рег. № ********в НК, район на действие РС- *******, се установява, че на 13.05.2024 г. в на интернет страницата ************* е публикувана статията със заглавие „******************, той: **************“.

От представения констативен протокол № ********от 13.05.2024 г. съставен от нотариус М. В. Д. - С., рег. № ************ в НК, район на действие РС- *******, се установява, че на 13.05.2024 г. в на интернет страницата *************** е публикувана статията със заглавие „**********************“.

По делото е представена справка за трудовите договори сключени от ЮЛ.

По делото е разпитан свидетелят И. К., която посочва, че била приятелка и колега на ищцата, а ответника познавала, тъй като имал интимна връзка с ищцата. Посочва, че живеела в ***** и знаела, че ответникът бил пребил ищцата в района около съда в града, затова имало публикации в социалните мрежи и вестниците. Публикациите били, че Х. Б. бил пребил Д. Г., тъй като тя го била нападнала с нож и той затова я бил пребил около съда, които публикации се разпространявали в социалните мрежи и във вестник, като това се случило през 2018 г. Публикациите се завъртели в социалното пространство след побоя. Веднага започнало да се публикува за самия побой и на следващия ден свидетелката от „*********“ разбрала, че ищцата била пребита и била в болница, а статията във вестника излязла може би след около месец. Побоят се разбрал в града, тъй като ************бил малък град и много познати я били питали дали било вярно и какво се било случило.

Посочва, че публикациите били изявления на ответника, че ищцата го била нападнала с нож, че го била заплашвала, че щяла да му съсипе кариерата.

Ищцата се чувствала много зле, защото трябваше да се оправдава пред познати и непознати, че не преследвала хората с ножове и била много разстроена след тези публикации. Ищцата работила като управител в хотел и правила интервюта за наемане на хора и хората не искали да работят с нея.

Имало много коментари по адрес на ищцата и се притеснявала, когато ходела на работа. Свидетелката била чувала коментари, че хората не искали да работят в хотела заради нея. Ищцата била поддържа много тесен приятелски кръг и не била много социално активна, и не излизала много, а преди публикациите ищцата била по-общителна, контактувала с повече хора и пътувала, като след случката приятелският й кръг се свил до двата, трима човека.

Разпитван е свидетелят Л. П., която посочва, че била главният редактор на ******** още от самото съществуване на медията от 2018 г., като дейност в медията се изразявала в репортажи, обработване на текстове, редактиране на 3 текстове. Посочва, че били публикували изявления на ответника по адрес на Д. Г., които публикации били направени след репортаж с него на живо.

Твърди, че сътрудници на ответника били разговаряли на живо с него, като изявленията били направени пред трима сътрудници, единият бил Л. К., който почина, а другият бил М. В., която изготвила звуко записи, който записи били направени при личен контакт с ответника. Ответникът ги бил канил заедно с други медии на неговите изявления. Посочва, че записите били направени точно пред полицията, когато ответникът влизал за разпит, като изявленията на ответника били предадени без никаква редакторска намеса.

Разпитван е свидетелят М. В., която посочва, че към 2019 г. била работила като сътрудник в медията***********, като към момента била на трудов договор, като се занимавала с журналистика. Познавала Х. Б., тъй като медията*********** била публикувала материали за деня на инцидента с Д.

Г.. Посочва, че Х. Б. лично ги потърсил, поискал изявление, поискал да разкаже защо се е стигнало до там, всичко което било посочено в интернет лично го бил казал. Интервюто било направено пред свидетелката и други журналисти, като се намирали пред районното в *******, когато Х. Б. бил поиска думата. Свидетелката посочва, че разполагала с аудио запис по случая, имало и последяващи материали, които са правили и по телефона, за които също били правени аудио записи. Качването на материалите е правено от Л.

К., който впоследствие бил починал. Свидетелката посочва, че нямало никаква редакторска намеса в публикуваните статии на ************, всичко което бил казал Б. било точно възпроизведено. След инцидента Б. казал, че ищцата е искала да му съсипе живота, кариерата и била извадила е нож, като е искала да го заколи, това си спомняла свидетелката от изявлението му.

Като свидетел е разпитван и Х. Б., която посочва, че била приятелка с ищцата от 20 г., а с ответника се познавала, тъй като имал връзка с ищцата.

Свидетелката за първи път била прочетох в интернет публикация на ********** за побоя на Д. Г., като ответникът бил дал изявление, че ищцата го била нападнала с нож и му била досаждала. Посочва, че щом написала името на ищцата в интернет появили статии от деня на побоя с изявления на Х. Б..

Ищцата много тежко приелa написаното в статиите, като била приела потежко написаното, отколкото самия бой. Ищцата се чувствала много обидена и била споделила, че трябвало да си изчисти името. Посочва, че след публикациите ищцата имала приятелки, които започнали да я отбягват, като хората имали различно отношение към нея и ищцата го преживява много тежко. Публикациите се били отразили на работата ищцата, имаше човек от персонала, който бил чел публикациите, и ищцата трябвало да се съобразява, когато трябва да направи забележка на някого, трябваше да се съобразява с това какво мислят за нея. Имало промяна в ищцата която продължавала и към настоящия момент, тъй като преди излизали на кафе, на вечеря, а сега е много по-рядко и казвала, че може би ще срещне ответника или някой, който е чел публикациите. Постоянно била споделяла, че трябвало да си изчисти името.

По делото е приета съдебно-психологична експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че следва да се приеме, че периодът между 12.06.2019 – 2021г. е бил сериозен 4 стресов фактор в живота на ищцата, който бил обхванал продължителен период във времето, с което е представлявал протрахиран фактор на въздействие и това било оказало значимо, интензивно и трайно негативно отражение върху емоционалния статус на ищцата.

Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже че в резултат на поведение на ответника – изказани клеветнически твърдения, в публикувани в статия на 12.06.2019 г. в ********* със заглавие

„*****************: „*************“ и в статия на 13.06.2019 г. в ***********, със заглавие „******************“, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в се в накърняване на честта, достойнството, доброто име и създаване на негативно обществено мнение, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента. Във връзка с направеното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране, респ. прекъсване давността.