Решение № 20725 от 14.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20725 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ....................... при участието на секретаря ....................... като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело № 20221110141015 по описа за 2022 година иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, разгледан при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащ на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба ..........................., представлявано от председателя на съвета на директорите .................., иска да бъде установено по отношение на ответника ........................, представлявано от изпълнителните директори ....................... ЕГН********** и ....................

ЕГН********** и с пълномощник юрисконсултът ......................., че същият му дължи следните суми:

1 342.52 лева застрахователно обезщетение;

83.00 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ........................ включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 27. IХ. 2018 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответникът не оспорва иска и го признава по реда на чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс. Твърди, че претендираната от ищеца сума ще бъде платена.

1

2. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА

СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА

ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на застраховката ........................:

На 11. VI. 2016 година ищцовото застрахователно дружество и ..................... сключват автомобилна застраховка ........................ за срок от ................. година. За горното явства застрахователна полица №........................., представена по делото с исковата молба.

2. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:

На .................... часа в гр........................ година, живееща в ....................... управлява собствения си лек автомобил марка ...................... по бул. .................... в крайната лява лента по посока на движението си. при наближаване на кръстовището с бул. .................. водачката предприема маневра престрояване в съседната от дясната страна пътна лента без да пропусне движещия се по нея лек автомобил марка .......................... собственост на ...................... По описания начин отнема предимството на водачката ................... с ЕГН**********, живееща в гр. ........................, предизвиква сблъсък между моторните превозни средства и виновно причинява пътнотранспортно произшествие.

На същата дата в 1005 часа е съставен представен по делото с исковата молба двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. При съставянето на протокола причинителят на вредата представя талон за сключена застраховка ......................... с ответното застрахователно дружество.

3. По изплащането на застрахователното обезщетение:

Н а 14. VIIІ. 2017 година ищецът изплаща на автосервиза, поправил застрахования автомобил, сумата от 1 327.52 лева. За горното обстоятелство явства представено по делото с исковата молба платежно нареждане за кредитен превод от същата дата.

На 19. I. 2018 година ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ №............................ с което заявява за възстановяване общо петдесет и една регресни щети, включително процесната. На ответника е изпратена и регресна покана. Писмото и поканата са представени по делото с исковата молба. Ответникът не заплаща на ищеца търсената сума.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете:

На 27. IХ. 2018 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 00. IVIII. 2000 година по частно гражданско дело №63086 по описа на съда за 2018 година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 13. VII. 2022 година съдът постановява Разпореждане №................... с което разпорежда на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Съобщението е връчено на ищеца на електронния му адрес на 15. VII. 2022 година. Искът по настоящото дело е подаден на 04. VIII. 2022 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, 2 следователно е допустим.

2. По основанията за постановяване на решение при признание на иска:

Съдът счита, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс. Налице са всички предпоставки, изброени в посочената разпоредба: ответникът е признал иска; ищецът е направил искане съдът прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието; ответникът може да се разпорежда с признатото право; последното не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави.

Поради изложеното, съдът намира, че следва да се произнесе с решение по реда на чл. 237, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, в чиито мотиви да укаже само, че то се основава на признанието на иска.

С оглед на горното съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Според чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

Тълкувайки цитираната разпоредба съдът стига до извода, че за да се възложат разноските върху ищеца е необходимо едновременното наличие на две предпоставки: признание на ответника; такова поведение на ответника преди завеждане на иска, което не дава повод на ищеца да смята, че няма да получи търсената с иска сума.

В случая ответникът признава иска. Следва да се има предвид обаче, че това признание е направено едва в отговора на исковата молба в исковото производство. По време на заповедното производство ответникът е подал възражение против цялата посочена в заповедта на съда сума.

Затова съдът намира, че не е налице втората предпоставка – поведение, което не дава повод на ищеца да предяви иск. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноски по водене на исковото производство в размер на общо 152.00 лева, от които 52.00 лева за държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл.

78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, както и 78.51 лева разноски, направени в заповедното производство.

Съобразявайки изложеното, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането и чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс, съдът

РЕШИ:

1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ..........................., представлявано от председателя на съвета на директорите .................., ХХХ вземане в размер на:

1 342.52 лева застрахователно обезщетение;

83.00 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ........................

3 включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 27. IХ. 2018 година до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31. I. 2019 година по частно гражданско дело №63086 по описа на Софийския районен съд за 2018 година против ....................., представлявано от изпълнителните директори ....................... ЕГН********** и .................... ЕГН********** и с пълномощник юрисконсултът ......................., съществува.

2. ОСЪЖДА ...................., представлявано от изпълнителните директори .......................

ЕГН********** и .................... ЕГН********** и с пълномощник юрисконсултът ......................., да плати на ..........................., представлявано от председателя на съвета на директорите .................., следните разноски:

152.00 лева по водене на исковото производство;

78.51 лева по водене на заповедното производство.

3. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс на страните по следния начин:

1. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ на всяка от страните на електронните им адреси на основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:

Всяко от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото.

Ако някое от съобщенията, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.

Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.

На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4