Решение № 778 от 09.06.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2910/2021
- Вид
- Решение № 778
- Подписан
- 09.06.2021
- В сила
- 12.11.2021
- Състав
- Момчил Александров Найденов
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.60, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал.2, т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- Член 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 778 гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20215330202910 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Д. Р.. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3631475 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 400лв.
/четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че в електронния фиш е незаконосъобразен, постановен при неспазване на материалноправните и процесуалните норми и в несъответствие с целта на закона. Посочва, че в същия електронен фиш не е посочено дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган, което създава пречки за осъществяване правото на защита. На следващо място взема становище, че не е изяснено кое лице е управлявало МПС, не са представени доказателства, сочещи отказ на собственика да посочи лицето, което е управлявало МПС, не му е предоставена декларация. Посочва, че в електронния фиш не е посочена дата на издаването му, което възпрепятства преценка спазване на преклузивните срокове, както и че не е ясно какво е 1 система за автоматично фиксиране ТFR1-M № 546. Още сочи, че липсва и информация за това кой е издателя на фиша и каква е неговата компетентност. Поддържа, че не е приложена извадка от клипа, както и че неясно е посочено мястото на нарушението. Взема становище, че не е ясно дали мястото на контрол е било обозначено с пътен знак Е-24. Предлага електронния фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, в това число – за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата, сочи че същата е неоснователна.
Посочва като неоснователно твърдението, че за ОД МВР е налице задължение да изпрати декларация на собственика, както и задължение да изисква такава.
Още посочва, че датата на издаване на електронния фиш не е след задължителните реквизити на същия, както и че към момента на нарушението е бил отменен чл.7 от визираната Наредба. Поддържа, че дадената в ЗДвП легална дефиниция „автоматизираните технически средства и системи“ могат да бъдат стационарни или мобилни, както и че техническото средство е с вградено разпознаване на номера, същото е годно за употреба и е от одобрен тип. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е 2 изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 27.04.2021г.. Още неотносими в случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото, съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.
От фактическа страна е установено, че на 23.05.2020г., в 12:17 часа, в град Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ срещу № 1, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 546 било заснето движение на лек автомобил марка „Инфинити КХ 30“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 88 км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 38 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена 3 скорост от 91 км./ч. – превишение с 41 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 23.05.2020г. и час - 12:17:49ч., като място на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя Р. Д. Р...
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В случа нарушението е извършено в населено място, а именно - град Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ срещу № 1 , като съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на 4 вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h - с глоба в замер на 400 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 4-32-20 от 13.03.2020г. за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение № TFR1-M 546 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с Рег.№ 1030р-16504 от дата 23.05.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от север на юг.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – товарен автомобил марка „Инфинити КХ 30“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на „Сожелиз – България“ ЕООД и се ползва от „Ариес Медика Груп“ ЕООД, *** на което е жалбоподателят Р. Д.
Р...
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП - когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен 5 представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че като *** на „Ариес Медика Груп“ ЕООД се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало товарен автомобил марка „Инфинити КХ 30“ с регистрационен номер „***“ към момента на нарушението – 23.05.2019г..
Съдът намери за неоснователно възражението, че същия електронен фиш не е посочено дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган, което създава пречки за осъществяване правото на защита. Последният въпрос няма никакво отношение към законосъобразността на обжалвания електронен фиш, а е свързан само със своевременното упражняване правото на жалба от страна на жалбоподателя. В случа съдът е приел, че настоящата жалба е депозирана в срок, поради което и същия въпрос се явява изчерпан.
На следващо неоснователно е и становище, че не е изяснено кое лице е управлявало МПС, не са представени доказателства, сочещи отказ на собственика да посочи лицето, което е управлявало МПС, не му е предоставена декларация. Нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП сочи право на ***я на юридическото лице да посочи друг водач на МПС. Упражняването на същото право е изцяло в усмотрение и тежест на въпросния ***, като не съществува задължение за въззиваемата страна да издирва ***я и да изисква от него изричен отказ, да му предоставя декларация и др. подобни, каквото задължение не съществува в Закона. В случая изобщо няма данни жалбоподателя да се е опитал да се възползва от това си право, но заявлението му да не е било уважено – поради някакъв неостатък на декларацията и и т.н., за да бъде обсъждан горния въпрос.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че в електронния фиш не е посочена дата на издаването му, което възпрепятства преценка спазване на преклузивните срокове. Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш, която се изразява в това, че законодателят е решил да 6 придаде определено правно значение на показанията на едно автоматизирано техническо средство, то електронния фиш бива издаден тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно – на датата на нарушението. Сроковете по чл.34 от ЗАНН в случая се неотносими, доколкото същите визират срок за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.