Решение № 15717 от 07.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54408/2025
- Вид
- Решение № 15717
- Подписан
- 07.08.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 и сл. · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за общинската собственост
РЕШЕНИЕ
№ 15717 гр. София, 07.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110154408 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД от Х. Й. В. срещу С.о. за заплащане на сумата 6135,50 евро/12000,00 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психични болки и страдания от увреждане на здравето на 12.01.2025 г. в гр. София при преминаване през необозначена и необезопасена неравност - канализационна шахта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2025 г. до окончателно й изплащане; и сумата 255,65 евро/500,00 лева, - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – сторени разноски за платена такса за съдебномедицинско удостоверение /60 лв./, образна диагностика /320 лв./ и преглед при ортопед /120 лв./, в резултат от увреждане на здравето на 12.01.2025 г. в гр. София при преминаване през необозначена и необезопасена неравност - шахта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.12.2025 г. до окончателно й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че на 12.01.2025 г. в ***********, при преминаване през паркинг между бл. 26 и бл. 27, ищцата внезапно пропада с левия крак в дупка, която се оказала необезопасена шахта, затрупана със сняг, листа и парче изгнил талашит. Ищцата изпитала силна болка, едва извадила крака си, който посинял и оттекъл. Потърсила веднага медицинска помощ, като увреждането било описано в издаденото й съдебно медицинско удостоверение. На 20.01.2025 г. след преглед при ортопед ищцата е насочена за образно изследване, което на 29.01.2025 г. установило прекъсване на менискуса на две места. Препоръчано е оперативно лечение, което с оглед на рисковете ищцата не се е подложила. От претърпяната злополука ищцата и до днес изпитва физически болки, психически дискомфорт и неудобства в ежедневието, съпроводени с прием на болкоуспояващи медикаменти. Наложило се да промени начина на работа в дистанционна форма, а грижата за децата й да бъде поета изцяло от съпруга й. Поддържа, че ответникът носи отговорност за 1 поддръжането на територията на С.о., включително дейностите по изграждане и ремонт и на общиските пътища и улици, включително прилежащата им инфраструктура. Намира, че в резултат на действия и бездействия на ответника е претърпяла вредите, чиито паричен еквивалент претендира.
Ответникът оспорва иска с доводи, че не е надлежна страна по спора при изложеното за мястото на инцидента и не отговаря за причинените вреди.
Шахтите на територията на С.о. се поддържали от експлоатационни дружества и оператори, в чийто активи са включени. След сигнал на ищцата, ответникът е изяснил случая и са предприети мерки - уведомено е третото лице „В.Б.“ ЕАД.
Пояснява, част от физическата инфраструктура (собственост на „В.Б.“ ЕООД) на 13.08.2024 г. се прехвърля като актив в полза на „Ю.Ф.Б.“ ЕООД. Намира, че липсват преки доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че вредите действително са настъпили вследствие компрометиран капак на шахта. Оспорва твърденията описващи начина, по който се е случил описания в исковата молба инцидент. Евентуално, размерът на претендираното обезщетение е недоказан, а за неимуществени вреди е необосновано завишен. Ответникът навежда възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като ищцата е могла да прецени неблагоприятните условия и евентуалните последици неположена дължима грижа да прояви внимание при движението си, която ако беше положена би осуетила причиняването на телесната повреда, респ. е улеснила механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди; в т.ч. с отказа от провеждане на оперативно лечение, което се е налагало и каквото е било препоръчано на ищцата, съгласно изложеното в исковата молба, е удължила периода на възстановяване, респ. периода на обездвижване, и допринесла за състоянието си. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Tрето лице-помагач „Ю.Ф.Б.“ ЕООД и „В.Б.“ ЕАД на страната на ответника оспорват исковете като недоказани и неоснователни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От съдебно медицинско удостоверение №V-25/14.01.2025 г. се установява, че при преглед на ищцата са констатирани охлузвания и кръвонасядания в областта на лявото коляно и лявата подбедрица; подкожен хематом в областта на лявата подбедрица.
От амбулаторен лист №********/20.01.2025 г. на д-р И.У.се установява, че ищцата е с анталгична походка с невъзможно самостоятелно клякане; масивен хематом по медиалната повърхност на лявата коленна става с клинични данни за лезия на медиален мениск и медиален колатерален лигамент. С травма на няколко структури на коляното е насочена за ЯМР за изследване на лява коленна става. На 29.01.2025 г. е направена Образна диагностика №19468/29.01.2025 г. на УМБАЛ „Ц.Й.-ИСУЛ“ ЕАД. На 30.01.2025 г. ищцата е прегледана от ортопед, след който е предписано оперативно лечение – артроскопия, и прием на обезболяващи. Видно от Амбулаторен лист №*********/03.02.2025 г. на МЦ А.
ЕООД, е извършен втори преглед при ортопед, при който са констатирани болка в ляво коляно, лява коленна става леко оточна, затруднения при движения, с мнение за оперативно лечение.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че на 21.01.2025 г. ищцата е подала сигнал до ответника за наличието на компрометирана шахта – без капак, в района на паркинга между бл. 26 и бл. 27, ул. „К.“, р-н „Т.“, в която пропаднала на 12.01.2025 г., като е посочила, че се намира на уличното платно. Ответникът препратил оплакването към „В.Б.“ ЕАД, след което шахтата е възстановена, съобразно писмено изявление на трето лице2 помагач „В.Б.“ ЕАД от 11.02.2025 г.
От показанията св. В. В., съпруг на ищцата, се изяснява, че на 12.01.2025 г. в гр. София, вечерта, ищцата заедно със семейството си преминавала в междублоково пространство от бл. 27 към бл. 26 в кв. „*******“, където внезапно левият й крак до степен над коляното пропада в шахта без капак.
Шахтата била покрита със сняг върху изгнила дървена дъска над отвора, а вътре стърчали железа. Ищцата изпитала силна болка в левия крак и не можела да стъпва с него. Веднага започнала да приема обезболяващи медикаменти, а по крайника започнали да се проявяват отоци и синини. По предписание на лекари продължила да пие болкоуспокояващи, изследвана е с ехограф и допълнително с ЯМР и се установило, че има прекъсване на две места на менискуса. В първи дни след инцидента използвала е пръчка като помощно средство за придвижване, като при случилото се и непосредствено след сгъване и клякане с ляв крак било невъзможно. Ищцата поне три седмици била затруднена в извършването на всички битови дейности, отглеждането на двете й малки деца, поддържането на тоалет, от което имала нужда от грижи и наблюдение от страна на съпруга й. Понастоящем кракът е възстановен, но при по-силно сгъване изпитвала болка. Ищцата се отказала от оперативното лечение след разясняване от ортопед, че няма гаранция за успеваемост и има рискове от инфекции, притисната била емоционално от дължимата грижа за децата и не искала да преживее други усложнения.
Съдът, при условията на чл. 172 от ГПК, приема показанията на свидетеля за достоверни като преки и непосредствени на очевидец, логични и последователни. Показанията кореспондират с писмените доказателства на двете страни по спора, в т.ч. писмото на „В.Б.“ ЕАД. Съдът счита, че съществуването на необезопасена шахта на процесните време и място се доказа по убедителен начин. Не се променят изводите за достоверност на изложеното от свидетеля от обстоятелството, че според справка на работодателя на ищцата, същата не е работела дистанционно, както свидетелят сочи, че е останала в дома. Съдът приема изложеното от свидетеля за вярно и че това е действителното фактическо положение, което се потвърждава и от приетата СМЕ за възможното психо-физично състояние на пострадалата; как работодателят й е организирал и удостоверил работния процес не е предмет на спора.
Съдебномедицинското освидетелстване от съдебен медик е един от малкото независими начини за установяване обективното наличие на телесни повреди, видът им, местоположението върху тялото, форма на синини. В конкретния случай освидетелстването е извършено непосредствено след инцидента и то потвърждава, а не оборва показанията на свидетеля за механизма на настъпване на увреждането, които кореспондират с установените обективни находки по тялото на ищцата. Увреждането на телесният интегритет, като обективен факт, може да се установи както със СМЕ, така и чрез показанията на свидетелите, които са възприели състоянието на увредения. В тази насока е заключението на вещото лице по съдебна медицинска експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, с което се изяснява, че ищцата е претърпяла значителни по интензитет болки в първите 2-3 месеца, които впоследствие са преминали в затихващи и появяващи се при натоварване, съпътстващи я и до момента. Вещото лице установява, че травматични увреждания, директно свързани с инцидента са контузия на лявото коляно и подбедрицата проявена чрез описаните кръвонасядания и охлузвания. Тези признаци, установени със СМУ на 14.01.2025 г. (48 часа след инцидента) са в „пресен“ стадий, съответстващ на датата 12.01.2025 г. на инцидента. Подкожният хематом на подбедрицата, отокът и голямото кръвонасядане (10/7 см) са резултат от 3 директен удар с или върху твърд тъп предмет. Установеното с ехографско изследване вътреставно увреждане - данни за травматична хемартроза-наличието на кръв в ставата, е пряк резултат от механичната травма. Клиничните данни за увреда на медиалния менискус (заден рог) и медиалния колатерален лигамент са типични за ротационна травма или директен удар в коляното. Тъй като оплакванията от болка и затруднено движение са започнали от инцидента, те следва да се приемат за травматични. При образната диагностика (ЯМР/КТ) се откриват находки, които не са причинени от удара, но могат да се обострят от травма: висок стоеж на пателата /коленна капачка/ и капачка тип 3 по Виберг е анатомична особеност на костната структура (вариетети), с които пострадалата е родена или е развила по време на растеж; хондропатия на пателата е хроничен, обикновено дегенеративен процес на хрущяла, който обаче може да се обостри и от травма при инцидента да стане болезнен (симптоматичен); остеолитичен дефект /киста/. Наличните данни позволяват извод, че в резултат от инцидента на 12.01.2025 г. са причинени повърхностните травми (кръвонасядания и охлузвания); подкожният хематом на подбедрицата, възможно увредата на медиалния менискус и колатералната връзка (ако няма данни за стари травми там). В тази връзка не се установиха обективни или субективни данни, които да сочат на травма на менискуса преди инцидента, а след него е констатирано частично разкъсване на две места. Установените находки, които не са причинени от удара, от настъпилата травма са се обострили и са влошили движението на крайника. Поради обстоятелството, че се касае за комбинирана травма мекотъканна и вътреставна, то необходимия период за възстановяване е поне около 4–6 седмици, през които са налице интензивни болки, масивни отоци и хематоми, а движенията в колянната става са ограничени поради наличието на кръв в ставата (хемартроза) и механично пречене от увредения менискус.
Вещото лице посочва, че при непроведена артроскопия възстановяването може да е по-продължително, като приемът на обезболяващи е намалил само възпалението и оттока. При наличие на успешна оперативна намеса възстановяването е по-бързо, но изисква ок. 3-6 м. активна рехабилитация.
Разпечатката съдържа 21 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff444a9d-34ba-4a59-828f-66047a49ae47