Определение № 148 от 11.02.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Благоевград, 11.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Моника Христова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20211200500998 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба на „П“ ЕООД,ЕИК седалище и адрес на управление: гр. С, бул. “Б” №, бл., вх., против разпореждане №1041/15.10.2021г на РС-Благоевград по ч.гр.д.№2412/21г по описа на с.с., с пр.осн.чл.413,ал.2,вр. с чл.418, ал.4 от ГПК.

С атакуваният съдебен акт е отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Ж. АБД., досежно сумата от 599,66лв, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода 24.01.13г-24.02.17г.

Недоволен от така отхвърлителната част на така постановеният акт е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и издаване на търсената заповед за изпълнение за отказаните суми.

Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акт, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа 1 обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на заповедния съд.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че уговореният между страните годишен лихвен процент от 76,87%, и годишен процент на разходите от 108,62% не съответстват на изискванията на добрите нрави, за което подобно се е обосновала.При тези данни регламентиращите ги договорни клаузи се явяват нищожни и заявлението в частта, досежно претендираните

599,66лв, представляващи неплатено договорно възнаграждение за периода 24.01.2013г - 24.02.2017г е неоснователно.

Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика.Ето защо преповтарянето им е безпредметно и по арг. на чл.272 ГПК настоящи състав препраща към първоинстанционните мотиви.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,свеждащи до неправилност на атакувания акт.Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. По силата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът не само има право, но и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и още в заповедното производство дължи проверка относно съответствието му със закона, добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи.От тук и несъстоятелността на изложените в тази връзка доводи на заявителя.

Няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната лихва.В действащото право максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен от правилото на чл.9 ЗЗД, съгласно което страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, които съществуват в съвременното общество, и на които законът придава правно значение, като последиците от накърняването им е приравнено на противоречие на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице винаги, когато със сделката се договарят необосновано високи цени, третират 2 се неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или се използва недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване.Според константната съдена практика, споделяна и от настоящия състав, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен заем, противно на добрите нрави е да се уговаря в размер, надвишаващ двукратния размер на законната лихва(така Опр.№901/10.07.2015г на ВКС по гр.д.№6295/2014г,IV ГО; Р№906/30.12.2004г на ВКС по гр.д.№ 1106/2003г, II ГО; Р №378/18.05.2006г на ВКС по гр.д.№315/2005г, II ГО).

С ПМС №100/29.05.2012г е определен годишен размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 процентни пункта. Законната лихва е равна на основния лихвен процент на БНБ, който към момента на сключване на договора е бил 0,05% плюс 10 пункта, или законната лихва е 10,05%. В случая обаче,договорената между страните възнаградителна лихва от 76,87% надвишава повече от седемкратно размера на законната лихва, а уговореният годишен процент на разходите от 108,62% я надвишават десеткратно. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е регламентиран максимален размер на ГПР (включващ и договорната лихва) - до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС.

Чрез тази разпоредба нормативно се закрепва приетото и в съдебната практика, че договорна лихва уговорена в необосновано висок размер, нарушава добрите нрави. Клаузата за договореното възнаграждение за кредитора е в нарушение на добрите нрави, тъй като със сделката неравноправно се третира икономически слабия участник в оборота и се използва недостига на материални средства за облагодетелстване на другата страна. Същата не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и е във вреда на кредитополучателя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, приложим към настоящия договор за кредит по силата на чл.24 от ЗПК,вр. с чл.143 от ЗЗП.

В този контекст първоинстанционния акт в атакуваната му част се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.

3

В изложеното се съдържа отговор на всички доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТЪРЖДАВА разпореждане №1041/15.10.2021г на РС-Благоевград по ч.гр.д.№2412/21г по описа на с.с., в обжалваната му част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4