Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4234 от 27.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7548/2022
Вид
Решение № 4234
Подписан
27.07.2023
В сила
04.02.2025
Състав
Красимир Мазгалов, Силвана Гълъбова, ГЮЛСЕВЕР САЛИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270 ал.3 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 ал.1 изр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.17 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.2 пр.5 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4234 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

С. Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от С. Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100507548 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца А. Л. С. срещу решение от 27.10.2020 г. по гр.д. №59359/2019 г. по описа на СРС, 125 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Й. А. С. и Т.Д. И. иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за замяна от 21.08.2019 г. под формата на нотариален акт №172, т.1, рег. №11219, н.д. №146/2019 г. по описа на нотариус П.П., поради противоречие с добрите нрави – нееквивалентност на престациите, като ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е необосновано, незаконосъобразно и неправилно – постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Въззиваемите Й. А. С., Д. Т. С., Б. Т. И. и Ц. Т. И., действащ със съгласието на Д. Н.

Д.-майка, в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Образувано е и по въззивна жалба на ответниците Й. А. С. и Т.Д. И. срещу решение от 27.10.2020 г. по гр.д. №59359/2019 г. по описа на СРС, 125 състав, в частта, в която е признато за установено по иска, предявен от А. Л. С., за нищожен като привиден на основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД договор за замяна от 21.08.2019 г. под формата на нотариален акт №172, т.1, рег. №11219, н.д. №146/2019 г. по описа на нотариус П.П., прикриващ договор за продажба, с който на 21.08.2019 г. Й. А. С. продава на Т.Д. И. 3/4 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.

София, жк. „*******“, *******, представляващ апартамент №******* срещу продажна цена от 17 029,22 лв., като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото.

1

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно и неправилно.

Поддържат, че съдът неправилно е приел, че ищецът има правен интерес от предявения иск, както и че е разгледал същия тъй като не е заявила право на изкупуване по чл.33 ал.2 ЗС.

Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част. Претендират разноски.

Въззиваемата страна А. Л. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предмет на настоящото въззивно производство е и определение на СРС, постановено на 22.01.2021 г., с което е оставена без уважение молбата на ищеца, инкорпорирана във въззивната му жалба, за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба е посочено, че неправилно съдът е присъдил на ответниците разноски по делото.

Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено, като искането на ответниците за присъждане на разноски да бъде оставено без уважение.

Ответниците по жалбата Й. А. С., Д. Т. С., Б. Т. И. и Ц. Т. И., действащ със съгласието на Д. Н. Д.-майка, в законоустановения срок оспорват същата.

Решението в частта, в която е прекратено като процесуално недопустимо производството по предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за замяна поради заобикаляне на закона, имащо характер на определение, е потвърдено с определение от 22.10.2021 г., постановено но гр.д. №7827/2021 г. по описа на СГС, и е влязло в законна сила.

С определение от 22.04.2021 г. като ответници по делото на мястото на починалия Т.

И. Д. са конституирани наследниците му по закон: Д. Т. С., Б. Т. И. и Ц. Т. И. непълнолетен, действащ със съгласието на Д. Н. Д.-майка.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въззивната жалба на ищеца:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но е недопустимо в частта, в която съдът е отхвърлил предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД – за прогласяване нищожността на договора за замяна поради противоречие с добрите нрави – нееквивалентност на престациите.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Л. С. с искова молба, с която срещу Й.

А. С. и Т.Д. И., видно от обстоятелствената и част, петитума и, както и уточнителната молба от 21.11.2019 г., са предявени обективно съединени при условията на евентуалност искове, както следва: главен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за замяна от 21.08.2019 г., инкорпориран в нот. акт за замяна на недвижими имоти №172, т.І, н.д. №146/21.08.2019 г. на нот. П.П., поради заобикаляне на закона – разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗС; евентуален иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за замяна като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба, и евентуален иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен на договора за замяна.

В исковата молба липсват изложени обстоятелства за нищожност на процесния договор за замяна поради нееквивалентност на престациите, респ. липсват твърдения за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, поради което и въззивният 2 съд приема, че СРС не е бил сезиран с иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД. Налице е произнасяне на СРС по непредявен иск, което в приложение правомощията на въззивния съд по чл.270 ал.3 изр.1 ГПК налага извод за обезсилване на решението в тази част.

По въззивната жалба на ответника:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но е недопустимо в частта, в която съдът е уважил предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.5 ЗЗД – за прогласяване нищожността на договора за замяна като привиден, прикриващ договор за покупкопродажба.

По делото не е спорно и се установява от представените договор да продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 04.06.1990 г. и удостоверение за наследници, изх. №РНД19-УГ01-7454/27.06.2019 г., издадено от СО, район „*******“, че считано от 26.06.2019 г. ищецът и ответникът Й. А. С. са били съсобственици на процесния недвижим имот – ап.86, находящ се в гр. София, жк. „*******“, *******, ет.5, при следните квоти: 1/4 ид.ч. за ищеца и 3/4 ид.ч. за ответника Й. А. С..

Видно от представения по делото нот. акт за замяна на недвижими имоти №172, т.І, н.д. №146/21.08.2019 г. на нот. П.П. ответникът Й. А. С. е прехвърлила на първоначалния ответник Т.Д. И. собствените си 3/4 ид.ч. от описания по-горе апартамент, като в замяна Т.Д. И. е прехвърлил на Й. А. С. собствените си 700/2218 ид.ч. от УПИ, находящ се в с.

Бабица, Община Брезник, заедно с цялата построена в имота двуетажна масивна жилищна сграда.

Когато съсобственик продаде на трето лице ид.ч. от имот, без да я е предложил на останалите съсобственици, те придобиват потестативното право да изкупят продадената част, като заплатят продажната цена. Това потестативно право се упражнява с конститутивния иск по чл.33 ал.2 ЗС срещу приобретателя, който може да бъде предявен в 2-мес. преклузивен срок от извършването на сделката. Ако искът за изкупуване бъде уважен, останалите съсобственици придобиват дела на разпоредилия се съсобственик и евентуална последваща делба трябва да бъде извършена между тях /без участието на разпоредилия се съсобственик/, а ако искът за изкупуване не бъде предявен в преклузивния срок или бъде отхвърлен. Съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба на имота, в която процесуално легитимиран да участва е приобретателят.

Когато съсобственикът прехвърли своята идеална част с привиден договор, който прикрива действително съглашение за продажба, останалите съсобственици могат да предявят иск за разкриване на симулацията. Интересът им да оспорят с иск чуждата сделка, в която не са участвали, произтича от правото им на изкупуване, но бъде ли преклудирано потестативното право на изкупуване, отпада правният интерес на останалите съсобственици да оспорват с иск чуждата сделка. Изтичането на преклузивния срок погасява непредявеното потестативно право /в този смисъл е трайната практика на ВКС – напр. решение №296/15.07.2011 г. по гр.д. №179/2010 г., ІV ГО и др./.

В случая по делото не са ангажирани доказателства, че в 2-мес. преклузивен срок по чл.33 ал.2 ЗС ищецът е предявил конститутивния иск за изкупуване на ид.ч. на ответника на Й. А. С., поради което потестативното и право на изкупуване е погасено поради преклузия, с което отпада правния и интерес от разкриването на симулацията.

Обжалваното решение е недопустимо в тази му част, поради което и на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по предявения иск по 3 чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД – прекратено.

По иска с правно основание чл.135 ЗЗД:

С оглед формираните правни изводи по исковете по чл.26 ЗЗД, се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения като евентуален иск по чл.135 ЗЗД.

Видно от представения по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.06.2019 г., ответникът Й. А. С. са е задължила да прехвърли на ищеца следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент с площ от 61,10 кв.м., находящ се в гр. София, жк. „*******“, *******, *******, като страните са се задължили да сключат окончателен договор не по-късно от 22.08.2019 г.

От описания по-горе нот. акт за замяна на недвижими имоти се установи, че на 21.08.2019 г. ответникът Й. А. С. се е разпоредила с имота, предмет на сключения предварителен договор, в полза на трето лице.

Конститутивният иск по чл.135 ЗЗД /П. иск/ е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си, предназначено съгласно чл.133 ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране на вземанията на кредитора. Целта на този иск е да запази целостта на имуществото на длъжника, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него, включително чрез способите за принудително изпълнение. Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Безспорно е в теорията и съдебната практика, че и кредиторът по непарично вземане, включително и такъв по предварителен договор може да иска обявяване за относително недействителна на сделка, която го уврежда /ППВС №1/1965 г./. В мотивите към т.2 ТР №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е разгледано съотношението между иска по чл.19 ал.3 ЗЗД и иска по чл.135 ЗЗД. Прието е, че за кредитора по предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск и съответно успешното му провеждане дава възможност да се обяви за окончателен сключеният преди увреждащата сделка предварителен договор, поради което производството по чл.135 ЗЗД се явява преюдициално спрямо производството по чл.19 ал.3 ЗЗД.