Решение № 153 от 02.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Пловдив, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500349 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.03457/20.04.2023 г., подадена от "З.к. Л.И."АД, чрез юрк. А.Г., срещу Решение №69/16.03.2023 г. по гр.д.№275/2022 г. на ОС - Х., В ЧАСТТА МУ, в която жалбоподателят е бил осъден на основА.е чл.432 от КЗ, да заплати на ищеца А. Д. И., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над размера от 15 000 лв., до присъдения размер от 30 000 лв., претърпени от ищцата в резултат от травматични увреждА.я, причинени при ПТП на 22.04.2021 г., по вина на А.Р.И., като водач на лек автомобил марка "А.", модел "...", с рег.№ ......, застраховано при ответника по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, КАКТО И в частта, в която е жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца законната лихва върху главницата над размера от 15 000 лв., за периода от 06.08.2021 г. до окончателното плащане.

РелевирА. са оплаквА.я за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на завишен размер на присъденото обезщетение, който не съответства на характера и тежестта на получените от ищцата травматични увреждА.я, проведеното консервативно лечение, липсата на хоспитализация, бързото възстановяване от травмите. Необосновано е прието, че ищцата е претърпяла и психоемоционална травма, за която не са представени доказателства. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на ново решение по същество, с което да бъде отхвърлен предявения главен иск за размера над 15 000 лв. до 30 000 лв., както и 1 акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху тази главница. Заявява се претенция за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.60, ал.6 от ГПК и чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изисквА.ята на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което въззивната жалба е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№5211/15.06.2023 г., подаден от А. Д. И., чрез адв. М. Д., надлежно упълномощена. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба, излагат се подробни съображения по същество в подкрепа на мотивите на съдебното решение. Поддържат се и доводите относно неоснователност на възражението за принос на пострадалата, релевирано пред първостепенния съд, като същото се счита за недоказано. Определеният от първостепенния съд размер на обезщетението се намира за обоснован и справедлив, като е съобразен със социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие и съдебната практика по сходни случаи. Настоява се въззивната жалба да се остави без уважение, като се потвърди решението в обжалваната му част.

Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивното производство, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищцата.

С въззивната жалба и отговора не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искА.я, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрА..

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалвА.ят съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово и местно компетентния съд, по предявен пряк иск на увредено лице срещу застрахователя, след предявена извънсъдебна претенция пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ, която не е била удовлетворена, поради което е допустим. По правилността на решението съдът извършва въззивна проверка в рамките на оплаквА.ята във въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция не се спори между стрА.те, че е настъпило процесното застрахователно събитие – ПТП, по вина на водача на лек автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника с валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, при което е пострадала ищцата като пътник в автомобила на делинквента, като е получила травматично увреждане, изразяващо се във фрактура на гръдната кост. Относно претендираното от ищцата травматично увреждане – фрактура на лявата ключица, първостепенния съд е приел 2 липса на причинна връзка с процесното ПТП, както и недоказаност на претенциите за присъждане на обезщетение за претърпяна контузия на лява китка и контузия на тялото, като решението в тези части не се обжалва от ищеца, поради което тези увреждА.я са извън обхвата на въззивната проверка. Спори се по обема на претърпените от ищцата болки и страдА.я в пряка причинна връзка с процесното ПТП, и за размера на дължимото от застрахователя справедливо обезщетение над размера от 15 000 лв. до присъдените 30 000 лв. Релевираното от ответника пред първостепенния съд възражение за принос на пострадалата за настъпване на увреждането чрез непоставяне на обезопасителен колан е било прието за неоснователно от първостепенния съд, и не се поддържа от ответника пред въззивната инстанция.

Във връзка със спорните пред въззивната инстанция въпроси, съдът намира следното от фактическа страна:

По делото не е било спорно, че на 22.04.2021 г. около 19,15 ч. в гр. В., на А.м., в посока център, застраховА.ят при ответника лек автомобил „А. А 4“ с рег.№ ....., в който ищцата е пътувала като пътник на предната дясна седалка, се е блъснал челно в задната част на аварирал в дясната лента за движение лек автомобил „Н.П.“ с рег.№ ...., при което е пострадала ищцата. Пред въззивната инстанция не се спори, че настъпилото ПТП е по вина на А.Р.И. - водача на лекия автомобил „А. А 4“ с рег.№ ....., който виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, за което нарушение с влязло в сила наказателно постановление му е наложено административно наказА.е.

За установяване на получените от ищцата травматични увреждА.я при процесното ПТП по делото е приета Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №254/222 вх.

№8473/14.11.2022 г. /на л.78 от делото на ХОС/, от която се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 22.04.2021 г. ищцата А. И. Д., тогава на 31 години, е получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване на гръдната кост, което е типична коланна травма, дължи се на действието на инерционните сили при правилно поставен обезопасителен колан, и отговаря напълно на установения мехА.зъм на ПТП. За лечение на полученото увреждане ищцата е била хоспитализирана в хирургично отделение на УМБАЛ Б., където е проведено консервативно лечение с поставяне на гръден корсет и прием на медикаменти, след което лечението е продължило амбулаторно, в домашни условия.

Гръдният корсет е свален след три месеца. Непосредствено след увреждането ищцата е търпяла болки с нарастваща интензивност, наложили хоспитализацията й на следващия ден, които след поставянето на гръдния корсет са били с намаляваща интензивност, до края на възстановителния период. При подобна травма възстановителният период за нефизически труд е с продължителност 1-2 месеца, а за физически труд е 2-3 месеца. В рамките на обичайния възстановителен период при ищцата е настъпило пълно възстановяване на счупената кост, с остатъчни епизодични оплаквА.я за болки в гръдната кост при промяна на времето и вдигане на тежести.

Съдът намира така приетото заключение за компетентно изготвено, и кореспондиращо на 3 приетите по делото медицински документи от ИЗ №7492 на „УМБАЛ – Б.“АД – II ХО, изготвени при хоспитализацията на ищцата в периода от 25.04.2021 г. до 28.04.2021 г. /на л.115-155 от делото на ХОС/, както и на приетите писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №460/22.04.2021 г. /на л.9-10/, Медицински протокол на ЛКК №60 от 28.04.2021 г. /на л.13-14/, Болничен лист № Е20210327233 от 28.04.2021 г. за 34 календарни дни в периода от 25.04.2021 г. до 28.05.2021 г. /на л.15/, и Болничен лист №Е20210180877 от 01.06.2021 г. за 30 дни в периода от 29.05.2021 г. до 27.06.2021 г. /на л.16/, поради което изцяло го кредитира.

По делото е приета също Допълнителна СМЕ по писмени данни №21/23 вх.№595/20.01.2023 г. /на л.108-109/ и писмени доказателства – Резултат от образно изследване № 47/12.01.2023 г. /на л.111/ ведно с електронен носител /диск/ с извършеното образно изследване, както и Амбулаторен лист №23009В0251ЕF от 09.01.2023 г. /на л.112/, които настоящият съд не следва да обсъжда, поради несъотносимостта им със спора пред въззивната инстанция, предвид изготвянето им във връзка фрактурата на лявата ключица, относно което увреждане пред настоящата инстанция не се спори, че не е в причинна връзка с процесното ПТП.

За установяване на търпените от ищцата болки и страдА.я по делото са събрА. и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. И. /съпруг на ищцата/, от които се установява, че при процесното ПТП на 22.04.2021 г. свидетелят е управлявал автомобила, и в него са пътували като пътници ищцата – на предната дясна седалка, и двете им деца – на 6 г. и на 9 г., които са пътували на задната седалка, в столчета, като всички били с поставени обезопасителни колА.. Свидетелят късно забелязал авариралият пред него автомобил, задействал спирачната система, но въпреки това настъпил челен удар – предимно в дясната предна част на автомобила. При удара ищцата пострадала. На мястото дошла линейка, повикана от свидетели на произшествието. Лекарят от медицинския екип прегледал ищцата на мястото на произшествието, не констатирал да има увреждА.я и не препоръчал да бъде приета в болница. Въпреки това те тръгнали към болницата, но съпругата му впоследствие се отказала да отиде в болница, тъй като не чувствала толкова силни болки първоначално.

На следващия ден тръгнали да се прибират в гр. Х. през гр. Б., с нает автомобил /тъй като техният не бил в движение след произшествието/, обаче ищцата започнала да усеща много силни и нетърпими болки, не можела да диша, невъзможно било да постави предпазния колан, имала синини в гръдната област и голям хематом, ставало лошо и се налагало да спират през 10 минути. Наложило се да спрат на пътя в близост до гр. Б. и да повикат спешна помощ. Дошла линейка и откарали ищцата в болницата в гр. Б., където била хоспитализирана 4 дни, при което установили счупване на ключицата и на гръдната кост.

След като изписали ищцата, я транспортирали до гр. Х., като тя пътувала легнала на задната седалка. Първоначално ищцата не можела да се обслужва сама, трудно ставала от леглото без чужда помощ. Наложило се майка й да дойде, за да помага в грижите за нея – за къпане, обличане, обуване. Майка й помагала около месец и половина, след което свидетелят продължил да оказва на ищцата необходимата помощ. До края на месец септември ищцата носела корсет, но след свалянето му продължила да изпитва болки. Все още ищцата изпитва 4 болки в областта на гръдната кост, и не може да вдига тежки предмети, тъй като при това изпитва силни болки. След произшествието ищцата не можела да работи около 4 месеца, което станало причина работодателят да прекрати трудовия й договор. Катастрофата се отразила на емоционалното й състояние, продължавала да изпитва страх да се вози в автомобил, изпаднала в „нещо като депресия“. Ищцата имала правоспособност да управлява автомобил, но след произшествието не е шофирала.