Решение № 6013 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6013 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100509097 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Софийска вода“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20238510401022 по описа на ЧСИ М.П. срещу Постановление от 03.05.2023 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал да измени постановление по разноските в изпълнението, както и е определил такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лева за уведомлението.

Жалбоподателят поддържа, че поддържа обжалва определените разноски, за които е уведомен с поканата за доброволно изпълнение в размер на 339,70 лева.

Твърди, че преди образуване на изпълнителното дело е отправил покана до взискателя „Р.К.М.“ ЕООД, в която е заявил готовност да изпълни задължението по гр.д. № 10735/2020 г. на СРС, но поканата не е получена, тъй като на вписания адрес на управление взискателят не е открит. Поддържа, че не е станал повод за образуване на изпълнителното дело. Освен това, поддържа, че взискателят с поведението си извършва злоупотреба с право, тъй като не е осигурил необходимото съдействие за изпълнение на задълженията по издадения изпълнителен лист. Овен това, оспорва и определената такса от 12 лева, тъй като тя е дължима само в случай, че книжата по изпълнителното дело се връчват по пощата, а те са връчвани на електронен адрес.

Моли обжалваното постановление да бъде отменено като неправилно.

Взискателят в производството Д.П.Г. чрез процесуалния си представител 1 оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основания за отмяна на обжалваното разпорежданеи. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител М.К. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20238510401022 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба от „Р.К.М.“ ЕООД от 22.03.2023 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.07.2022 г. по гр.д. № 10735/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, с който „Софийска вода“ АД е осъдено да заплати на адв. Н.И.И. сумата от 61,51 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете. С Договор за цесия от 09.12.2022, съобщен на длъжника вземането е прехвърлено на „Р.К.М.“ ЕООД.

Към молбата за образуване на изпълнително дело са представени доказателства за извършени плащания на сумата от 5 лева за издаване на изпълнителен лист, адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и 66 лева за такси по сметка на ЧСИ.

Видно от сметка № 0000280607/22.03.2023 г., че съдебният изпълнител е начислил такси за образуване на изпълнително дело в размер на 20 лева, изготвяне и връчване на книжа – 20 лева и такса за налагане на запор – 15 лева или общо 66 лева с включено ДДС.

С Постановление за разноски ЧСИ М.П., на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК е приел за събиране в рамките на изпълнителното производство следните разноски:

Т. 1 – образуване на изпълнително дело – 24 лева;

Т. 3 – Извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 6 лева;

Т. 5 – изготвяне и връчване на съдебни книжа – 24 лева;

Т. 9 – налагане на запор без извършване на опис – 18 лева;

Т. 26 – изпълнение на парично вземане – 32,70 лева;

Т. 31 – допълнителни разноски – 24 лева;

200 лева – адвокатско възнаграждение

11 лева – такса за издаване на изпълнителен лист и банков превод Поканата за доброволно изпълнение и постановлението за разноски е връчено на длъжника на 23.03.2023 г. по електронна поща.

С жалба вх. № 39526/03.04.2023 г. „Софийска вода“ АД е направено искане да бъде отменено Постановлението, с което са определени разноските в изпълнителното 2 производство.

С Уведомление, съдържащо Постановление на съдебния изпълнител изх. № 29476/03.05.2023 г. е оставено без уважение, разноските са оставени в тежест на длъжника, като е постановено събирането на допълнителна такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лева с ДДС за връчване на уведомление..

Съдът намира от правна страна следното:

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение.

Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление от 03.05.2023 г. по изпълнително дело № 20238510401022 по описа на ЧСИ М.П.. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни изпълнители. Събираните такси са обикновени и пропорционални. В изпълнение на законовата делегация е приета Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), в която са определени размерите на дължимите такси.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за недължимост на разноските за принудителното производство. Действително към възражението на длъжника в изпълнителното дело, както и към жалбата са приложени доказателства, от които се установява, че на 16.12.2022 г. „Софийска вода“ АД е заявила желанието си да изпълни задължението си за плащане и е поканила взискателя да посочи банкова сметка.

В чл. 95 от ЗЗД е посочено, че забава на кредитора е налице, когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. При прилагане на тази норма, в практиката си Върховният касационен съд приема, че за да изпадне кредитора в забава и освобождаване на длъжника от последиците на забавата си е възможно само в две хипотези – при неоправдано неприемане на предложеното 3 изпълнение или ако не бъде оказано необходимото съдействие за изпълнението.

(решение № 15/04.05.2011 г. по гр. д. № 1575/2009 г. н ВКС, IV г. о., решение № 203/30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ВКС, II т. о,решение № 155/03.01.2018 г. по гр. д. № 4844/2016 г. на ВКС, III г. о.,решение № 229 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 4936/2013 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС). Спорният въпрос в конкретния случай е дали обстоятелството, че кредиторът „Р.К.М.“ ЕООД не е оказало необходимото съдействие, което освобождава длъжника от последиците на забавата по смисъла на чл.

95 от Закона за задълженията и договорите. Доколкото предмет на изпълнението е парична сума, то освобождаването на длъжника от отговорност за плащане предполага предприемане на действията, предвидени в чл. 97, ал. 1 Закона за задълженията и договорите - депозиране на дължимата сума в банка по местоизпълнението и уведомяване на кредитора. По делото не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е предприел действия, насочени към изпълнение на задълженията, които са годни да го освободят от последиците на забавата. Нещо повече, не се установява след образуване на изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение длъжникът да е предприел действия за плащане на дължимата по влязлото в сила съдебно решение сума по сметка на съдебния изпълнител. Следователно и доколкото длъжникът не е предприел активни действия, с които да изпълни задълженията си, включително и по чл. 97 от Закона за задълженията и договорите, той не е освободен от отговорността за забава и дължи направените в изпълнителното производство разноски, определени от съдебния изпълнител.

Основателен е, обаче, доводът на жалбоподателя, че не е дължима сумата от 12 лева – такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ. Тази такса е предвидена за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв. При тълкуване на разпоредбата настоящият съдебен състав достига до извода, че таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ е дължима в случаите, когато книжата се връчват по определен начин, а именно чрез поща или други куриерски услуги. Тази такса не се начислява, когато връчването се извършва по друг начин – чрез служител на ЧСИ или чрез електронна поща. Следователно и посочената сума от 12 лева не е дължима и постановлението, инкорпорирано в Уведомление от 03.05.2023 г. следва да бъде отменено.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я по жалба, подадена от „Софийска вода“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20238510401022 по описа на ЧСИ М.П. Постановление, инкорпорирано в Уведомление от 03.05.2023 г. на частен съдебен изпълнител М.П., в частта, с което на основание т. 4 от ТТРЗЧСИ е определена такса в размер на 12 лева за връчване на уведомлението.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ о т „Софийска вода“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20238510401022 по описа на ЧСИ М.П. Постановление, инкорпорирано в Уведомление от 03.05.2023 г. на частен съдебен изпълнител М.П. в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5