Решение № 63 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.ова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Здравка И.ова Въззивно гражданско дело № 20231100509628 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 10951 от 26.06.2023 г. по гр. д. № 60158/2022 г. на СРС, 156 с - в са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, искове за признаване за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.

И. И., ЕГН: ********** дължи на сумата от 529, 95 лв., незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 194679 за периода от м.

05.2018 г. до м. 04.2021 г., сумата от 95, 90 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.08.2019 г. до 02.06.2022 г, сумата от 61, 61 лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г, както и сумата от 11, 76 лв. - лихва за забава върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парични задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2022 г. на CPC, 156 с-в.

Недоволен от решението е останал ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, който го оспорва с доводи за необоснованост, постановяване при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. В жалбата се твърди, че неправилно СРС е отхвърлил исковете приемайки, че ответникът не е потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ. Поддържа, че съдът не е обсъдил изложените в молбата му от 09.06.2023 г. основания за отлагане на делото, а го е приел за изяснено от фактическа страна, което съставлява съществено процесуално нарушение. Сочи, че се е снабдил със съдебно удостоверение за изискване от СО на данни за наследници. Доказателствата са постъпили по делото с молба от СО - район Възраждане на 12.06.2023 г. в съда но не са обсъдени. Съдът неоснователно не е отложил делото за събиране на доказателствата и изясняване на релевантните факти по делото, каквото искане е направено в молбата 1 от 09.06.2023 г. Счита, че ако съдът беше уважил искането за отлагане на делото, доказателствата е можело до постъпят по делото своевременно, преди приключване на съдебното дирене. Това би довело до доказване на облигационната връзка с ответника и от там, на основателността на исковете. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - ответникът И. И. И., в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК депозиран от особения му представител, оспорва жалбата като неоснователна, като поддържа, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, а исковете са недоказани. Основателно СРС е направил извод, че ищецът не е провел доказване на факта, че ответникът е потребител на ТЕ в периода, поради което е отхвърлил изцяло исковете. Поддържа, че правилно съдът не е взел предвид доказателствата постъпили след приключване на съдебното дирене по делото и обосновано е достигнал до извод, че в производството не е доказана облигационната връзка с ответника за доставка на ТЕ в периода. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението.

След преценка доводите по въззивната жалба и събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част.

По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Производството се развива по реда на чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК в полза на „Топлофикация София” ЕАД. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

По основното възражение, поддържано във въззивната жалба за установяване качеството на ответника на потребител на ТЕ в имота през процесния период, като съобрази становищата на страните, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният състав намира следното :

Както е посочил и СРС, по о б щ и т е правила за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване, по иска за главницата : че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуване на договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топлоенергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, а по иска за законната лихва за забава : че е настъпила изискуемостта на главното вземане, както и размера на законната лихва. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на Т Е са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) 2

„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Същите разяснения по въпроса за лицето, потребител на ТЕ, като страна в правоотношението в ищеца - доставчик, са дадени и в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Следователно, законът е предпоставил качеството потребител на ТЕ за битови нужди от пълното и главно доказване от страна на ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало открИ.е на партида на свое име.

В случая във връзка с посочената по - горе доказателствена тежест, ищецът е представил по делото единствено нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ № 57, том XIV, нот. дело № 2657/1984 г. От него се установява, че Ц.Д. И.а и И.Д. И.

(трети за спора лица) са станали собственици на процесния имот в гр. София, ап. ****, находящ се в ж. к. „Зона Б-5".

От удостоверения за адрес се установява, че от 21.12.2001 г. ответникът И. И. И. е имал постоянен адрес : в гр. София, ж. к. ****, но от 09.11.2011 г. последният с настоящ адрес в Германия.

Други относими доказателствапо повод собствеността на имота, респективно възникването на облигационна връзка с ответника И. И. не са ангажирани от ищеца, както е приел и СРС.

Настоящият състав намира, че изводът за недоказване на облигационната връзка с ответника, направен от СРС, не се променя от обстоятелството, че въз основа на издаденото СУ в полза на ищеца по делото, след приключване на съдебното дирене, са постъпили данни за смъртта на собствениците Ц.Д. И.а на 16.04.2012 г. и И.Д. И. – на 06.08.2003 г.

На първо място, както е посочил и СРС, ищецът не е въвел като основание на претенциите си за установяване на задължения за ползвана ТЕ, че имотът е придобит по наследство от ответника и от там е възникнало качеството му на потребител.

Действително СРС, на основание чл. 186 ГПК, е издал СУ на ищеца за снабдяване с данни за гражданското състояние на Ц.Д. И.а и И.Д. И.. Ищецът, чиято е била тежестта на доказване на релевантните за спора факти, е следвало да положи повече усилия за ангажиране на поисканото с удостоверението доказателство. В тази връзка основателно СРС не е взел предвид при постановяване на решението си постъпилото след приключване на съдебното дирене писмо от СО от 13.06.2023 г. с приложено удостоверение за наследници.

На следващо място, дори да беше прието своевременно по делото, това доказателство не би променило крайният извод, че в производството не е доказано, пълно и главно, че ответникът е ползвател на ТЕ в имота през исковия период м.

05.2018 г. - м. 04.2021 г. и е в облигационно правоотношение с ищеца, доколкото периодът е значително отдалечен във времето от смъртта на собствениците на имота.

Предвид изложеното в съвкупност въззивният съд споделя крайният решаващ извод, че ищецът, чиято е била тежестта на доказване в производството, не е провел пълно и главно доказване на основния правопораждащ факт, че ответникът има 3 качеството потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот през исковия период.

След като в производството не се установява, пълно и главно, че между ищцовото дружество и ответника И. И. И. е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, следва че не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника да отговаря по исковете. Ето защо както главните, така и акцесорните искове - за установяване дължимост на суми за лихва за забава върху главните вземания са недоказани, а от там - неоснователни. При липса на първата основна предпоставка за възникване на вземането, без правно значение е да се обсъждат по същество количествата и стойността на топлоенергията ползвана в имота през процесния период.

Тъй като изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, оспореното решение следва да се потвърди като постановено при съобразяване с материалния и процесуален закон.

По разноските пред СГС :

Съгласно изхода от спора, право на разноски има ответната въззиваема страна.

Доколкото тя не е направила разноски за настоящото производство, такива не се присъждат в нейна полза.

При тези мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10951 от 26.06.2023 г. по гр. д. № 60158/2022 г. на СРС, 156 с - в.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4