Решение № 19821 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19821 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20241110129112 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на ищеца М. А. Ч. срещу ответника „И*” АД и ответника „Ф*“ ЕООД, с която са предявени следните искове:

• осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „И*” АД за сумата от 70 лв., представляваща платена при липса на основание по нищожния договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023г. сума за лихва, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 17.05.2024г., до окончателното й погасяване,

• осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „Ф*“ ЕООД за сумата от 420 лв., представляваща платена при липса на основание сума за възнаграждение за поръчителство по нищожния договор за предоставяне на гаранция № 4717927/08.02.2023г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 17.05.2024г., до окончателното й погасяване.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника „И*” АД договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023г., въз основа на който е получил заем в размер от 1250 лв., по който общо дължимата сума била в размер на 1370.98 лв., със задължение да го върне на 13 вноски, при ГПР от 40.23% и ГЛП от 35%. Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл. 4 е имал задължение да обезпечи изпълнението по договора с договор за поръчителство с ответника „Ф*“ ЕООД, в изпълнение на което на 08.02.2023г. ищецът сключил договор за представяне на гаранция с последния, по който следвало да 1 заплати възнаграждение в размер от 592.02 лв. Твърди, че е заплатил по договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023 г. сумата от 1320 лв., а по договора за предоставяне на гаранция № 4717927/08.02.2023г. – сумата от 420 лв. Поддържа, че договорът за паричен заем е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не бил посочен годишният процент на разходите по договора, приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, общите разходи за потребителя по кредита и които са отчетени при формиране на ГПР и общо дължимата сума по договора. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора следвало да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит, но и да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, а посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, като това поставяло потребителя в положение да не знае на каква стойност е оскъпяването му по кредита. В договора за заем бил посочен по - нисък от действителния ГПР, което навежда да е с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, така и съставлявало заблуждаваща потребителя търговска практика. Счита, че заплащането на сумата по договора за гаранция следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Релевира и довод, че с договора за гаранция не се целяло реално обезпечаване на договора за заем, а допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително възнаграждение за заемодателя, вземането по който било обезпечено с договора за гаранция и което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, с оглед на което процесните договори за заем и за предоставяне на гаранция били нищожни и поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Налице била и нееквивалентност на предоставената услуга и уговорената цена по договора. Навежда и аргумент, че възнаграждението за гарант/поръчител не било включено като разход в ГПР и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото това било предвидено като негово задължение в договора за потребителски кредит, така и сключването на договора за гаранция съставлявало задължително условие за отпускане на заема. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлявало разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Поддържа, че договорът за поръчителство бил недействителен на основание чл.143 ал.1 ЗЗП и чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП, тъй като бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните, както и не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите 2 последици от сключване на договора. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „И*” АД. Релевира се възражение за недопустимост на производството с довод, че ищецът предявява установителен иск за недействителност на правоотношението и осъдителен иск за връщането на даденото по същото, поради което било налице идентичност на исковете и е налице злоупотреба с право. Ответникът признава, че между страните е сключен договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023г., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 1250 лв. По същество оспорва процесният договор за заем да е нищожен на посочените основания. Оспорва в договора да са налице нищожни и неравноправни клаузи, като се подчертава, че сключеният между страните договор е изцяло валиден. Поддържа, че със сключването на договора за гаранция ищецът в изпълнил поетото с договора за паричен заем задължение да обезпечаване на вземанията по последния. Оспорва договорът за заем да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне и в тази връзка сочи, че на ищеца била предоставена преддоговорна информация и била запозната с параметрите по договора и същата направила информиран избор да го сключи. На ищеца били предоставени три възможни варианта за обезпечаване на вземанията по договора. Навежда и съображения, че в процесния договор за заем бил посочен годишният процент на разходите, посочена била общата сума дължима от потребителя, посочени били и взетите предвид допускания, доколкото нормата на чл.

11, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, както и самия ГПР. Годишният процент на разходите и общата дължима сума по договора за кредит били изчислени към момента на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Навежда и довод, че обезпеченията не целят заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като от тези обезпечения не възникват разходи по кредита, които да следва да бъдат включени в ГПР. Сочи се, че в договора бил изрично посочен размерът на ГПР и уговореният лихвен процент отговарял на законовите изисквания, като било съобразено и императивното изискване относно размера на годишния процент на разходите. Моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф*“ ЕООД. Навежда се възражение за недопустимост на производството с довод, че ищецът не обосновава правен интерес от предявяване на установителен иск за недействителност на правоотношението и осъдителен иск за връщането на заплатената сума. Признава, че между ищеца и „Ф*“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция от 08.02.2023г. с посочените в исковата молба параметри. По същество оспорва предявения иск, като намира същия за неоснователен. Ищецът можел да 3 избира между три вида обезпечения, които да представи, като със сключването на договора за поръчителство ищецът бил изпълнил поетото с договора за паричен заем задължение да обезпечаване на вземанията по последния. Излага съображения, че договорът за поръчителство бил сключен от ответника поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга, което е насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на кредита. Оспорва се договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави, така и да е налице нееквивалентност на престациите, тъй като с процесния договор ответното дружество било поело задължение да отговаря солидарно със заемополучателя с цялото си имущество, като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя относно всички последици от неизпълнение на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите могат да бъдат разглеждани като нееквивалентни, но в полза на ищцовата страна, а не в полза на поръчителя, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ полученото възнаграждение. Договорът между страните съставлявал възмезден такъв, който бил сключен по изрично възлагане от ищеца и при условие, че ответникът получи уговореното по договора възнаграждение. Навеждат се съображения, че разпоредбите на ЗЗП не следва да се прилагат, доколкото процесният договор имал характера на обезпечителна сделка по главния договор, като не били приложими разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Моли предявеният иск да бъда отхвърлен.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е сключил договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023г. с ответника „И*” АД и договор за предоставяне на гаранция № 4717927/08.02.2023г. с ответника „Ф*“ ЕООД; че преди сезиране на съда ищецът е извършил плащания по договора за кредит в полза на „И*” АД в общ размер от 1320 лв., като със същата са погасени задължения за главница от 1250 лв. и за лихва по договора за кредит в размер на сумата от 70 лв., както и че по договор за поръчителство от 08.02.2023г. ищецът е заплатил на „Ф*“ ЕООД сумата от 420 лв. – възнаграждение по договора.

Съдът е обявил за общоизвестно обстоятелството публикувано в ТР към АВ по партидата на „Ф*“ ЕООД, че едноличен собственик на капитала на същото е „И*” АД.

Приет по делото е договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023г. между И* АД и М. А. Ч., по силата на който на заемателя е предоставен потребителски кредит в размер на 1250лв., със срок на заема 26 седмици, общо 13вноски, с падежни дати до 11.08.2023г. при фиксиран лихвен процент от 35.00% и посочен в договора ГПР – 40.23%, като в чл.4 е договорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени в договора изисквания; 2. Банкова гаранция; 3. Одобрено от заемодателя 4 дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Приет по делото е договор за предоставяне на гаранция № 4717927/08.02.2023г. сключен между Ф* ЕООД и М. А. Ч., по силата на който Ф* ЕООД е финансова институция с предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки, М. Ч. е потребител, одобрен за получаване на паричен заем и е сключил с И* АД договор за паричен заем № 4717927, и потребителят е отправил искане към Ф* ЕООД последното да предостави гаранция за изпълнение на задълженията. С договора потребителят възлагал, а гарантът се задължавал да издаде гаранция за плащане на парични задължения в полза на И* АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията на потребителя към кредитора, за което съгласно чл.3 от договора – потребителят дължал възнаграждение в размер на 592.02лв., платимо разсрочено на вноските с падежни дати съвпадащи с тези на договора за кредит, всяка от които в размер на 45.54лв.