Решение № 819 от 20.12.2022, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Разград, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана К. Чолакова при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Гражданско дело № 20223330101089 по описа за 2022 година

Производството е по чл.415 вр. с чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Енерго-ПРО Продажби”АД против “Енерго-ПРО Продажби”АД против Д. Р. У., за установяване дължимостта на сумата 740,31лв. главница за консумирана ел. енергия по фактури издадени за периода 16.08.2021г.-15.10.2021г., както сумата 22,78лв. мораторна лихва за всяка фактура от падежа до 03.02.2022г. по кл.

№1800015342, законната лихва. Иска разноски. Сочи се, че ответникът е клиент на ищеца с клиентски номер 1800015342 във връзка с продажба на ел. енергия за обект с абонатен номер 0100807164 находящ се на адрес гр*****. Като облигационните отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия та ищеца, приети на основание чл.98а от ЗЕ. Съгласно чл.17 т.2 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия/ОУДПЕЕ/, потребителят се задължава да заплаща стойността на използвана в имота ел. енергия в сроковете и по начина определени в тях. Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия член е посочено, че потребителят се счита надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Съгласно чл.38 от същите дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Както и че за тези суми е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК, по гр.д. №298/22г. на РС Разград. Към момента на подаване на заявлението има незаплатени задължения в общ размер на 740,31лв. по три фактури. Същият не е изпълнил задълженията си по чл.17 т.3 ОУДПЕЕ.

Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира претенциите допустими, но неоснователни. Твърди, че не дължи сумата, тъй като не е страна в облигационното правоотношение, няма доказателства за доставено такова количество и не е 1 ясен начина, по който ищецът е определил претендираното от него количество ел. енергия.

Както, че твърденията, че ответникът е негов клиент са голословни и не намират подкрепа в доказателствата и оспорва това обстоятелство. Претенцията за мораторна лихва към деня на подаване на иска за започване на заповедното производство, а за това липсва получена покана за доброволно изпълнение.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№298/2022 г. на РС Разград е издадена заповед за изпълнение срещу А.Р.Х. /с предишни имена Д. Р. У., видно от справка НБД на л.25-26 от заповедното производство/ за сумата 740,31лв. за ползвана ел. енергия по фактури издадени за периода 16.08.2021г.-15.10.2021г. и за сумата 22,78лв. лихва за забава за периода от 07.09.2021г. до 03.02.2022г.

За периода процесния период ищецът издал за клиентски номер №1800015342 за обект с абонатен номер 0100807164 за период 16.08.2021г. – 15.10.2021г. на адрес гр***** три фактури: №*** от 15.10.2021г., №0313653355 от 15.09.2021г. и №********** от 16.08.2021г. на обща стойност 740,31лв.

По делото е приложена справка за потребление, извлечение за фактури и плащания, данни за лица променили името си, справка от Община Разград, справка Агенция по вписванията.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, съответно заповедта е връчена по реда на чл.47 ГПК, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Съгласно чл.98а ал.2 от ЗЕ снабдяването с ел. енергия е услуга в обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи условия, като в разпоредбата на чл.98а от ЗЕ се сочат реквизитите на тези общи условия по отношение на продажбата на ел. енергията на крайните клиенти-потребители на енергийни услуги. Поради специфичния характер на тези договори, то правата и задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от „Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия“ /ОУДПЕЕ/ на „Енерго-Про Продажби“ АД, издадени на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към периода на предоставяне на енергията на ответника. Според §1 т.41б от ДР на ЗЕ потребител на енергийна услуга е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Същият §1 т.27г определя понятието „краен клиент“ и това е клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ОУДПЕЕ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от ищцовото дружество.

Спорът между страните е по въпроса дали е налице валидно правоотношение по Договор за снабдяване с електрическа енергия, за обект с абонатен №0100807164 за обект в гр***** В 2 тази връзка ищецът е представил доказателства за това, че ответникът е декларирал процесния имот на ул. ***** с документ за собственост 68/13.04.1994г. От представена справка от имотен регистър към Агенция по вписванията, на ЕГН на длъжника не са вписани никакви разпоредителни сделки до 12.12.2022г. Явно, че се води титуляр на партидата на посочения адрес със съответен абонатен и клиентски номер. Съгласно приложената справка са налице конкретни данни за консумирана ел.енергия от посочения клиентски номер на името на ответника. Няма доказателства по делото друго лице да е собственик, или ползвател на обекта на посочения адрес. Съгласно чл.154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В настоящия случай от съвкупната преценка на доказателствата намира, че ищецът доказа фактите, на които основана претенциите си. Ответникът не е провел насрещно и непълно доказване на фактите, които се домогва да докаже, не са представени доказателства, за това някое друго лице вместо ответникът да е собственик, съответно потребител. Поради което намира, че е налице валидно облигационно отношение между страните. В чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ е предвидено задължение за потребителя да плаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в Общите условия, като в случай на неплащане и изпадане в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана. През процесния период предвид приложените фактури реално е било доставено и потребено отчетеното количество електроенергия за обект с абонатен № 0100807164, находящ се в гр***** остойностена с приетите по делото фактури. Същите не са оспорени, издадени са за процесния абонатен номер с адрес гр.Разград ул. ***** с клиентски номер 1800015342 титуляр – ответника, осчетоводени при ищеца видно от приложената справка за потребление и извлечение от фактури и плащания. Поради което са неоснователни възраженията на ответната страна, че не е клиент, респ. че фактурите не касаят ответника. Предвид изложеното се налага извода, че главния иск в претендирания размер на 740,31лв. се явява основателен . Съгласно чл.38 ОУДПЕЕ, при неплащане в срок на дължимите суми се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. А сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок, поради което е основателна акцесорната претенция представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа – от 07.09.2021г. до 03.02.2022г. в размер на 22,78лв.

С оглед изхода на спора на ищеца се следва направените разноски по настоящото производство: 75 лв. за заплатена държавна такса, 250лв. депозит за особен представител на ответника и юрисконсултското възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, в общ размер на 425 лв. Както и разноските по ч.гр.д.

№298/2022г. на РС Разград в общ размер от 75лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

РЕШИ:

3

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Р.Х./Д. Р. У./, ЕГН **********, адрес гр*****дължи на Енерго - Про Продажби”АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. Владислав Варненчик 258, сумата 740,31лв./седемстотин и четиридесет лева и тридесет и една стотинки/ главница за консумирана ел. енергия по фактури издадени за периода 16.08.2021г.-15.10.2021г., ведно със законната лихва считано от 18.02.2022г. до окончателното и изплащане, сумата 22,78лв./двадесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/ мораторна лихва от 07.09.2021г. до 03.02.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№298/2022г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА А.Р.Х./Д. Р. У./, ЕГН **********, адрес гр*****ДА ЗАПЛАТИ на Енерго Про Продажби”АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. Владислав Варненчик 258, сумата 425лв./четиристотин двадесет и пет лева/ за разноски в настоящото производство, както сумата 75лв./седемдесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д.№298/2022г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

4