Решение № 3766 от 25.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3766 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Цветина Цолова при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20231100500781 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 04.07.2022г., постановено по гр.д. № 74211/2017г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, са уважени предявените от Х. З. – В. срещу В.

Г. В. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал.

1 от ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати следните суми: сумата от 4 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на актове на домашно насилие от 20.05.2016 г. и 22.05.2016г.; сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на посегателство върху ищцата от ответника на 29.06.2017 г.; сумата от 1 000 лева за обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на обиди, нанесени от ответника в телефонен разговор от 13.07.2016 г., като претенцията е отхвърлена за разликата над 1 000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева

Със същото решение са отхвърлени предявените от В. Г. В. срещу Х. З.

– В. обективно кумулативно съединени насрещни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, както следва: за заплащане на сумата от 5 000 лева — 1 обезщетение за претърпени от ответника неимуществени вреди вследствие на завеждане от ищцата срещу ответника на гр. д. № 27326/2016 г. по описа на СРС, както и за заплащане на сумата от 4 000 лева - обезщетение за претърпени от ответника по насрещния иск неимуществени вреди, вследствие на разпространените от ищцата Х. З. неверни клеветнически твърдения. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от В. Г. В. срещу Х. З. – В. насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 300 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на изпращане на 3 броя кратки текстови съобщения от 18.02.2017г., 01.07.2017г. и 04.07.2017г., като претенцията е отхвърлена до пълния предявен размер от 4 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените от Х. З. искове и в частта, в която са отхвърлени предявените насрещни искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника В. Г. В., в която се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа неоснователност на иска за сумата от 4 000 лева за твърдени от ищцата неимуществени вреди вследствие на актове на домашно насилие от датите 20.05.2016г. и 22.05.2016г. Въззивникът сочи, че от представеното съдебно-медицинско удостоверение № 174.05 от 2016г. не се установява, че травматичните увреждания, описани в същото, са получени именно във връзка с актовете на домашно насилие, за които е постановено съдебно решение от 14.03.2017г. по гр.д. № 27326/2016г. по описа на СРС. В същото съдебно-медицинско удостоверение било осочено, че кръвонасяданията са получени в период от 3 до 6 денонощия преди датата, на която е изготвено заключението. Актовете на домашно насилие се твърди да са били извършени на 20.05.2016г. и 22.05.2016г., а датата на издаване на СМУ е 23.05.2016г., т.е. дори да е имало актове на домашно насилие, те са били осъществени извън периода, посочен като възможен в съдебномедицинското удостоверение. Тези съображения се отнасят и до заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, доколкото изводите в същото се базират единствено на посоченото съдебномедицинско удостоверение. Сочи се, че по делото са налице доказателства, че и на двете дати, на които се твърди, че е осъществено домашно насилие, 2 ответникът е придружавал сина си на матури по български език и литература и по математика и не си е бил вкъщи. Наведени са оплаквания и за неправилно приложение на материалния закон с оглед прекомерно завишения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

По отношение на предявения иск за сумата от 3 000 лева за обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на твърдяно от нея посегателство от ответника на 29.06.2017г. са изложени подробни съображения за необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Поддържа се твърдение, че мотивите на обжалваното решение са противоречиви - от една страна е прието, че като доказателства по настоящото производство не могат да бъдат обсъждани такива, които са събрани в различно производство, но същевременно първоинстанционният съд се е позовал на жалбата с per. № 2280005374/2017г. /подадена от ищцата срещу В. В., по която е образувана полицейска проверка/ като документ, който бил във връзка с извършено деяние от страна на въззивника. Освен това в мотивите на съдебния акт е било посочено, че свидетелят С. Д. не е присъствал на процесната случка, но същевременно показанията му са съобразявани при обосноваването на тази искова претенция. Не било обсъдено обстоятелството, че свидетелят Д. единствено преразказвал чутото от приятелката си Х. З. - т.е. на практика искът е обоснован единствено с твърденията на ищцата, което е недопустимо.

Освен това неговите показания били в противоречие с показанията на свид Р., от които се установявало, че ищцата З. притежава силно развити въображение и артистични дарби. Именно тази свидетелка заявила пред съда, че често е била очевидец на вербална агресия от страна на З. към В. пред детето, дори на публични места, на която агресия ответникът не е реагирал по никакъв начин. Необосновано тези твърдения на св. Р. били игнорирани, а са кредитирани тези на св. Д., който не само че не е очевидец, а сам признава, че преразказва чутото от З.. В жалбата е аргументирано становище, че сведенията, събрани от сина на страните А. В. в рамките на цитираната в обжалваното решение полицейска проверка, не са допустимо доказателствено средство по смисъла на ГПК и позоваването на тях, както е сторил СРС, е недопустимо и тенденциозно, тъй като същите очевидно не са събрани нито по реда на ГПК, нито по реда на НПК, а по реда на ЗМВР. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение като прекомерен.

3

По отношение на иска за сумата от 3 000 лева, претендирано като обезщетение за неимуществени вреди вследствие на твърдени от ищцата обиди, които според нея били нанесени от ответника в телефонен разговор от 13.07.2016г., когато я бил нарекъл „арабски боклук“ и „идиотка", са изложени доводи за необоснованост на постановеното решение. Сочи се, че от заключението на техническата експертиза на приложения по делото звукозапис е видно, че не може да се установи по безспорен начин, че гласовете от звукозаписа са действително на страните по настоящото дело.

СРС неправилно в тази насока е кредитирал показанията на свидетеля Д., които, освен че са дадени от заинтересовано в полза на ищцата лице, същите не касаят конкретния процесен разговор и са житейски нелогични и вътрешното противоречиви. Във въззивната жалба се излага още, че първоинстанционният неправилно е приел, че въпреки че според заключението на вещото лице не може да се установи безспорно, че гласовете от звукозаписа принадлежат именно на страните по делото, била налице голяма степен на вероятност да са именно техните, като е изложил за това произволни съображения, несъобразени с допустимите доказателства по делото. Да се тълкува съдържанието на разговора би било допустимо единствено в случай, че от техническата експертиза се установява, че гласовете от звукозаписа са на З. и В., което в случая не е така. Навеждат се съображения, че присъденият размер на обезщетението е определен при неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД и е прекомерен.

Оспорена е правилността на изводите на СРС и в частта, в която е отхвърлен предявеният насрещен иск за заплащане на сумата от 5 000 лева обезщетение за претърпени от В. В. неимуществени вреди вследствие на заведеното от ищцата гражданско дело по ЗЗДН. Въззивникът счита, че по делото е установено, че ищцата З. е подала жалба до съответния компетентен орган с цел да му навреди, което всъщност представлява злоупотреба с право, тъй като е упражнила правото си на жалба недобросъвестно - за да бъдат увредени неговите права и законни интереси, без да представя конкретни гласни или писмени доказателства, а само въз основа на нейни твърдения в декларативен вид. Предвид изложеното поддържа, че СРС неправилно е отхвърлил насрещния иск в тази му част като неоснователен.

Въззивникът релевира оплаквания за неправилност на обжалваното 4 решение и в частта, в която е отхвърлен насрещният иск по чл. 45 от ЗЗД за сумата от 4 000 лева - обезщетение за претърпени от В. В. неимуществени вреди вследствие на разпространените от ищцата неверни клеветнически твърдения в статиите „Историята на една мюсюлманка от Тунис, която българският й съпруг преби до кръв, за да й вземе детето“ в електронното издание на „Блиц“ от 03. 03. 2017 г.; във вестник „Телеграф“ от 04. 03. 2017 г„ брой 4216, стр. 8, както и статия във „Фейсбук“. Счита за необоснован изводът на съда, че не е установено противоправно поведение на Х. З..

Изцяло игнорирани били показанията на свид. Р.С., който заявил, че статиите са съсипали В., паднало му е самочувствието, авторитета пред детето и пред близки и приятели, тъй като тези статии са го сатанизирали с близки до фантастиката неща - локви кръв и побоища. Този свидетел е очевидец на претърпените във връзка с процесиите статии болки и страдания, претърпени от В.. Освен това е свидетел и на обстоятелството, че източник на информацията в статиите е именно ищцата З., а не лицата от съответните издания, които са ги публикували. Поддържа, че в случая става дума за точно предаване на неверните твърдения на ищцата, а не за журналистическа интерпретация. В тази връзка неправилно СРС е приел, че претенцията е следвало да се насочи към съответните издания и техните редактори или издатели. Процесната статия започва с фразата „ при нас се яви лицето... ", което означава, че това лице е източник на твърденията, които се съдържат в нея. В тази връзка се твърди, че съдът не е съобразил практиката на Конституционния съд по тълкуване на разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от КРБ, съгласно която принципно гарантираната свобода да се отстоява мнение и същото да се прави достояние на обществото не е абсолютно.

Въззивникът счита, че в случая Х. З., която е първоизточник на информацията в процесните статии, изключително грубо е разширила границите на приемливото изразяване на мнение. Липсата на позоваване на конкретни доказани по съответния законов ред факти в подкрепа на нейната версия за взаимоотношенията й с ответника и то пред журналист, а не пред разследващ орган, прави твърденията й нарушаващи принципа на пропорционалност между правото на свободно изразяване на мнение, общественият интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име.

Чрез тези статии ищцата е засегнала достойнството и честта на В., унизила е името му и е повлияла отрицателно на обществената оценка за него в средата, 5 в която той живее. Събрани били конкретни гласни доказателства за претърпените от В. неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от процесните статии, за които показания е дал свидетелят Р.С..

Във връзка с частично отхвърления насрещен иск за сумата от 4 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на изпращане на три броя СМС-и от 18.02.2017г., 01.07.2017г. и 04.07.2017г., в които ищцата нарича В. „идиот“, „изрод“, „ненормалник“, „лъжец", „интригант“, „агресивен егоист“, „олицетворение на дявола“ и „използвач като баща си“ се излагат съображения, че първоинстанционният съд е нарушил чл. 52 ЗЗД, като е определил изключително занижено обезщетение.

Твърди, че се касае за изключително тежки обидни думи и изрази и то осем на брой, които обективно няма как да не засегнат тежко честта и достойнството на всеки човек.