Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 727 от 10.10.2022, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 259/2022
Вид
Решение № 727
Подписан
10.10.2022
В сила
01.08.2023
Състав
Надежда Димитрова Кирилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл. 19 · Закон за устройство на територията
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за устройство на територията
  • чл. 200 · Закон за устройство на територията
  • чл. 200, ал. 2 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. ***, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Д. като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20223630100259 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Ш. Ш. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 49, вх. 1, ет. 3, ап. 8, със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***” 109, ет. 2, к. 23, чрез адв. С.Т. от ШАК срещу П. Д. П., ЕГН **********, М. Д. П., ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 17, вх. 1, ап. 1 и Ж. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, бул. „***“ № 15, вх. 3, ет. 6, ап. 65, тримата със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***” 9-13, ет. 3, к. 32, чрез адв. Б. Б. от ШАК.

Ищцата твърди, че през 2015 г. чрез сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 199, том 3, peг. № 5646, дело № 551 от 08.07.2015 г. на Нотариус с peг. № 222 на НК, с район на действие ШPC, вписан в СлВп е дв.вх. № 4906, вх. № 4937 от 08.07.2015 г., акт № 58, том 14, дело № 2637/2015 г., парт. книга т.

129897 /като във въпросния нотариален акт ищцата била записана в акта с фамилно име М./ придобила, следния недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, с площ от 172 кв.м. съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 52 от 25.11.2005 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 17.06.2015 г., с адрес на поземления имот: гр. ***, ул. „***“ № 4 А, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., при съседни ПИ: ПИ ***;

ПИ ***; ПИ ***; ПИ *** и ПИ ***, ведно с изградените в имота сгради: - сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 15.00 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 50.00 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение.

Ищцата сочи, че тримата ответници били съсобственици, първите двама въз основа на сключен от тях договор за покупко - продажба на недвижим имот от 24.11.2006 г., а първият и третият по силата на наследствено правоприемство от Д.П.М., ЕГН **********, на съседния поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град ***, с административен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 6.

1

В исковата молба излагат, че след покупката на имота установила, че постепенно първият ответник започнал да премества поставените от него ламарини като граница между двата имота и да навлиза навътре в местото й. Сочи, че след разговор с продавачката, от която купила имота - М.Х.Ф., установила, че от няколко години започнала тази практика на първия ответник. Именно поради това, предходната собственичка, която била самотна възрастна жена, опитала да трасира имота си и да спре тези действия, като също ангажирала инженер - геодезист. При трасирането ответникът П. П. не бил съгласен с маркираната граница между двата имота, и не пожелал да бъде поставена трайна ограда, поради което Ф. предпочела да се разпореди с имота си, като го продаде, т. к. не желаела проблеми с ответника П..

Твърди, че през 2015 г. със Заповед № РД - 25 - 456 от 23.03.2015 г. на кмета на Община *** бил изготвен Подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПУП - ПРЗ/, съгласно който имота на Ф. /УПИ XII - 1244/ е разделен на два нови парцела /УПИ XII - 663 и УПИ XVII - 664/. Вторият имот бил закупен от ищцата, която през 2016 г. започнала строително-ремонтни работи, свързани с изграждане на жилищна сграда в имота.

Във връзка с този строеж и подготовката на строителните книжа, ищцата констатирала, че собствениците на ПИ с идентификатор № *** били навлезли в дворното й място с няколко метра. Тъй като отношенията на ищцата с първият ответник, който приоритетно обитавал съседния имот, били много добри тя провела разговори с него за това да извикат правоспособно лице, което да трасира имота и да се установи с точност къде следва да бъде поставена границата, респективно оградата между двата имота, за да нямат междусъседки спорове. Сочи, че ответникът П. не отрекъл обстоятелството, че има нализане в нейния имот и изразил съгласие, след заснемане на двата имота /ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***/ да освободи частта от имота й, която неправомерно заградил с ламарини и др. движими вещи.

Ищцата излага, че по силата на така постигнатата договорка през м. юни 2020 г. възложила на геодезист да трасира имота, при което било установено, че ответниците са навлезли в нейния имот с 10.2 метра. Бил изготвен протокол за трасиране, означаване и координиране на имотните граници на ПИ № *** по КККР на гр. ***, който П. като заинтересовано лице отказал да подпише, като изразил несъгласие с констатираните квадратните метри, тъй като според него те били 1 - 2 кв.м. Сочи, че още докато вещото лице - инж. С.С., трасирало имота помолила П. да премести ламарините и другите движими вещи, разположени в границите на нейния поземлен имот, като вид ограда и да и предаде владението на спорните квадратни метри.

Ответникът П. обаче отказал, с мотива, че трябвало да се допита до останалите съсобственици на имота, че не такова лице - геодезист, а комисия от общината *** следвало да констатира най - обективно с колко е навлизането в съседния имот.

Ищцата твърди, че със заявление вх. № 94-00 - 3080 от 13.07.2020 г. и последвало Заявление вх. № 94-00- 3080-001/08.09.2020 г. отправила искане до Община ***, за съдействие относно възникналия спор за границата между двата поземлени имота. С Писмо № 94-00-3080 от 25.10.2020 г., издадено от кмета на Община *** и било отговорено, че общината не е надлежният орган във връзка със спора, който е от частно - правен характер и се решава по съдебен ред.

Твърди, че с нотариална покана с peг. № 5102, том 1, акт № 198 от 19.07.2021 г. на Нотариус - Й.С. с peг. № 717 на НК, с район на действие PC - ***, отново поканила първият ответник, да уредят доброволно отношенията си.

Във връзка с отправената покана, П. П. възложил на друг геодезист да трасира неговия имот, за да се убеди, че действително толкова са квадратните метри от имота на ищцата, които владее неправомерно. Вещото лице, ангажирано от П., констатирало същото навлизане от страна на ответниците в имота на ищцата, а именно с 10.2 кв.м., но и това заключение не било прието.

2

На 06.08.2021 г. ответникът П. се е явил лично в кантората на горецитирания нотариус, като представил писмен отговор, в който вече твърдял, че той със съпругата си и сестра си са собственици на претендираните от Х. 10.2 кв.м., тъй като още родителите му от 1967 г. ги били владяли и не следвало те да предават владението им на Х..

Ищцата сочи, че това неотговаряло на истината, защото ответникът П. никога трайно не бил живял в този имот, а вторият и третият ответник изключително рядко посещавали този имот. Имотът бил занемарен и в него били разположени множество движими вещи, като нямало трайно изградена ограда между дата имота. Също излага, че предходната собственичка на имота, никога не е била дезинтересиларана от тези кв.м., като последната преди да продаде имота също била ангажирала вещо лице, за да го трасира и да няма спорове относно квадратурата на парцела й. При извършеното замерване било установено неправомерното навлизане в имота й от ответниците, но същите доброволно са отказали предаването на владението на 10.2 кв. м., и препятствали тяхното ползване от собственика, в която хипотеза се намирала и тя, тъй като това поведение на ответниците я възпрепятствало пълноценно да владее имота си и да изгради в собственото си место ограда между двата имота.

Ищцата твърди, че до момента на завеждане на настоящата искова молба, ответниците не били предали владението на 10.2 кв.м. от имота й, като всички средства за уреждане на спора извънсъдебно били изчерпани.

С настоящата искова молба моли съда да се произнесе с решение, по силата на което на чл. 108 от ЗС да бъдат осъдени ответниците П. Д. П., М. Д. П. и Ж. Д. П. да й предадат неоснователно владяната от тях незастроена част от 10.2 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** - /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин и шестдесет точка шестстотин шестдесет и четири/ с площ от 172 кв.м. - /сто седемдесет и два квадратни метра/ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД - 18 - 52 от 25.11.2005 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 17.06.2015 г., с адрес на поземления мито: гр. ***, ул. „***“ № 4 А, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., при съседни ПИ: ПИ ***;

ПИ ***; ПИ ***; ПИ *** и ПИ ***. Претендира и направените по делото разноски.

В проведените по делото съдебни заседания ищцата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен представител – адв. С.Т. от ШАК, като поддържат исковата молба и молят съда да уважи предявеният искове след направеното изменение в съдебно заседание.

В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излагат конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна, чрез процесуалният им представител – адв. Б. Б. от ШАК е депозиран писмен отговор, към който са приложени писмени доказателства, като считат предявеният иск за неоснователен и недоказан. В отговора последният признава факта, че тримата ответници са собственици на имот XVI-1246 в квартал 91-Б по регулационния план на гр. ***, представляващ имот с идентификатор № *** по КККР - гр. ***, с адрес: гр. ***, ул „***“ № 6, придобит от съпрузите П. П. и М. П. - 4/6 ид.ч., на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт, вписан в СлВп-*** вх. № 8377 от 24.11.2006 г., акт 74, том XXIV, а П. П. и Ж. П., които са брат и сестра, са придобили през 2000 г. по наследство по 1/6 ид.ч. поземлен имот с идн. *** по КККР - гр. ***. Оспорва като неистина твърденията на ищцата, че „След покупката на имота ищцата установила, че постепенно първият ответник започнал да премества поставените от него ламарини като граница между двата имота и да навлиза навътре в местото на ищцата, както и че след разговор с продавачката, от която ищцата купила имота - М.Х.Ф., установила, че от няколко години започнала тази практика на първия 3 ответник. Именно поради това, предходната собственичка, която била самотна възрастна жена, опитала да трасира имота си и да спре тези действия, като също ангажирала инженер геодезист.“ и че „Ответникът П. не отрекъл обстоятелството, че има навлизане в нейния имот и изразил съгласи, след заснемане на двата имота /ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***/ да освободи частта от имота на Х., която неправомерно заградил с ламарини и др. движими вещи“, както и твърденията, че:

„ответниците владеят неправомерно спорните 10,20 кв.м.“, „ответникът П. никога трайно не е живял в този имот, а вторият и третият ответник изключително рядко са посещавали този имот. Същият е занемарен и в него са разположени множество движими вещи, като няма трайно изградена ограда между дата имота, този на ищцата и на ответниците“ и „че ответниците слагали ламарина от 2015 г. насам“. Счита за неоснователно твърдението в исковата молба относно приложението на чл. 200 от ЗУТ във връзка с чл. 19 о т ЗУТ. В същото време твърди, че ищцата не е придобила правото собственост върху спорните 10.20 кв., тъй като нито тя, нито праводателката й М.Х.Ф., били собственица на процесиите 10.20 кв.м., както и нито ищцата, нито праводателката й са владели през последните повече от 50 г. описани в исковата молба 10.20 кв.м. Заявява, че праводателите на ответниците придобили процесиите 10,20 кв.м. на основание покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 165 от 04.11.1967 г. Същевременно релевира и второ оригинерно основание за придобиване правото на собственост по давност на процесното място с площ от 10.20 кв.м. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС с явно, необезпокоявано и непрекъснато владение в продължение на повече от 10 г.