Решение № 692 от 15.11.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. Видин, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20241320101275 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК от С. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ********* срещу „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147 ап. 14.

Твърди се, че с Разпореждане на ЧСИ с рег. №724, е образувано и е на производство ИД № 20237240400132 с взискател ответното дружество по Изпълнителен лист от 23.11.2010г., издаден по ч.гр.д. 2495/2010г. на РС Видин.

Сочи се, че по същия изпълнителен лист е било образувано и ИД № 2011724040078 с взискател „Уникредит Булбанк“ АД. След образуването на ИД по искане на взискателя са извършвани изпълнителни действия - запор на банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД и в „Банка ДСК“ ЕАД от 09.02.2011г., молба от взискателя за налагане на „Запор“ върху банкова сметка на ищеца от 19.09.2016г., Запор на банкова сметка в „Токуда Банк“ от 20.09.2016., Запор на банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД от 29.01.2018г. След това за периода от 29.01.2018 г. до 28.04.2023 г. не е поискано и не са насрочвани и извършвани никакви изпълнителни действия.

Поддържа, че с молба от 06.03.2023., взискателят е поискал прекратяване на ИД поради наличие на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С Разпореждане от 13.03.2023 г. и Постановление от 16.03.2023 г.

ЧСИ е прекратил производството по ИД. С молба от 17.03.2023г. взискателят „Макроадванс“ АД е поискал отново образуване на ИД, по която молба е образувано ИД № 20237240400132.

1

Излага, че по това ИД, е наложен Запор върху банкова сметка на ищеца в Банка ДСК, както и върху МПС с рег. № ВН8274ВС от 28.04.2023 г. Също така е изпратена ПДИ на ищеца, която не е връчена. Изпратено е уведомление от 10.05.2023 г. до ищеца да се яви в канцеларията на ЧСИ за връчване на Покана за доброволно изпълнение.

Твърди, че единствените реални изпълнителни действия са извършени по ИД № 2011724040078, последното от които на 29.01.2018 г.

Сочи се, че с оглед обстоятелството, че за периода от 29.01.2018 г. до 28.04.2023 г. от взискателя не е поискано и ЧСИ не е извършил никакви изпълнителни действия, то задължението по ИЛ от 23.11.2010 г. е погасено по давност, тъй като повече от пет години непрекъснато не са извършвани изпълнителни действия.

Иска се от съда да постанови решение, е което да признае за установено в отношенията между страните по делото, че ищецът С. И. Т. не дължи на ответника „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК: *************, сумата в размер на 2646.05 лева, от които - 1518.63 лв. - главница със законна лихва в размер на 500.98 лв. за периода от 28.02.2020 г. до 12.03.2023 г., сумата от 476.44 лв. разноски, както и сумата от 150.00 лв. - приети разноски по ИД за юрисконсултско възнаграждение, като погасени по давност, както и че не дължи разноски по изпълнителното производство.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил иска като неоснователен, като са изложени следните съображения:

Сочи, че въз основа на изпълнителен лист „Уни Кредит Булбанк“ АД е образувала изп. дело № 78/2011 т. по описа па ЧСИ В. Т.. С молбата за образуване на изпълнителното дело от 08.02.2011 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, сред които запор на трудово възнаграждение, запор на банкови сметки и т.н. В изпълнение на молбата на взискателя, ЧСИ В. Т. е наложила запор на банкови сметки на ищеца в „.Банка ДСК“ АД и „УниКредит Булбанк” АД със запорно съобщение от 09.02.2011 г.

На 25.03.2013 г. ответното дружество е депозирало молба за конституиране, като с Постановление е конституирано като взискател по горепосоченото дело.

Излага, че на 17.06.2014 г. е депозирана молба за запор на трудово възнаграждение на ищеца. На 19.09.2016 г. е депозирана молба за запор на банкови сметки в „Токуда Банк“ АД на ищеца. На 20.09.2016 г. е наложен запор на банкови сметки в „.Токуда Банк” АД на ищеца. На 13.12.2017 г. е депозирана молба за запор на банкови сметки па ищеца. На 29.01.2018 т. е наложен запор на банкови сметки на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД.

Обобщава, че всяко едно от гореописаните действия са правновалидни такива, които имат функцията да прекъснат както погасителната давност, така и т.нар. „перемпция“ за ищеца.

2

Обръща внимание, че след образуване на изп. дело № 78/2011 г. погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г., който факт обосновава неоснователността на претенцията на ищцовата страна.

Акцентира върху спрените със закон давностни и процесуални срокове в периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г. по време на извънредното положение.

Твърди, че преди изтичане на давностния срок на 07.04.2023 г. /с оглед на спрените давностни и процесуални срокове/, на 17.03.2023 г. с молба ответното дружество е поискало образуване на ново изпълнително дело - изп. дело № 132/2023 г. по описа на ЧСИ В. Т., въз основа на същия изпълнителен лист от 23.11.2010 г. Ответното дружество е образувало изпълнителното дело за следните суми: непогасена главница - 1 518.63 лв. /хиляда петстотин и осемнадесет лева и шестдесет и три стотинки/, ведно със законната лихва от 28.02.2020 г. до окончателното погасяване па задължението. Направено е възражение но отношение на размера на предявения отрицателен установителен иск по повод на сумата от 476.44 лв. - разноски, като съобразно приложената към исковата молба покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 132/2023 г. става дума за авансови такси и пропорционална такса по т.

26 от Тарифата към ЗЧСИ по делото.

Счита, че давността е прекъсната многократно, а именно за първи път с молбата за образуване на изп. дело № 78/2011 г. и поисканите с нея изпълнителни действия - 08.02.2011 г. Давността е прекъсната с молба за запор на трудово възнаграждение на 17.06.2014 г. Излага се, че следва да се отчете фактът, че погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г., като същата стартира от 27.06.2015 г. и е прекъсната на 19.09.2016 г. с депозирана молба за запор на банкови сметки и с налагане на същия на 20.09.2016 г. Отново е прекъсната на 13.12.2017 г., когато е депозирана молба за запор на банкови сметки и с наложения такъв на 29.01.2018 г. След тази дата следвало да се вземат предвид спрените със закон давностни и процесуални срокове в периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г. Като давността е щяла да изтече на 07.04.2023 г., но е прекъсната преди това с молбата за образуване на ново изп. дело № 132/2023 г. на 17.03.2023 г., ведно с поискани изпълнителни действия - запор па банкови сметки на ищеца и също така запор на МПС; след това давността е прекъсната отново с налагането на запор на банковите сметки на 28.04.2023 г.

Моли съда да отхвърли иска.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Претендират се и направените по делото разноски.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна:

В полза на „УниКредит Булбанк“ АД е издаден изпълнителен лист от 3

23.11.2010 г. срещу ищеца С. И. Т. по ч.гр.д. № 2495/2010 г. по описа на РС – Видин. Въз основа на изпълнителния лист „Уни Кредит Булбанк“ АД е образувала изп. дело № 78/2011 г. по описа на ЧСИ В. Т.. С молбата за образуване на изпълнителното дело от 08.02.2011 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, сред които запор на трудово възнаграждение, запор на банкови сметки и т.н. В изпълнение на молбата на взискателя, ЧСИ В. Т. е наложила запор на банкови сметки на ищеца в „.Банка ДСК“ АД и „УниКредит Булбанк” АД със запорно съобщение от 09.02.2011 г.

На 25.03.2013 г. ответното дружество е депозирало молба за конституиране, като с Постановление е конституирано като взискател по горепосоченото дело.

На 17.06.2014 г. е депозирана молба за запор на трудово възнаграждение на ищеца. На 19.09.2016 г. е депозирана молба за запор на банкови сметки в „Токуда Банк“ АД на ищеца. На 20.09.2016 г. е наложен запор на банкови сметки в „.Токуда Банк” АД на ищеца. На 13.10.2017 г. е депозирана молба за запор на банкови сметки на ищеца. На 29.01.2018 г. е наложен запор на банкови сметки на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД. На 06.03.2023 г. ответникът е подал молба до ЧСИ В. Т. за прекратяване на изп.д. № 78/2011 г. поради наличие на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С Постановление от 16.03.2023 г. е прекратено изпълнителното производство по изп. д. № 78/2011 г.

На 17.03.2023 г. с молба ответното дружество е поискало образуване на ново изпълнително дело - изп. дело № 132/2023 г. по описа на ЧСИ В. Т., въз основа на същия изпълнителен лист от 23.11.2010 г., ведно с поискани изпълнителни действия - запор на банкови сметки на ищеца и също така запор на МПС. На 28.04.2023 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД.

Страните не спорят относно фактическата обстановка.

Спорният между страните въпрос е дали е изтекла погасителната давност за събиране на вземането и оттам дължи ли ищеца процесните суми.

В настоящия случай няма спор, че изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС 3/1980 г. Давността е прекъсната с образуването на изпълнително дело № 78/2011 г. на ЧСИ В. Т. на 08.02.2011 г.

По силата на ППВС 3/1980 г. в същия момент давността е била и спряна, като спирането на давността следва да се счита преустановено от 26.05.2015 г. датата на обявяване на Тълкувателно Решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Именно от тогава е започнал да тече петгодишния давностен срок. Видно от данните, съдържащи се в изп. д. № 78/2011 г. последното изпълнително действие спрямо ищеца С. И. Т. по изп.д.

№ 78/2011 г. е наложен запор на банкови сметки на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД на 29.01.2018 г., като в последствие изпълнителното производство е прекратено.

Във връзка с обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение в страната, съгласно Закона за мерките и действията 4 по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти (чл. 3, ал. 1, т. 2).

В обхвата на тази разпоредба попадат погасителната давност и придобивната давност, с което е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят поради бездействие субективни права, в резултат от обявеното извънредно положение. Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в Държавен вестник. Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 44 от 13.05.2020 г. При съобразяване на тези относими нормативни положения се налага извода, че считано от 13.03.2020 г. давностни срокове по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД са спрели да текат и не са текли до 20.05.2020 г. вкл.

Ето защо към петгодишния срок по чл. 110 и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД следва да се добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. ).

Предвид това, прилагайки петгодишния давностен срок плюс 69 дни, с начална дата 29.01.2018 г. /последното изпълнително действие по изп. д. № 78/2011 г./, то като крайна такава за предприемане на нови изпълнителни действия се явява датата 10.04.2023 г.