Определение № 3788 от 13.08.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3788 гр. Варна, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Б.а като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100500338 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Предмет на разглеждане е молба вх. № 19909/08.07.2025 г., подадена от въззивницата Е. Р. С., чрез адв. Г. А., в която е отправено искане за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по делото решение № 421/16.04.2025 г. в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените в полза на въззиваемия И. П. Г. разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

Молбата е обоснована с твърдения, че присъденото в полза на въззиваемия адвокатско възнаграждение в общ размер на 2000 лв., възложено в тежест на двете въззивници по равно (по 1000 лв. в тежест на всяка от тях), е прекомерно. Изложени са съображения, че от въззиваемия е подаден един отговор на двете въззивни жалби, в същия не се съдържат нови доводи и възражения, не са сочени и събирани нови доказателства във въззивната инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна И. П. Г., чрез адв. Т.

П., депозира отговор на молбата, в който изразява становище за нейната неоснователност.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице – въззивник по делото, действащ чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по делото е образувано по две въззивни жалби от З. К.

В. и Е. Р. С. срещу решение № 3988/11.11.2024 г., постановено по гр.д. № 9433/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 25-ти състав, в частта, с която жалбоподателките са осъдени да преустановят паркиране на автомобилите си 1 в незастроената част от задния вътрешен двор на ПИ с идентификатор ***, целият с площ 227 кв. м и граници на целия ПИ съгл. КК:

***,

***,

***,

***,

***, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Ген. Цимерман“ № 10, като осигурят безпрепятствен достъп на И. П. Г. за преминаване на автомобила му от ул. „Ген. Цимерман“ през прохода /тунел/ и от него през задния вътрешен двор на описания ПИ до собствения му гараж 1 в сградата, намираща се в същия двор, както и от гараж 1 през дворното място, през прохода /тунел/ към ул. „Ген. Цимерман“, като действията бъдат извършени от З. К. В. и Е. Р. С., считано от влизане в сила на решението, на основание чл.

109 ЗС.

С Решение № 421/16.04.2025 г. ВОС е потвърдил обжалваното решение на първоинстанционния съд, като е осъдил З. К. В. и Е. Р. С. да заплатят на И.

П. Г. сумата от по 1000 лв., представляваща разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Искането за присъждане на тези разноски е направено своевременно от въззиваемия, чрез упълномощения процесуален представител, в последното открито съдебно заседание, проведено на 19.03.2025 г. Представени са списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие № 443911/18.03.2025 г., съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 2000 лв.

Срещу размера на възнаграждението не е релевирано своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, каквото е направено в молбата по чл. 248 ГПК.

Крайният момент, до който може да се направи такова възражение, е до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Това е така, тъй като възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неразривно свързано с искането на насрещната страна за присъждане на разноски, срещу чийто размер се възразява, което искане според чл. 80 ГПК може да бъде направено именно до посочения краен момент. Затова и когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви възражението си по чл. 78, ал. 5 от ГПК най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението й за прекомерност е преклудирано и недопустимо, а основаната въз основа на него молба по чл. 248 ГПК – неоснователна (в този смисъл - определение № 36/26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. дело № 5936/2014 г., I г.о., ГК). Възражението за прекомерност може да бъде направено едва с молбата по чл. 248 от ГПК само когато производството се е развило в закрито съдебно заседание (какъвто настоящият случай не е), при липса на предвидена в закона процедура за уведомяване на насрещната страна за заявена претенция за разноски (така определение № 697 от 11.04.2023 г. по ч. гр. дело № 3907/2022 г. по описа на I гр. о. на ВКС и цитираните в него други съдебни актове на ВКС в същия смисъл).

В настоящия случай въззивницата Е. Р. С. е била редовно призована за 2 съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото, като същата не се е явила лично и не е била представлявана. Процесуалният й представител адв. А. предварително е депозирал писмена молба, в която не е направено възражение за прекомерност по отношение на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение. Такова възражение не е направено и по-рано, вкл. с въззивната жалба. При това положение и по изложените погоре съображения възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено в молбата по чл. 248 от ГПК, е недопустимо и последната следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 19909/08.07.2025 г., подадена от въззивницата Е. Р. С. с ЕГН **********, чрез адв. Г. А., в която е отправено искане за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 421/16.04.2025 г., постановено по в. гр. дело № 338/2025 г. по описа на Окръжен съд -Варна, в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените в полза на въззиваемия И. П. Г. разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3