Решение № 1125 от 11.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1125 гр. Пловдив, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300502006 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 2486/01.06.2023г. на Пловдивски районен съд, ІV-ти бр. състав, постановено по гр. дело № 4882 по описа за 2022г., с което се отхвърля като неоснователен предявения от Х. Е. Г., ЕГН ********** против Ц. А. Н., ЕГН:

********** иск за изменение на решение № 158/14.03.2019 г. постановено по гр. дело № 2697/2018 г. по описа на Районен съд Монтана, като родителските права върху малолетното дете А. Х.в Г., ЕГН ********** бъдат предоставени на бащата, местоживеенето на детето да бъде определено при бащата в град Монтана, ж.к. ***, определяне режим на лични контакти на детето с майката и последната да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно за детето си А. Х.в Г., чрез неговия баща, считано от влизане в сила на решението, до възникване на обстоятелства, даващи основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят Х. Е. Г. моли съда да отмени решението на районния съд като възложи за в бъдеще упражняването на родителските права на него и определи режим на лични контакти на майката, която да заплаща и съответната издръжка.

ВъззИ.емата страна Ц. А. Н. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Предвид доказателствата, съдът установи следното:

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства, се установява, 1 че Х. Е. Г. и Ц. А. Н. са родители на родения на 28.12.2013г. А. Х.в Г.. С Решение № 158/14.03.19г. по гр. д. № 2697/18г. , поправено по реда на чл. 247 от ГПК постановено по описа на районен съд Монтана, съдът е одобрил споразумението между родителите на детето, по силата на което родителските права върху малолетния А. са предоставни на майката, като детето ще живее при нея в гр. Пловдив, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето.

През 2019г. настоящият жалбоподател е поискал изменение на решението, с което са предоставени родителските права на майката, като предостави упражняването на него на родителските права на детето А., но съдът с влязло в сила на 10.12.20г. решение е отхвърлил иска.

С исковата молба по настоящето дело ищецът, тук жалбоподател, твърди, че заживяването в гр. Пловдив на детето му оказало неблагоприятно за неговото развитие влияние, което се изразявало в появата на стереотипни движения с очите – тикове, както и нощно напикаване. Освен това след хранене детето често получавало позиви за повръщане. За тези проблеми майката не вземала адекватни мерки. А. имал проблеми и в училище – не рядко ходел без домашни и дори е изгонен от час поради заспИ.не.

Във въззивната жалба се добавя и още и това, че майката упражнява и физическа разправа с детето, което допълнително го травмира.

Искането на бащата да му се предостави упражняването на родителските права се основава и на желанието на детето да се прибере в родното си място гр. Монтана и да живее с баща си.

За установяване на твърденията в исковата молба и жалбата следва да се обсъдят показанията на свидетелите Д.Р., който е братовчед на въззивника и С. Н. – майка на въззИ.емата.

От показанията на свидетеля Д. Р. се установява, че детето е силно привързано към баща си и разделите помежду им били трудни. Детето не искало да се прибира в дома на майка си. По пътя дълго плачело (до София) и казвало, че не иска да се прибира в Пловдив. Според този свидетел отношението на сина към майка му били постудени, отколкото с тези с баща му. А. бил много привързан и към дядото по бащина линия, в чийто дом имало всички условия за отглеждането на дете, включително басейн. Бащата помагал на сина си при подготовката му за училище.

Свидетелката С. Н. установява, че отношенията между майката и сина са много добри. Те с а постоянно заедно, когато майката не е на работа. Винаги се е държала добре с детето. Само понякога при подготовката на уроците се е случвало да повиши тон на детето, когато той е имал затруднения при усвояването на материала. В почивните дни излизали с А. в парка,или ходели на кино, но Ц. никога не го оставяла сам. Внукът ú си имал приятели, които канил в дома си на гости. Тренирал и футбол от четири години. Когато е при баща си детето споделяло, че си седят вкъщи или при баба 2 му и дядо му на село, където си играел с две-три момчета и на телефона. Не знае да е случвало детето да повръща храна. Ц. никога не е възпрепятствала срещите на детето с баща му. Напротив, насърчавала го е да ходи при него и да се виждат. Режимът на лични отношения винаги се е спазвал. През лятото детето трябвало по един месец да е при баща си, но майката не се противопоставяла и внукът й оставал по два месеца при него.

Установеното от свидетелите се потвърждава и от приетия по делото социален доклад, изготвен от директора на Агенция за социално подпомагане Пловдив, в който подробно се описват жилищните условия, при които живее детето в дома на майката, нейната трудова заетост, роднинските, емоционални и приятелски връзки и сътрудничеството между родителите.

По делото е прието и заключение на съдебно-психологична експертиза с вещо лице О.Д., която е клиничен психолог, от което се установява, че по отношение на детето А. не е налице синдром на родителско отчуждение. Детето приема родителите си като равнопоставени. Не се установява конфликт на лоялност. Момчето може свободно да изказва мнението си за взаимоотношенията си с всеки един от родители си. Експертът обаче счита, че, детето е подложено на стрес, тъй като е попаднало в ситуация, при която трябва да избира между родителите си и в същото време не желае да засегне никого от тях. Двамата родители притежават родителски капацитет да полагат грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на детето. Въпреки, че родителите са в конфликт, успяват да поддържат родителско сътрудничество, по въпроси касаещи сина им. И майката и бащата, обичат детето си и искрено се интересуват от него и имат желание да играят съществена роля в отглеждането и възпитанието му. И двамата полагат нужните грижи за здравето му. Майката се стреми да развИ. самостоятелност, като дава възможност на детето самостоятелно да се справя с характерните за възрастта и образованието му предизвикателства, като се намесва, само когато е необходима помощ, но след положени усилия. При бащата се наблюдават признаци на „свръхпротекция“, което води до намаляване усилията на детето при справяне със задачите, като в същото време се забавя самостоятелното развитие на момчето, като експертът е установил, ч е А . има по-силна връзка с баща си. Това предпочитание се обяснява с по – голямата свобода, с която се ползва в дома на баща си. Според вещото лице, роля в изказаното предпочитание вероятно играе и факта, че детето свързва моментите от ранното си детство с град Монтана и селото на родителите на бащата. Определеният режим на лични контакти между баща и син не води до проблеми с психичното здраве на детето. Категоричен е изводът на вещото лице, че майката полага адекватни грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на сина си. Н аличните здравословни проблеми се решават своевременно от компетентни специалисти. Няма обективни данни за неглижиране на детето. Към момента на изготвяне на експертизата малолетният А. е в добро физическо 3 здраве, развитието му съответства на възрастта. Не се открИ.т психологически или когнитивни проблеми. Стремежът на майката спрямо детето е то само да се справя със задълженията и уроците, докато бащата отделя повече време да обяснява на сина си кое е правилно и неправилно.

При изслушването на страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК / ищецът, тук жалбоподател, заявява, че детето му е заявило многократно желанието си да живее при него. В същото съдебно заседание ответницата, тук въззИ.ема е заявила, че откакто детето се е родило, през по-голяма част от времето, грижи за него е полагала тя.

Запозната била изцяло с неговите нужди. Потвърждава, че връзката на детето с бащата е много силна, поради което никога не е възпрепятствала контактите помежду им, а срещите били винаги по-разширени.

От така събраните доказателства не се установи при условията на пълно и главно доказване, твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно че наличието на стереотипни движения с очите – тикове са се появили след като детето се е преместило да живее с майка си в гр. Пловдив, както и нощни напикавания, нито, че след хранене А. често е получавал позиви за повръщане. Не се установи и твърдението че А. имал проблеми в училище, като е ходел без домашни, както и да е изгонен от час поради заспИ.не.

Следователно не е налице е трайно и съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК, при които е било одобрено споразумението между родителите с решението по гр. д. № 2697/18г. на Районен съд Монтана. От обсъдената по – горе съдебно-психологическа експертиза се установи, че майката притежава родителски капацитет, отдадена е на детето и адекватно посреща нуждите му. За определяне на нови мерки по отношение на детето не е достатъчно да има промяна в обстоятелствата, която да е трайна и съществена и да сочи на проява на недобри родителски качества на родителя, на който са предоставени родителските права, но още това - другият родител да има по-добри родителски качества и възможности. В настоящия казус се установи, че Майката полага адекватни грижи за детето.

ВъззИ.емата успява да балансира между отговорното към бъдещето на детето поведение и границите, в които може да му се позволи свобода и проява на самостоятелност. Бащата показва по-либерално отношение при възпитанието на детето. Не трябва да се забравя, че родителят, който упражнява родителските права, в количествено отношение прекарва по-голямата част от времето с детето, спрямо другия родител и изпълнява много повече задължения, като в тях неизбежно се включват възпитанието и образованието, което налага въвеждането на ограничения, които неизбежно водят до недоволство от детето, а това се отразява в някаква степен на отношението му с отглеждащия родител. От приетите по делото писмени доказателства се установи, че детето е водено периодично на медицински прегледи.

4

Детето има отличен успех в училище, което макар и косвено е показател за полаганите грижи от страна на майката. Тук следва да се посочи, че липсват каквито е да е данни, че Ц. Н. се отнася лошо или безразлично към детето, че влияе зле на възпитанието му, че вреди морално или създава неподходящи, непристойни, или обществено неприемливи навици, както и че няма средства и условия за отглеждането му, или че не отделя достатъчно внимание на сина си.

Върху този извод не влияе представеното съдебно медицинско удостоверение № 190/2022г. от 19.11.22г., от което се установява, че при прегледа на А. Г. е констатирано кръвонасядане с овална форма с размери около 2/1,5см. с мръсно синкаво зеленикав над лакетната става, за което детето твърди, че е причинено от майка му, която му се е карала, удряла и стискала по ръката, защото в заключението на съдебно психологичната експертиза по повод на това, че детето е разказало, че майка му го биела, към момента споделя, че се намират в добри отношения с майка му – л. 122.

Това обосновава извода, че причинената синина върху ръката на А. от една страна не е оставила негативна следа в съзнанието на детето, а от друга, сочи че това е изключение, което в никакъв случай не може да обоснове дефицит в родителския капацитет на майката.

В същото заключение на клиничния психолог е посочено, че при бащата се наблюдават признаци спомената по – горе „свръхпротекция“, което води до намаляване усилията на детето при справяне със задачите, като според вещото лице по този начин се забавя самостоятелното развитие на детето.