Решение № 494 от 17.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Пазарджик, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20235220103289 по описа за 2023 година като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №3289/2023г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Н**” ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.С**, твърди да е изправна страна по валидно облигационно правоотношение с ответника „** 1” АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. П**, произтичащо от договор за предоставяне на консултантски услуги от 13.04.2022г. Твърди, че в изпълнение на договора е предоставил на ответника консултантски услуги при избора и селекцията на кандидати за работни позиции в предприятието му с цел сключване на трудов договор. Поддържа, че е предложил на ответника шест потенциални кандидата за позицията „продуктов мениджър“, един от които е одобрен и с него ответникът е сключил трудов договор, а именно Е Й Г. В резултат на това за ответника възникнало задължение да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 13 % от годишната брутна работна заплата на наетия служител, което възлиза на 4824.85лв. с вкл. ДДС. Падежът за плащане е след издаването на фактура, каквато е издадена в две части с №607/16.09.2022г. на стойност 1123.20 лв. с 1 вкл. ДДС и с №666/18.10.2022г. на стойност 3701.65 лв. с вкл. ДДС. Ищецът твърди, че ответникът е приел работата без възражения, но не е заплатил уговореното възнаграждение. Иска от съда да го осъди да му заплати сумата от 1123.20 лв. по ф-ра №607/16.09.2022г. и частично 2290.83 лв. от ф-ра №666/18.10.2022г. /след допуснато изменение на иска/, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 23.02.2023г. до плащането. Претендира и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът не оспорва сключването на договора за консултантски услуги, както и че е наел на работа предложения кандидат Е Й Г, но на длъжност „мениджър ключови клиенти“, за която не е възлагал на ищеца да посредничи при наемането. Оспорва иска при твърдение, че никой от предложените от ищеца кандидати не е назначен на длъжността, за която е сключен договора, поради несъответствие с поставените условия. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира съдебни разноски.

Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

Искът е за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка. За основателността на същия ищецът следва да установи сключването на договора, точното изпълнение на възложената с него работа, както и размера на възнаграждението. Ответникът, ако твърди, следва да докаже погасяване на дълга.

Между страните няма спор, че са обвързани от договор за консултантски услуги, сключен на 13.04.2022г., с който ответникът е възложил на ищеца намирането на потенциални кандидати за работа в предприятието на ответника на длъжност „продуктов мениджър“. Ответникът е поставил изисквания към кандидатите, две от които са да притежават висше техническо или икономическо образование и свободно да владеят английски език. Размерът на възнаграждението за изпълнителя е уговорен като процент от годишната брутна работна заплата на наетия кандидат – чл.3.1, като 20 % от него се заплаща авансово при изпращането на трима релевантни кандидати в срок от 1 до 6 седмици от сключването на договора /до 25.05.2022г./. Срокът за плащане е 14 дни от издаване на валидна фактура от страна на изпълнителя.

Спорът е относно точното изпълнение на възложената работа от страна 2 на ищеца.

От представената от ищеца кореспонденция между страните е видно, че в уговорения 6-седмичен срок изпълнителят е предложил на възложителя двама кандидати. Първият кандидат Р С е предложен на 27.04.2022г., а на 10.05.2022г. е предложен още един – В С. Възложителят е провел срещи с тези кандидати, но трудов договор не е сключен. Останалите кандидати са предложени от изпълнителя след уговорения срок. При това положение не е изпълнено условието за авансово плащане на част от възнаграждението по чл.3.1, тъй като ищецът не е изпратил на ответника трима релевантни кандидати за длъжността.

През месец август, 2022г. ищецът е предложил три нови кандидата, които също не са одобрени от ответника, като един от тях – И М, е кандидатствал и самостоятелно, без посредничеството на ищеца за работа при ответника.

Последната предложена от ищеца кандидатура е на свидетеля Е Г. От представената по делото автобиография е видно, че същият няма висше образование и достатъчно добри познания по английски език. От неговите показания се установява, че след проведено интервю с представител на ответника, който е ръководител на отдел „продуктови мениджъри“, не е бил одобрен за длъжността „продуктов мениджър“. Предложена му е среща с ръководителя на друг от отделите в предприятието на ответника за преценка на неговите качества в друга сфера от дейност. Такава е проведена и на кандидата е предложена длъжността „мениджър ключови клиенти“, на която по-късно е назначен.

Показанията на св. Е Г се подкрепят от св. М Й, който е търговския директор, одобрил кандидата за длъжността „мениджър ключови клиенти“.

От неговите показания се установява още, че двете длъжности не са сходни, тъй като продуктовият мениджър отговаря за международните доставките на стоки в предприятието и за ценообразуването, а търговският мениджър се занимава с пласмента и продажбата на стоките на крайни клиенти в страната.

Последното се установява и от представените от ответника длъжностни характеристики за двете длъжности.

По начина, по който страните са уговорили възнаграждението по процесния консултантски договор, за да възникне задължение за неговото 3 плащане е необходимо предложеният от изпълнителя кандидат да е одобрен от възложителя и с него да е сключен договор за длъжността, предмет на консултантските услуги. Това е така, тъй като възнаграждението представлява процент от годишната брутна работна заплата по трудовия договор.

Следователно възложената работа ще е изпълнена точно, ако бъде постигната целта на консултантския договор, която се изразява в заемането на вакантната длъжност от предложения кандидат. Установява се, че трудов договор за длъжността „продуктов мениджър“ не е сключен с никой от предложените от ищеца кандидати. Установява се, че тази длъжност съществено се различава от длъжността „мениджър ключови клиенти“, за която е сключен договор с кандидата Е Г. Освен това, последният дори формално не отговаря на изискванията за „продуктов мениджър“ в предприятието на ответника поради липсата на висше техническо или икономическо образование и познания по английски език. За това по отношение на този кандидат ищецът не е изпълнил точно възложената работа, а и тя не е била приета от ответника. Работата ще бъде приета, ако предложения кандидат бъде назначен на длъжността, за която е сключен консултантския договор. Последното не се установява от доказателствата по делото. Следователно възложителят не дължи възнаграждение на изпълнителя – чл.266, ал.1 ЗЗД.

Не е налице и частично изпълнение по смисъла на чл.267, ал.1, изр.2 ЗЗД, тъй като решението на възложителя и на свидетеля Е Г да се обвържат с трудов договор за друга длъжност не е в следствие на действията на ищеца като изпълнител по консултантския договор. Тази възможност нито е договаряна, нито е могла да бъде предвидена от страните по консултантския договор към момента на неговото сключване. В самия договор не е поставено ограничение пред възложителя да наеме в бъдеще някой от кандидатите на друга длъжност, нито е уговорено възнаграждение при подобен случай.

Предмет на договора е намирането на кандидат за конкретно определена длъжност, а не на кандидат, който би бил полезен за възложителя по какъвто и да е начин. Да се приеме обратното би означавало да се разшири действието на договора извън волята на страните, изразена при неговото сключване.

Ето защо съдът приема, че за ответника не е възникнало задължение да плати на ищеца възнаграждението по процесния договор. Затова искът следва да се отхвърли.

4

При този изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника направените съдебни разноски в размер на 1000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Н**” ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.С**, против „** 1” АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. П**, за заплащане на сумата от 1123.20 лв. по ф-ра №607/16.09.2022г. и частично 2290.83 лв. от ф-ра №666/18.10.2022г. – възнаграждение по договор за предоставяне на консултантски услуги от 13.04.2022г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 23.02.2023г. до плащането.

ОСЪЖДА „Н**” ООД да заплати на „** 1” АД съдебни разноски в размер на 1000лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5