Решение № 818 от 10.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. Перник, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720104802 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник” АД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Н. Й. Г. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2780/2023 г. по описа на Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *************** в общ размер на 107,86 лева – главница за периода от **********. включително /представляваща ½ ид.ч. от общата главница в размер на 215,71 лв./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 14,32 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за периода от 08.07.2021 г. до 02.06.2023 г. /представляваща ½ ид.ч. от общата законна лихва за забава в размер на 28,64 лв./.

Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство.

Пояснява исковите претенции като сочи, че ответника дължи сумите по исковата молба в качеството му на съсобственик и наследник, придобил имота, за който се твърди, че е топлоснабден и е извършена доставка на топлинна енергия.

С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че ответникът дължи горепосочените суми, съобразно правата му в наследствената маса. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът е депозирал отговор в срок чрез назначения си особен представител.

Намира предявените искове за нередовни, както и за неоснователни поради непредставяне на доказателства за собственост. По същество оспорва исковата 1 претенция по основание и размер. Конкретно твърди, че не са налице договорни отношения с ищеца тъй като няма качеството потребител в процесния имот съгласно приложимото право. Оспорва доказателствената стойност на представените по делото доказателства. Намира, че представеното по делото „извлечение от сметка“ не установява основателност на предявените искове. Оспорва като неотносими представените с исковата молба писмени доказателства – молба за откриване на партида и удостоверения за наследници.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание страните се представляват като поддържат вече изложеното

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

2

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.

2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „Съперник“, поради което съдът счита, че са влезли в сила.

Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.

В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.

От представения по делото НА № 7, том 3, рег. № 2997, дело 375 от 05.07.2007 г. се установява, че трето за спора – Й. И. Г.. е учредила договорна ипотека върху собствения си (процесния) недвижим имот. Съгласно други писмени доказателства, върху същия имот е наложена възбрана за непогасени задължения на това лице. Й. И.

Г.. е депозирала молба пред ищеца за откривана на партида.

Съдът приема, че подаването на молба за откриване на партида за жилищни нужди от Й. И. Г.. е равностойно на сключен индивидуален договор с ищеца съгласно ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС и правилото на чл. 13 ЗЗД, по силата на който тя е поела задължение да заплаща разходваната топлинна енергия при общи условия, а на основание чл. 14 ЗЗД договорът се смята сключен след като предложението е прието. Този индивидуален договор е прекратен със смъртта на страната, но се цени като косвено доказателство, че процесният имот е бил собственост на Й. И. Г.., данни за което се съдържат в НА за договорна ипотека. След смъртта (**********), тя е била наследена от ответника Н. Й. Г..

Тези обективни данни, при липса на твърдения и доказателства за съществуващи в полза на трето лице права върху имота в процесния период, дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай именно ответника е пасивно материално легитимирани по отношение на предявените искове, тъй като е собственик на целия имот.

3

По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото и представени от ищеца документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. От заключението се установява, че в СЕС се ползва топлоенергия вкл. за БГВ, като ищецът е взел предвид нормативните технологични разходи, отдадени от съоръженията за БГВ.

Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни.

Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна топлоенергия единствено за отопление, които са преизчислени след по изчислителен път след като е осигурен достъп. Изготвена е изравнителна сметка, като само щранг – лирата е без топломер поради техническа невъзможност да се монтира такъв. В общите части няма отоплителни тела. Изготвена е изравнителна сметка, срещу която възражение не е постъпило.

При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 215,71 лева за целия имот.

По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за топлинна енергия е в размер на 215,71 лева, а законната лихва е в размер на 28,64 лева за периода на забава, в който се претендира.

От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 215,71 лева.

Претенцията срещу ответника е до размер на ½ от общото задължение, като по правилото на чл. 6 ГПК следва да се разгледа единствено до този размер. Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на задължението, поради което този иск следва да бъде уважен изцяло.