Определение № 13011 от 07.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13011 гр. София, 07.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20251100107110 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Г. П. Г., в която Българската държава и съдия П.С. са посочени като ответници.

В исковата молба се съдържат твърдения за извършени противоправни действия, включително престъпление по използване на документ с невярно съдържание, с цел Д.Г.Ю. да получи без правно основание недвижими имоти на ищеца.

Нормата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България предвижда, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техни служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В конкретния случай са изложени именно такива твърдения – че ответникът П.С., в качеството си на съдия от ВКС, е постановил съдебен акт, от който ищецът е останал недоволен. Функционалният имунитет, с който съдия Стоев се ползва, е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на имуществен иск срещу магистрат за негови действия/бездействия в това му качество. Изключение от това правило е хипотезата, при която извършеното осъществява състав на престъпление от общ характер. В конкретния случай не се сочи да е висящо или проведено наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда, обосноваващо допустимост на иск за вреди, подлежащи на репариране по реда на гражданското производство. Още по-малко е допустимо в настоящото производство, подчинено на процесуалните правила на ГПК, да се установяват престъпни деяния на магистрат.

Не е надлежен ответник, с оглед заявените твърдения за вреди, и Държавата.

Допустимостта на осъдителен иск, независимо от функционалния имунитет на съдиите по чл. 132 от КРБ, предполага да се изследва наличие на противоправни действия на съдии, като в случая твърденията са за извършено престъпление от общ характер, каквато проверка гражданският съд не може да извърши в настоящото производство. Разглеждането на иска по същество предполага извод относно законосъобразността на посочени в исковата молба 1 множество съдебни актове – по гр.д. № 350/2009 г. на ВОС, № 457/2010 г., № 498/2014 г., № 16948/2012 г., № 4777/2019 г., № 1035/2020 г., без да е посочено по описа на кой съд, № 383/2023 г. на Апелативен съд – Варна и гр.д. № 952/2024 г. на ВКС, което е недопустимо като излизащо извън законоустановения инстанционен контрол на съдебните актове. На практика ищецът се домогва да обоснове вреди от окончателен съдебен акт, който твърди, че е незаконосъобразен.

На последно място, признаването на правото на лицата да търсят вреди от незаконосъобразен окончателен съдебен акт отваря пътя към неограничена по брой и неконтролируема по основания проверка, излизаща извън правомощията на съдилищата.

По така изложените съображения, съдът намира, че подадената от ищеца искова молба е недопустима и подлежи на връщане, а производството по гр.д. № 7110/2025 г. – на прекратяване.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл.130 от ГПК, на Г. П. Г. исковата молба и прекратява производството по гр.д. № 7110/2025 г. по описа на СГС.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2