Решение № 2 от 04.01.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Карлово, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20235320200531 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № BG11042023/5800/Р8-412/14.09.2023 г. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура гр. С., на М. Н. К., ЕГН **********, от гр. С., област Г., ул.

„*************** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 1800 лв., за нарушение на същата разпоредба.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят К. и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извършване на нарушението. Излагат се доводи.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява с от адв. Т.- упълномощен, който поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като прави искане същото да бъде отменено. Претендира разноски.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна, а атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Излага доводи.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на 1 страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е основателна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитания в качеството на свидетел митнически инспектор С. като актосъставител, както и приобщените писмени доказателстванаказателно постановление

№ BG11042023/5800/Р8-412/14.09.2023 г., разписка за връчване на наказателно постановление, АУАН № BG11042023/5800/Р8-412/11.04.2023 г., квитанция, заповед № ЧР-Сп-НТУ149/25.05.2023 г., заповед № РД-11-749/07.06.2023 г., заповед № ЗАМ1434/32-263874/08.08.2022 г., доклад от ЕССПТ, статично изображение във вид на снимков материал на ППС- 3 бр. снимки, писмо, известие за доставяне, извлечение от тахограф, становище, разрешение за изграждане на стационарни електронни единици на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа, писмо от 28.11.2023 г. от ИТС, справка относно пътуванията и генерираните тол такси за ППС с рег.

*************** за дата 28.03.2023 г., съдът намира за установено следното:

С АУАН № BG11042023/5800/Р8-412/11.04.2023 г., съставен от старши инспектор в ТД, Отдел „***************“, ТД АМ С. било прието, че жалбоподателят К. в качеството му на водач на МПС е осъществил нарушение на чл.179 ал.3а от ЗДвП, тъй като на 11.04.2023 г. в 10:29:51 часа, в направление излизане от територията на Р.Б., на ГКПП Г. пристигнало ППС- товарен автомобил марка „В.“, модел *************** с обща техническа допустима маса на пътния състав над 3,5 тона /над 12 т./. След извършената проверка било установено, че превозното средство попадало в категорията ППС, за които била дължима, но не била заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като на 28.03.2022 г. в 08,21 часа, на К., на път I-6, отсечка 269+170 е засечено с контролно устройство с идентификатор 40522 /АПИ/. За нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167а ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението F8В96DF5F31F50FFE053021F160A6417. Посочено е в акта, че съгласно чл.10б ал.1-3 от ЗП, тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси и заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки; както и че съгласно чл.10 ал.1 т.2 във връзка с чл. 10б ал. 4 от ЗП, ППС с обща технически допустима максимална над 3,5 тона следва да заплати 2 размер на дължимата за плащане тол такса, която се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10 ал.7 от ЗП, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. В наредбата по чл.10 ал.7 от ЗП се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Проверката за заплатена такса се установила чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси на 11.04.2023 г. на ГКПП Г. в направление излизане от територията на Р.Б..

Така съставения АУАН бил връчен на жалбоподателят К., който не направил възражения срещу констатациите по него.

Въз основа на така съставения АУАН, на 14.09.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя К. било наложено административно наказание на основание чл.179 ал.3а от ЗДвПглоба в размер на 1800 лв., за нарушение на същата разпоредба.

Атакуваното наказателно постановление било връчено на жалбоподателя на 28.09.2023 г., а жалбата срещу него- депозирана на 05.10.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът като провери атакуваното наказателно постановление относно неговата законосъобразност намери, че същото страда от допуснати нарушения в процедурата по издаването му, обосноваващи неговата отмяна.

На първо място, съдът намира, че неправилно е определен субекта на административно- наказателната отговорност в конкретния случай. Не е спорно по делото, че на 28.03.2023 г. в 08,21 ч. на път I-6, при км.269+170, за който се събира такса за изминато разстояние- тол такса, съгласно Приложение към т.1 на Решение № 680/21.09.2022 г. на МС се е движило ППС марка „В. ***************, притежаващо обща технически допустима максимална маса над 12 тона, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. Нарушението е било установено чрез генериране на доказателствен запис от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП.

Съгласно изр. второ на чл.167а ал.3 от ЗДвП „…..Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения- видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство- част от системата.“ Посоченото доказателствено средство- запис обаче не установява данни относно водача на ППС на инкриминираната дата. При това положение и доколкото не е известно лицето, управлявало конкретното ППС на съответната дата, то при съставяне на АУАН е следвало да се ангажира административнонаказателна отговорност спрямо собственика или 3 ползвателя на ППС, според разпоредбата на чл.187а ал.1 от ЗДвП, съгласно която „При установяване на нарушения по чл.179 ал.3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател- от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.“ Извън горепосоченото, съдът констатира, че в обстоятелствата по нарушението, изложени в АУАН и атакуваното наказателно постановление е налице несъответствие. В наказателното постановление са допълнени обстоятелства, като е вписано, че въз основа на извършена справка от ИТС и след проверка в системата за мониторинг на съответното бордово устройство е установено, че бордово устройство със сериен номер 0305417250480, асоциирано към превозно средство с рег. *************** е било неправилно включено в електрическото захранване и с изчерпана батерия от 08,01 часа на 28.03.2023 г. до 08,31 часа на същата дата, вследствие на което не постъпили записи за осъществени пътувания в посочения период. Към обстоятелствата по нарушението е допълнено още, че за процесната дата 28.03.2023 г. в 08,21 ч. не били подавани тол декларации, също така не била налице валидно закупена маршрутна карта, която да включва преминаване през сегмента, в границите на който се е намирало контролното устройство с идентификатор № 40522, на което е отчетено нарушението. Посочените обстоятелства, касаещи пряко отговорността на водача на ППС липсват в съдържанието на АУАН, който е поставил началото на административнонаказателното производство и е определил границите на доказване, а стават известни едва при издаване на атакуваното наказателно постановление. Подобно несъответствие между обстоятелствата по нарушението, които пряко касаят елементите от фактическия му състав и са относими към ангажиране отговорността на определено лице, следва да се съдържат, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Всяко несъответствие или неяснота относно горепосочените обстоятелства, касаещи обективната и субективна страна на нарушението и деятелността на наказаното лице ограничава правото му защита, тъй като му пречи да разбере въз основа на какви обстоятелства е прието, че е извършил нарушението, както и да се защити срещу тях, поради което е налице и допуснато съществено процесуално нарушение.

На следващо място, в атакуваното наказателно постановление и в АУАН, въз основа на който е издадено, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.179 ал.3а от ЗДвП, съгласно която се санкционира водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б ал.3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС. Възприетата норма е санкционна и 4 не съдържа правило за поведението, което следва да се спазва от съответния субект. Правилото за поведение, чието неспазване би обосновало приложение на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл.139 ал.7 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Тази разпоредба не е посочена като нарушена от страна на контролния и наказващия орган, което води до извод за непълна правна квалификация на административното нарушение, засягащо съществено правото на наказаното лице да разбере за какво нарушение се наказва.

При така посочените недостатъци в процедурата по издаване на атакуваното наказателно постановление, имащи характера на съществени, съдът намира, че същото следва да се отмени като назаконосъобразно.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в полза на НТОЛ към АПИ е неоснователно и не следва да бъде уважено. Предвид направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 600 лева, предвид липсата на възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.