Решение № 251 от 29.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Русе, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Милен П. Гражданско дело № 20254500100693 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищците Н. К. А. и Н. Д. И., чрез редовно упълномощен процесуален представител твърдят, че на **.**.**** г. на главен път *-*, км 5+900 е настъпило ПТП с участието на л. а. „********** *****" с рег. № * **** **, управляван от М. М. Ш., който управлявал л.а. след употреба на наркотични вещества и в резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на Н.Н.К.- техен син. Във връзка с това било образувана пр. пр. № 677/2023 г. по описа на ОП- Русе, като след приключването й М. М. Ш. бил предаден на съд. С Присъда № 26/15.12.2023 г., постановена по нохд № 564/2023 г. по описа на РОС, Ш. бил признат за виновен в това, че на **.**.**** г. в гр. Русе, на път *-* /****-****** *******/, на км 5+900 в землището на гр. ****, при управление на МПС - лек автомобил марка „**********“, модел „*****“, с рег. номер * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал.

2 ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Н.Н.К., ЕГН **********, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества- амфетамин и метамфетамин, поради което и на осн. чл.303, ал.2 НПК вр. чл. 343, ал.3, пр.2, б.“б“, пр.1, вр. чл. 343, ал.1, б. „в”, пр.1 във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 във вр. с чл.2, ал.2 вр. с чл.54 вр. с чл.36 НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от девет години. С Решение № 24/ 04.03.2025 г. постановено по внохд № 95/2024 г.по описа на ВТАС посочената присъда на РОС е изменена, в частта относно допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата и на наложеното наказание, като Ш. е 1 признат за виновен да е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не контролирал непрекъснато управлявания от него лек автомобил, предприемайки маневра за промяна посоката си на движение /от лявата пътна лента към дясната пътна лента/ и рязко напуснал платното за движение вдясно, вследствие на което реализирал ПТП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Н.Н.К., като е оправдан по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП и е намален размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 9 години на 6 години и размера на наложеното на основание чл. 343г НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 10 години на 8 години. Решението на ВТАС по внохд № 95/2024 г. е потвърдено изцяло с Решение №271/11.06.2025 г. по кнохд № 431/2025 г. на ВКС.

Ищците твърдят, че между тях и починалия Н. е имало създадена тpaйнa и дълбока eмoциoнaлнa връзка, кaтo в резултат нa смъртта на му, те са ca претърлели продължителни емоционални болки и страдания. От раждането на сина им, той живял заедно с тях в с. *********, обл. ****, ул."*******" №**, в семейната им къщa. А впоследствие продължил дa живее само с бaщa си.

След мъртта на Н., ищците ce променили като се затворили в себе си и не желаели да комуникират с други хора. Когато се заговорило за починалия им син, и двамата започвали да плачат, често посещавали гроба на сина си, като не можели да повярват, че него вече го няма. Причинената от ПТП, смърт на сина им нанесла неимуществени вреди- продължителни емоционални болки и страдания. Твърдят, че целия съзнателен живот нa Н. бил преминал заедно с тях, те били неотлъчно с него през целия мy живот, между тях е имало взаимна любов и доверие. Ищците постоянно гледали да са с дъщеря си Н., тъй като имат страх от раздяла с близките си. След смъртта на сина им, Н. А. не можел да спи в продължен на два месеца, постоянно бълнувал и сънувал смъртта на сина си, започнал да злоупотребява с алкохол. Н. И. също не можела да спи в продължен е на няколко месеца, постоянно тъгувала за сина си.

Твърдят, че по отношение на л. а. „********** *****" с рег. № * **** ** имало валидна застрахователна полица по застраховка ГО в ЗК „Лев Инс“ АД към датата на процесното ПТП. Със заявление от 25.07.2025 г. предявили пред ответника претенция за плащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение, но не се съгласили с определения от застрахователя размер на обезщетението. Молят съдът да постанови решение, с което да осъди ЗК „Лев Инс“ АД да им заплати сумата от по 200000.00 лв./частични претенции от 250000.00 лв./- обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на сина им Н.Н.К., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването - 25.07.2025 г. до окончателното плащане, както и разноски, в т. ч. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ЗК ,,Лев Инс“ АД, в 2 който се взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва се изцяло обстоятелството, че вследствие смъртта на Н. К. ищците са претърпели болки и страдания в твърдения обем, счита се, че размерът на исковете е прекалено завишен и не отговаря на справедливостта.

Счита се, че е налице съпричиняване на вредите от страна на починалото лице в размер на 95 %, тъй като по време на процесното ПТП починалото лице не е ползвало обезопасителен колан. На самостоятелно основание твърди, че Н. К. съзнателно е поел риск за собствения си живот като се е съгласил да пътува в автомобила, знаейки, че шофьора М. Ш. е употребил наркотични веществаамфетамин и метамфетамин. В заключение моли исковете да се отхвърлят.

Претендира разноски.

С определение от 02.03.2026 г., съдът е конституирал на позицията на трето лице помагач на страната на ответника М. М. Ш., който чрез редовно упълномощен процесуален представител в о.с.з. на 03.06.2026 г. оспорва изцяло исковете.

От фактическа страна:

Страните по делото не спорят, че л.а. „********** *****" с рег. № * **** **, при управлението на който е настъпило процесното ПТП от **.**.**** г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното дружество. Безспорно е още между страните, че на **.**.**** г. е настъпило ПТП с посочения л.а., по вина на водача му М. М.

Ш. и че в резултат на това ПТП е настъпила смъртта на Н.Н.К. - син на ищците.

Съдът намира, че по делото са изцяло установени механизмът на настъпване на ПТП, противоправността на поведението на водача на застрахования при ответника автомобил и вината на този водач. С влязла в сила Присъда № 26/15.12.2023 г., постановена по нохд № 564/2023 г. по описа на РОС, /приложено по настоящето дело/, изменена с Решение № 24/ 04.03.2025 г. постановено по внохд № 95/2024 г.по описа на ВТАС, подсъдимия Ш., управлявал застрахования при ответника л.а. „********** *****" с рег. № * **** **, е признат за виновна в това, че на **.**.**** г. в гр.

Pyce, на път *-*, км 5+900 пpи управление на посочения л.а., нарушил правилата за движение no пътищата- чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не контролирал непрекъснато управлявания от него л.а., предприемайки маневра за промяна посоката си на движение /от лявата пътна лента към дясната пътна лента/ и рязко напуснал платното за движение вдясно, вследствие на което реализирал ПТП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Н.Н.К., като деянието е извършено след употреба на наркотични веществаамфетамин и метамфетамин, поради което му е наложено наказание. Съдът намира, че механизмът на настъпване на ПТП, противоправността на поведението на виновния водач и вината на същия са установени с влязла в сила присъда, която има задължителна за гражданския съд сила по посочените въпроси съгласно чл.300 ГПК.

3

Съгласно удостоверение за наследници от 24.03.2023 г./л.16/, починалия на **.**.**** г., Н. К. за наследници по закон е оставил Н. К. А. и Н. Д. И. негови родители.

С уведомление, вх. № 7422/24.07.2025 г./л.86-гръб/, Н. А. и Н. И. са предявили пред ответника претенция от във връзка със смъртта на сина им, като няма спор, че обезщетение не е заплатено.

За установяване на търпените от страна на ищците неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства.

Свидетелят Р.К.Т./сестра на ищеца/ установява, че от преди около 36-37 години ищците са са разделили, като Н. И. се омъжила отново и се установила да живее в РТурция, а Н. К. останал да живее при баща си до своята смърт. Н. се разбирал и с двамата си родители, като рядко посещавал майка си в Турция, по-често тя си идвала в България. След смъртта на сина си, Н. А. се пропил, не можел да преживее смъртта на сина си, по цял ден обикалял по улиците. Ищцата пък получила много заболявания, двамата родители тъгували за сина си си, не се събирали с други хора, не им се говорило.

Ищцата имала свое семейство в Турция, но без деца.

Свидетелят А.Д.К./сестра на ищцата/ сочи, че родителите на Н. били в много добри отношения с него, и независимо че майка му живеела в Турция, тя идвала на гости, постоянно разговаряла с него по телефона. Н. живеел в едно жилище с баща си в с. *********. Сестра й вече трета година не можела да приеме, че синът й го няма, все си мислила, че ще се върне, след смъртта на сина си развила диабет, не вдигала телефона си, отказвала разговори, не искала да общува с никого, била в депресия. След смъртта на сина си, Н. се пропил и станал алкохолик, живее сам в къщата си,като за него се грижи дъщеря му. Н. постоянно мислила за дъщеря си, за да не й стане нещо, постоянно я предупреждавала да внимава.

Свидетелят посочен от ответната страна Е. Е. А. /съжителствала на семейни начала с Н. К./ сочи, че е живяла в едно жилище с починалия К. и неговия баща около 15 години, като за този период била виждала ищцата около 2-3 пъти.Установява, че не е живяла постоянно през тези 15 год. с Н., понякога се разделяли и събирали отново. Сочи, че имала претенция към ЗК ,,Лев Инс“ относно смъртта на Н., но не й е изплатено обезщетение. Този свидетел установява и че преди ПТП Н. К. и М. Ш. не са били заедно, а са се чули по телефона дали ще ходят заедно на работа. Вечерта преди инцидента прекарала с Н..

Свидетелят посочен от третото лице- помагач М.М.М./ племенник на М.

Ш./ сочи, че не е виждал от години и не познава ищцата, и че смята ищеца за алкохолик. Чичо му М. му казал, че около Нова година, преди ПТП са били заедно с Н. и са употребили наркотици. Останалите показания на този свидетел нямат връзка с предмета на делото.

По делото е прието без оспорвания заключение на назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, което като 4 обективно и компетентно изготвено следва да се вземе предвид от съда при постановяване на съдебния акт. Съдът намира, че механизма на настъпване на ПТП се установява от заключението на назначената и неоспорена от страните, като този механизъм, противоправността на поведението на виновния водач и вината на същия са установени и с влязла в сила Присъда. За яснота следва да се отбележи, че според заключението на **.**.**** г., около 07:20 ч., на път I5 /гр. ****- гр. ****** *******/ в посока към гр. Русе се е движил л.а.

„********** *****“ с рег. № *******, управляван от М. Ш., като пътник в автомобила, на предната дясна седалка е бил Н. К.. Когато л.а. се е намирал в района на км. 5+900, водачът му е възприел автомобил, движещ се зад него с по-голяма скорост, при което е предприел рязка маневра за отклоняване в дясната част на платното за движение. При тази маневра водачът губи контрол над управлението на автомобила и напуска платното за движение косо надясно - към дърво, което се намира в близост до оградата на „*** ** ********* **** * ******** - ****“. Скоростта му е била около 90 км/ч.

Автомобилът изминава около 34 метра косо по банкета, който е изграден от утъпкани камъчета /чакъл/ и около 13 метра по затревена част, при което има оставени следи. След това настъпва удар в ствола на дърво с предната дясна част на автомобила, на разстояние около 30 см. от десния край на автомобила.