Решение № 202 от 20.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Казанлък, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20255510102332 по описа за 2025 година

В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. М. заявява, че на *** г. между доверителката му и ответника бил сключен договор за паричен заем № ***/*** г. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер от 1000.00 лева, а срокът за погасяване на кредита - 13 двуседмични вноски.

Размерът на годишната лихва - 35%, а размерът на годишния процент на разходите - 40,24%. Размерът на общата сума, която следвало да върне М. З. е 1096.81 лева.

Сочи, че в чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество-гарант.

Твърди, че на датата на сключване на договора, между „И.“ АД, доверителката му сключила с втория ответник договор за предоставяне на гаранция № ***, по силата на който „Ф.” ЕООД поел задълженията да обезпечи пред „И.“ АД задълженията на доверителя му. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за гаранция, доверителката му се задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение в общ размер на 463,19 лева, което било 1 разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, като бил изготвен комбиниран погасителен план.

Съгласно договора за гаранция, доверителката му следвало да предоставя дължимите парични суми на „И.“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „Ф.” ЕООД да събира в тяхна полза сумите по договора за предоставяне на гаранция. (чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция)

Заявява, че между „И.“ АД като заемодател и доверителката му като заемател, възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Изхождайки от това, то следва, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на гаранция № ***, сключен между доверителката му и „Ф.“ ЕООД. Доколкото договорът за гаранция е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на гаранцията е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на гаранция от страна на гарантиращото дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, и поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „И.“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ф.“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ.

Твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да 2 предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в среден размер за страната (1000 лева). Предвид това счита, че не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „И.“ АД дружество. Тъй като „Ф.“ ЕООД е свързано лице с кредитора по договора за заем, то разходът за потребителя по договора за гаранция с „Ф.“ ЕООД е сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на гаранция е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така договорът за кредит и гаранция са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.

Заявява, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за гаранция към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. (чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК)

Предвид изложеното, счита, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 40,24%, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за гаранция, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Заявява, че с влязло в законна сила Решение № 511 от 03.10.2024 г. постановено по гр.д. № 813/2023г. по описа на РС К., 5 състав е прогласен за нищожен сключения между доверителката му и „Ф.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № ***/***г.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита".

С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което:

3 да установи със сила на присъдено нещо съществуване на вземане в полза на М. С. З. с ЕГН ********** срещу длъжника „И.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.Т.Т. възникнало на основание нищожен договор за паричен заем № ***/*** г. за сумата от 63,15 лева недължимо платена над чистата главница по нищожния договор, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Моли, ако ответникът не подаде отговор на исковата молба, не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.

Моли, ако са редовно призовани за първото заседание на делото, но не се явят, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК делото да се гледа в тяхно отсъствие.

За съдебно заседание ищцата е редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от юриск. Д. К., в качеството й на пълномощник на ответното дружество, с който заявява, че счита подадената искова молба за неоснователна.

Излага следните съображения:

Категорично оспорва твърдението и претенцията на ищеца, че в негова полза съществува вземане в размер на 63,15 лв., възникнало на основание нищожен договор за паричен заем № ***.

Сочи, че с оглед разпоредбата на чл. 23 от Закона за потребителския кредит, недействителността на договора за паричен заем следва да бъде обявена, т.е. тя не настъпва по право. Когато в нормативните актове са използвани изразите „обявен за недействителен“/ „ обявени за недействителни“ това винаги предполага съдебно установяване чрез съответен иск на тази недействителност. В настоящия случай ищецът не е представил доказателство, че договор за паричен заем № *** е бил обявен за недействителен.

С цитираното от ищеца решение по гр.д. № 813/2023 г. по описа на Районен съд К. е установена единствено нищожността на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство, сключен между ищеца и „Ф.“ ЕООД.

Счита твърденията на ищеца, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10, евентуално на основание чл. 22 вр. чл. 19 от Закона за потребителския кредит за неоснователни.

В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, взетите предвид допускания чл. 2, т. 8 от договора.

Общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона.

Годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за 4 паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя към момента на сключване на договора за потребителски кредит, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит.

Годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем, е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоената сума (чл. 2), броя на усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14) , дата на плащане на всяка вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7). С оглед както на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, задължението за посочване на ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула.