Решение № 53 от 23.09.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Попово, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20263520200056 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ***, представлявано от В.С.М. – управител, със седалище и адрес на управление гр. С***, против Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Т., с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 950.00 €.

Недоволно от наказателното постановление е останало дружеството-жалбоподател, което в законоустановения срок е депозирало жалба срещу него. Моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалния представител не се явява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р. Х., която оспорва жалбата като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Т., ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща представител.

На 28.01.2026 г. около 14:00 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Т. извършили проверка по работни места на строителен обект – строеж, свързан с внедряване на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, на който строително-монтажни работи изпълнявало „***“ ЕООД. Проверката била извършена от главните инспектори Д. И. Ю. и Н. С. К..

При посещението на обекта контролните органи заварили девет лица, които извършвали строителни дейности. Част от тях работели по изграждането на фасадно скеле, а друга част извършвали дейности по полагане на топлоизолация. Сред заварените лица бил М. Р. О., ЕГН **********. Двете проверяващи непосредствено възприели, че той не просто се намира на строителната площадка, а извършва конкретна дейност, функционално свързана с работата на останалите работници – на земята приготвял строителна смес/разтвор за лепене на топлоизолация, която впоследствие с кофи и въжета била подавана нагоре по скелето на работниците, извършващи топлоизолационните работи. Свидетелят Н. К. изрично посочва, че О. бил единственото лице, което към този момент приготвяло сместа за работещите по фасадата.

1

След легитимирането на инспекторите на заварените да полагат труд лица били предоставени декларации във връзка с условията, при които извършват работата си. М. Р. О. попълнил и подписал декларация, в която посочил, че работи като „строителен работник“, с работно време от 09:00 ч. до 17:00 ч., почивни дни събота и неделя, почивка от 12:00 ч. до 13:00 ч. и две допълнителни почивки по 15 минути, както и уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 620 евро.

За целите на документалната проверка от работодателя били изискани необходимите документи, включително трудовите досиета на заварените лица. За останалите установени на обекта работници били представени трудови договори, но за М. Р. О. не бил представен сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на непосредствено установеното при проверката по работни места, попълнената декларация и резултатите от последващата документална проверка контролните органи приели, че на 28.01.2026 г. О. е предоставял работна сила на „***“ ЕООД без отношенията да са уредени с писмен трудов договор.

Констатациите били отразени в Протокол за извършена проверка № ПР2603534/20.02.2026 г., а на 20.02.2026 г. свидетелят Д. И. Ю. съставила *** за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството Венетка Мирчева и свидетелите Н. К. и М. М., бил предявен, подписан и препис от него бил връчен. Впоследствие дружеството депозирало писмено възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. След разглеждане на преписката административнонаказващият орган издал Наказателно постановление № *** г., с което на дружеството била наложена имуществена санкция от 950 евро.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите Н. С. К., Д. И. Ю., М. П. М. и А.Х.А..

Показанията на Д. Ю. и Н. К. съдът кредитира изцяло относно обстоятелствата, възприети от тях при проверката на 28.01.2026 г. Те са логични, последователни и взаимно допълващи се. И двете свидетелки описват едно и също място, характер на извършваните строителни дейности, броя и поведението на заварените лица и конкретната дейност на О..

Тук следва да се посочи, че твърдението за полагане на труд не е изведено единствено от последващо попълнената декларация, а инспекторите първо лично са възприели О. да приготвя строителната смес, използвана от работещите по фасадата, и именно на лица, които са видели да полагат труд, са предоставили декларации.

Съдът не установи основания показанията на тези свидетели да бъдат дискредитирани поради служебното им качество. Обстоятелството, че са служители на контролния орган, само по себе си не прави показанията им недостоверни. Те се подкрепят взаимно, кореспондират с писмената декларация на О., с констативния протокол и с резултата от документалната проверка, при която за него единствено от заварените лица не е представен трудов договор.

Съдът кредитира показанията на М. М. в частта относно съставянето и предявяването на АУАН. Свидетелката изрично заявява, че не е присъствала при проверката на 28.01.2026 г., поради което нейните показания не се използват за установяване на самото фактическо полагане на труд, а единствено за процесуалните действия на 20.02.2026 г.

Подробно бяха обсъдени и показанията на свидетеля А.Х.А., допуснат по искане на жалбоподателя. Той заявява, че работи в дружеството като майстор, че е бил на обекта по време на проверката, че познава работниците и че лице с името М. Р. О. „не е постъпвало при нас“. Наред с това обаче свидетелят заявява, че не помни каква конкретна работа е извършвал там в процесния момент, че по принцип работи на друг обект – на ул. „Димитър Благоев“, както и че на процесния обект работата му е била свързана предимно с вътрешни дейности. Поради това категоричността на твърдението му, че О. не е полагал труд, не се подкрепя от също толкова конкретни непосредствени наблюдения върху дейността на всички лица около фасадата.

Показанията на А.Х.А. не се отхвърлят единствено поради трудовата му връзка с жалбоподателя. Те се преценяват съобразно тяхната конкретност, вътрешна последователност и съответствие с останалите доказателства. В частта, в която свидетелят твърди, че О. не е бил работник на дружеството, показанията му не могат да разколебаят непосредствените и съвпадащи възприятия на двама контролни органи, които конкретно описват какво е правил О., нито собственоръчно отразените от самия О. данни за работно 2 време, почивки, трудова функция и възнаграждение. Отрицателното твърдение на свидетеля, че такова лице „не е постъпвало при нас“, не изключва фактическото допускане до работа без надлежно оформяне на трудовото правоотношение, което именно е предмет на административнонаказателното обвинение.

Важна доказателствена стойност има декларацията, попълнена от М. Р. О. непосредствено при проверката. Съдът не я възприема изолирано и не основава решението си единствено върху нея. Нейното значение произтича от съвпадението между съдържащите се в нея сведения и непосредствено наблюдаваното от инспекторите поведение на лицето.

Посочени са конкретни и взаимно свързани параметри на предоставянето на работна сила – трудова функция, начало и край на работния ден, почивки, почивни дни и месечно възнаграждение. Тази конкретика е трудно съвместима с тезата за случайно посещение на строежа и спонтанно, еднократно оказване на помощ.

Съдът отчита, че М. Р. О. не беше разпитан в съдебното производство. По искане на жалбоподателя съдът допусна разпита му и предприе необходимите действия за призоваване.

Призовки бяха изпратени на постоянния и настоящия му адрес в с. Долна Кабда, но бяха върнати с отбелязване, че лицето не живее там, след като е било търсено на 13.08.2026 г., 23.08.2026 г. и 27.08.2026 г. в различни часове. Съдът извърши служебна справка в НБД „Население“, от която се установи, че регистрираните постоянен и настоящ адрес са именно адресите, на които призоваването е останало безрезултатно. При липса на данни за друг адрес, на който свидетелят пребивава, той беше заличен от списъка за призоваване.

Невъзможността за непосредствен разпит на О. не оставя делото неизяснено. Неговият разпит би представлявал допълнителен доказателствен източник, но не е единственият възможен способ за установяване на релевантните факти. Фактическото полагане на труд е непосредствено възприето от двама свидетели, чиито показания кореспондират помежду си; същото се подкрепя от писмената декларация, попълнена при проверката, и от документалната проверка, установила липсата на трудов договор. Поради това и без показанията на О. доказателствената съвкупност е достатъчна, пълна и непротиворечива.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА – подадена е от надлежно легитимирано лице, в предвидения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При служебната проверка съдът не установи пороци в компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, нито съществени нарушения на изискванията към съдържанието и процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, които да са ограничили правото на защита на санкционираното дружество. Нарушението е индивидуализирано по време, място, лице и фактическо съдържание, посочени са конкретната извършвана дейност, липсата на писмен трудов договор и приложимите правни норми.

Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. От материалите по делото видно, че след съставянето на АУАН дружеството е упражнило правото си да подаде писмено възражение, а наказващият орган е отразил, че го е преценил заедно със събраните доказателства и е изложил извод защо не го възприема. Обстоятелството, че мотивите му не възпроизвеждат и не обсъждат поотделно всяко изречение от възражението, не означава само по себе си, че то не е разгледано.

Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН задължава наказващия орган да провери акта от гледна точка на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и доказателствата и при необходимост да извърши разследване на спорните обстоятелства. От това не следва задължение за допълнително разследване във всеки случай, в който нарушителят оспорва констатациите. Необходимостта се преценява с оглед наличния доказателствен материал. В случая към преписката са били налице непосредствените констатации на контролните органи, декларацията на О. и останалите документи относно обекта. Защитната версия не е била подкрепена с конкретни доказателства, които да налагат задължително извършване на допълнително административно разследване преди произнасянето.

Дори да се приеме, че изложените в наказателното постановление съображения по възражението са лаконични, това не е довело до ограничаване на правото на защита.

Жалбоподателят е разбрал фактическото и правното обвинение, оспорил го е подробно пред 3 съда, поискал е и е получил възможност да ангажира гласни доказателства, включително чрез разпита на А.Х.А.. В съдебното производство фактите и възраженията подлежат на проверка непосредствено и в пълен обем.

По съществото на нарушението разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ изисква отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения, а чл.